Да ви е попадала пред очите през последните две години Венесуела като водеща „кризисна новина” на големи световни медии? Да сте чували напоследък медийни тръшкания за „икономическата катастрофа” на управлението на президента Николас Мадуро? Такива гърмяха отвсякъде през 2017-та, 2018-та, 2019-та, когато ескалира кампанията с дирижираните от правителството на американския президент републиканец Доналд Тръмп опити за свалянето на венесуелския лидер – от брутални санкции, през спекулативна хиперинфлация и улични безредици, чак до фарса със самообявилия се на един площад в Каракас за държавен глава опозиционер Хуан Гуайдо. За него също отдавна никой новинар не обелва и дума, нали?
Щом тази шумотевица е заглъхнала, най-прекият извод е, че обстановката във Венесуела се е нормализирала, а властта и икономиката са се стабилизирали. И това е точно така. Как няма да се стабилизират, като основният фактор за дестабилизацията там е външният, а той се промени. Линията на груб натиск и конфронтация, следвана от Тръпм, бе осезаемо смекчена след влизането в Белия дом на Джо Байдън. Макар екипът на демократите да не отмени антивенесуелските санкции на предшествениците си, той свали градуса на напрежението и насърчи започналия с посредничеството на Мексико диалог между официалната власт и опозицията в Каракас. Формално критичната риторика срещу Мадуро остана същата, но медийното ѝ натрапване се сви значително.
Към разширилото се междувременно инвестиционно сътрудничество на Венесуела с Китай и Русия се добавиха предприетите в средата на 2021-ва мерки на венесуелското правителство, насочени към стабилизиране на местната валута – боливара, и към негласна доларизация на икономиката. Това не е особено социалистическа хватка и се чуха дори критики в самите боливарски среди, че така ще се засилят вътрешните неравенства в обществото между онези, които имат достъп до долари, и онези, които нямат. Но ходът наистина чувствително смъкна инфлацията. А спекулата и изкуствено провокираният дефицит на стоки бяха „убити” чрез въвеждане на свободни икономически зони из регионите на страната. Тези пазарни решения се харесаха и на преговарящата с правителството опозиция, и на американските ѝ наставници.
В полза на Мадуро проработи и войната в Украйна. Американските и европейските санкции срещу руските енергийни източници отново събудиха интереса на САЩ и ЕС към петрола на Венесуела, който би могъл да ги замести, макар нефтената индустрия на страната също още да е под санкции. Венесуелският президент бе посетен няколко пъти тази година от емисари от Вашингтон, от което бе много доволен, заявявайки на гостите, че е готов да възобнови петропродажбите за северния съсед – само да се отменят санкциите. И ето, че през ноември т. г. американските власти дадоха специално разрешение на компанията „Шеврон” да съживи свой стар проект за добив на петрол във Венесуела.
Пак през ноември хит в социалните мрежи станаха и кадри от срещата между Мадуро и президента на Франция Еманюел Макрон на конференцията на ООН за климата в Египет. Макрон бе крайно любезен с венесуелскя лидер, към когото не се поколеба да се обърне с „президенте”, макар и Франция преди три години също да призна Гуайдо заедно с още куп европейски държави. Сега Мадуро покани Макрон да посети Венесуела и обитателят на Елисейския дворец прояви оживен интерес.
Накратко, властта в Каракас през цялата 2022-ра се чувстваше укрепена, в икономически възход и с добри шансове да възстанови разумните отношения със САЩ и ЕС. Показателите на финансите и на икономиката бяха повод за нескрита гордост. В средата на годината Венесуелската национална банка обяви дори, че растежът на БВП на страната е най-високият в Латинска Америка – над 18%. А месечната инфлация поне в началото на годината е била една от най-ниските на континента – под 2%.
На този фон правителството на Венесуела не спря с открита гордост да изтъква, че продължава да отделя над 77% от държавния бюджет за социалните потребности на гражданите – образование, здравеопазване, жилищни програми.
Само че от края на октомври т. г. отново започна възходящо, макар и неравномерно, поскъпване на долара, влачещо след себе си инфлация. Това влиза в разрез с досегашната тенденция, очертана от вицепрезидентката на Венесуела Делси Родригес. Изнесените от нея сравнителни данни, сочат, че ако само за един месец през 2020 г. доларът е поскъпнал 22,58 пъти, то след въведените правителствени мерки през 2021 г. в течение на същата година курсът на американската валута се е увеличил само 4,23 пъти. А до ноември т. г. този курс се е вдигнал само 2,38 пъти.
Но още през октомври се забелязва тревожна промяна в тенденцията. А в края на ноември и първата половина на декември доларът удвоява цената си само за броени дни – курсът скача от 9 боливара за долар на близо 20. Верижната реакция е неизбежна – търговците пак прибягват до спекула, за да се застраховат от загуби, населението е обзето от тревожност, в оживената особено преди празниците електронна търговия заплащането в боливари е изместено от разминаващо се със законовите рамки изискване да се плаща в долари.
Според финансисти повишеното търсене на долари е предизвикано от излишък на боливари, който се е получил заради предколедните плащания накуп на държавни служители. За да овладее ситуацията, Венесуелската национална банка се намеси на борсата със 180 милиона долара, за да се стабилизира курсът и на местната, и на американската валута. И за момента е постигната известна нормализация. Но това не попречи на президента Мадуро да изригне миналата седмица срещу „престъпния долар”, който според него отново е включен като оръжие за сриване на венесуелската икономика.
При това не е само доларът. Мадуро има сериозни мотиви да е ядосан и заради законопроект, одобрен на 16 декември от Сената на САЩ, който, ако мине и в Камарата на представителите, ще се превърне в безпощаден инструмент за задушаване на венесуелската икономика. Проектът, внесен от сенатора републиканец Рой Скот от Флорида, забранява на федералните агенции в САЩ да работят с компании и институции, които си сътрудничат с правителството на Венесуела.
Интересно е наименованието на проекта – „Забрана на операции и наемания, свързани с незаконния венесуелски авторитарен режим“. Съкращението на английските думи от това наименования е B.O.L.I.V.A.R. Това несъмнено е търсен ефект – както е известно, най-големият герой за Венесуела, а и за цяла Латинска Америка е Освободителят Симон Боливар. Така че властите в Каракас приеха това и като гавра с неговата памет и завети. А сред тези завети е и предупреждението на Боливар, че след освобождаването от испанското колониално владичество в най-голяма заплаха за страните в този регион ще се превърнат Съединените щати…
Външният министър на Венесуела Карлос Фария още веднага след одобряването на законопроекта в Сената във Вашингтон посочи в Туитър, че това е „нов опит на Конгреса на САЩ да наруши икономическите права на венесуелския народ и да оскърби паметта на Освободителя Симон Боливар“. В официалното становище на венесуелското МВнР за проекта се казва, че е „сериозно престъпление срещу венесуелския народ”, нарушавайки неговия суверенитет и интегритет, като ощетява и „самите компании на Съединените щати, излагайки ги на риска да бъдат санкционирани по произволен, несправедлив и незаконен начин, докато упражняват правото си за свободна търговия чрез договори с боливарското правителство”. Изтъква се също така: „Тази мярка на посегателство демонстрира още веднъж жестокостта на ултраконсервативните и превратаджийски сектори в политиката на САЩ, които отново се връщат към опитите си да свалят правителството на Венесуела и да взривят всеки възможен път към диалог и конструктивни отношения между двете страни“.
Официалното становище на Каракас подчертава в заключение: „Изправена пред тази заплаха в духа на доктрината Монро и нейните наследници и подпалвачи на войни, Венесуела ще продължи да отстоява и защитава наследството на Освободителя Симон Боливар, трасирайки свой собствен път за политическа и социална стабилност, икономическо възстановяване и мирна дипломация, за свят, свободен от хегемонизъм, колониализъм и империализъм“.
Очевидно е, че законопроектът на републиканеца Рой Скот трудно се съчетава с проявените досега макар и колебливи опити на администрацията на демократите за известно затопляне в отношенията между Вашингтон и Каракас. Но подаденият от него сигнал е доста рязък и негативен, което веднага рикошира и във все още лабилното венесуелско стабилизиране.
About The Author
