На 1 януари Куба отпразнува националния си празник – 64 години от победата на легендарната Кубинска революция, удивила света с дързостта на брадатите партизани начело с Фидел Кастро. Революция, която и до днес съумява да опази своя „опасен пример” с осигурените на народа безплатни образование и здравеопазване, с високите постижения в културата и науката.
Точно в навечерието на Нова година – на 30 декември, бе отбелязана 100-годишнината от рождението на Айдее Сантамария (1922-1980 г.), съединила в съдбата си революцията и културата. Участничка в революцията още от щурма на казармата „Монкада” през 1953 г. и сестра на убития тогава герой Абел Сантамария, тя е също основателка и дългогодишна ръководителка на уникалната културна институция „Каса де лас Америкас” („Домът на Америките”), която издава и популяризира творчеството на латиноамерикански автори, олицетворявайки ролята на Куба като културен просветител на континента.
За съжаление, Айдее Сантамария се самоубива пред 1980 г., изпаднала в депресия заради преживяна същата година автомобилна катастрофа, последствията от която ѝ причиняват постоянни физически болки. За зла участ, и двете ѝ пораснали деца от също изтъкнатия кубински интелектуалец Армандо Харт, бил министър и на образованието, и на културата – Селия Харт, станала писателка, и Абел Харт, също загиват в катастрофа, когато през 2008 г. автомобилът, с който пътуват, се врязва в дърво в хаванския квартал Мирамар.
„Каса де лас Америкас“ продължава със своята културна мисия, връчвайки и ежегодни литературни награди. През 2008 г. имах щастието да интервюирам тогавашния директор на институцията Роберто Фернандес Ретамар (1930-2019) – изтъкнат поет, есеист и литературен критик, преподавал навремето на много наши испанисти, учили в Хаванския университет. Колко важно място отделя кубинската държава на културата и специално на „Каса де лас Америкас“, може да проличи от факта, че директорът ѝ неизменно е и член на Държавния съвет.
В сегашното си новогодишно си обръщение кубинският президент Мигел Диас-Канел изрази увереност, че страната може да прекрачи в 2023-та с надежда. Защото през изминалата 2022-ра, която бе една от най-трудните за кубинците, те доказаха, че продължават да се справят и с най-суровите изпитания. Освен, че вече над шест десетилетия геноцидната блокада на САЩ задушава икономиката им, те бяха сполетени също и от две техногенни катастрофи и от опустошителен ураган. През май изтичане на газ с последвала експлозия практически унищожи току-що ремонтирания и очакващ туристите за новия сезон исторически хотел „Саратога” в самия център на Хавана, предизвиквайки и човешки жертви. През август удар на мълния предизвика пожар и верижно подпалване на няколко гигантски хранилища в най-голямото нефтено депо в Куба недлеч от град Матансас. А през септември над Острова на свободата вилня разрушителен тропически ураган, който нанесе особено тежки поражения на прочутата с тютюна си и красивата си природа провинция Пинар дел Рио. Възстановяването след такива стихии винаги е тежък и дълъг процес, но той е още по-голяма драма, когато става дума за страна под ембарго, на която се пречи да тегли кредити, да сътрудничи с чужди партньори и инвеститори, да внася енергоносители.
Да пожелаем на смелия кубински народ една по-добра и щадяща година. И още по-засилена международна кампания за отмяна на американската блокада – най-дългата и безпощадна в историята на човечеството.
About The Author
