Опитът на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да намали драстично правомощията на Върховния съд на Израел, станал възможен благодарение на подкрепата на крайно десните партии Ликуд и Отма Йехудит, предизвика един от най-масовите протести в историята на страната. Няколкостотин хиляди израелци продължават да се събират на митинги срещу предложеното законодателство, което ще позволи на Кнесета да отменя решенията на Върховния съд с мнозинство и ще подкопае независимата съдебна система на страната.
В Съединените щати този опит за отслабване на съда беше посрещнат с остра критика както от критиците, така и от поддръжниците на Израел. Над 90 демократи от Камарата на представителите заявиха, че са „дълбоко обезпокоени“ от опита на Нетаняху да промени съдебната система в писмо до президента Байдън, а колумнистът на „Ню Йорк Таймс“ Томас Фридман заяви, че „Нетаняху разбива израелското общество“. Критиката към Израел не е нещо ново сред американската левица, която отдавна смята Нетаняху за парий.
Зад опасенията за края на либерален Израел се крие общото съгласие в тази комично наричана най-успешна демокрация в Близкия изток относно необходимостта от системно нарушаване на човешките права на палестинците. Нарушенията на международното право от страна на Израел – включително подкрепяната и субсидирана от Америка окупация на Западния бряг, Голанските възвишения и ивицата Газа, както и редовните нападения срещу съседни държави – са въпроси, по които партиите от целия политически спектър са съгласни.
Либералите, които се притесняват, че израелската крайна десница ще сложи край на върховенството на закона, често са неспособни да видят аналогии между вътрешната и външната политика на страната. Темповете на разширяване на селищата на Западния бряг показват широко разпространения консенсус сред израелските политици, че Израел не е длъжен да се подчинява на международното право. Макар да е безспорно, че прехвърлянето на цивилно население в окупирани територии е явно нарушение на Четвъртата женевска конвенция, през последните четири десетилетия Израел постоянно увеличава броя на заселниците в Западния бряг, независимо дали управляващото правителство се смята за дясно, ляво или центристко.
Това е вярно и днес, дори сред най-яростните политически противници на Нетаняху. Както неотдавна отбеляза Питър Бейнарт в „Ню Йорк Таймс“, бившият министър-председател Яир Лапид – най-изявеният политически противник на Нетаняху – остро критикува опитите на сегашното правителство да лиши съдебната власт от правомощия. Лапид е смятан за „центристки“ политик, възхваляван от „Атлантик“ като „човекът, който може да сложи край на ерата Нетаняху“. Въпреки това Лапид не само наблюдаваше мащабната атака срещу Газа като министър-председател, но и се ангажира с анексирането на големи заселнически блокове на Западния бряг, анексирането на целия Йерусалим като неделима столица на Израел и запазването на правото да нахлуе „по свое желание“ в остатъците от всичко, което е останало за бъдеща палестинска държава.
Бейнарт също така отбеляза, че центристът Бени Ганц, друга „основна фигура в движението срещу Нетаняху“, е контролирал обявяването на „шест водещи палестински групи за защита на човешките права за терористични организации“ като министър на отбраната. Неотдавна Ганц подкрепи предложение за анексиране на големи територии на Западния бряг, а през 2014 г. командваше нападението срещу Газа, при което загинаха над 2200 палестинци, включително петстотин деца. По-късно той се похвали, че тази операция е изпратила райони в Газа „обратно в каменната ера“.
Политическата подкрепа за нарушаването на международното право се простира дори в либералния край на спектъра (без да се включват арабските партии в Кнесета, като подкрепяната от палестинците Ра’ам, която безрезултатно участва в краткотрайното правителство между юни 2021 г. и декември 2022 г.). Бившият министър-председател Ехуд Олмерт и бившият външен министър Ципи Ливни, които председателстваха „най-лявото правителство“ според Авигдор Либерман, затегнаха блокадата на Газа, разшириха селищата на Западния бряг и започнаха една от най-смъртоносните атаки срещу Газа в историята на Израел.
Нарушенията на международното право от страна на Израел се подпомагат и субсидират пряко от правителството на САЩ. Съединените щати предоставят на Израел 3,3 милиарда долара годишно под формата на военно финансиране, което е повече от всички останали държави, взети заедно. С тази военна помощ се финансира вносът на израелски оръжия от Съединените щати и се субсидира значително вътрешното производство на оръжия в Израел. Американската военна помощ съставлява около 16% от целия бюджет за отбрана на Израел.
Резултатът: Американската военна помощ отива директно за финансиране на редовните нападения на Израел срещу съседни държави, както и за окупацията на палестински територии, която е осъдена като нагло нарушение на международното право от Международния съд, Съвета за сигурност на ООН и десетки резолюции на Общото събрание на ООН. Подкрепяната от САЩ дейност на Израел в окупираните палестински територии според Хюман Райтс Уоч представлява „престъпления срещу човечеството“, които „стоят сред най-отвратителните престъпления в международното право“.
Американската подкрепа за израелските нарушения на международното право не се ограничава само до военна помощ. Въпреки неотдавнашния ръст на насилието от страна на заселниците на Западния бряг и планираното разширяване на израелските селища, администрацията на Байдън оказа натиск върху Палестинската власт да оттегли резолюция на Съвета за сигурност, призоваваща Израел да замрази разширяването на селищата. През 2019 г. администрацията на Тръмп обяви, че Съединените щати признават израелския суверенитет над сирийските Голански възвишения, което е явно нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност. Генералният секретар на ООН, Европейският съюз, Лигата на арабските държави и множество резолюции на Общото събрание на ООН осъдиха този ход като нарушение на международното право. Но вместо да отмени признаването на Голанските възвишения като израелска територия от времето на Тръмп, администрацията на Байдън го потвърди.
Американската левица трябва да насочи вниманието си към подкрепата и субсидирането на нарушенията на международното право от страна на Израел. Вярно е, че Нетаняху и общата дясна промяна в израелската политика са обезпокоителни, а кабинетът на Нетаняху е пълен с крайно десни националисти и фанатици. За много видни либерали в Конгреса обаче осъждането на Нетаняху се формулира като възхвала на неговата опозиция, въпреки че позициите им по отношение на международното право са забележително сходни.
Левицата не бива да попада в този капан. Съсредоточаването върху десния радикализъм на Нетаняху не бива да отклонява вниманието от реалността, че неговите либерални опоненти също са отговорни за утвърждаването на окупацията на Палестина, разширяването на селищата и постоянното нарушаване на международното право. Вътрешната политика на Израел, колкото и да е обезпокоителна, не бива да отклонява вниманието на левите от съсредоточаването върху субсидирането от страна на Съединените щати на престъпленията, подкрепяни от целия спектър на израелската политика.
*Джейкъб Батинга е писател, активист за правата на човека и кандидат за доктор по право в Юридическия факултет на Калифорнийския университет в Бъркли, като се занимава с въпроси, свързани с икономическата принуда, търговията с оръжие и международното право.
About The Author
