Десет дни след преврата на доминирания от десницата парламент в Лима, свалил неспирно бламирания от идването му на власт в средата на 2021 г. „народен президент” Педро Кастийо, Перу се тресе от ожесточени протести в защита на демокрацията и от брутални репресии срещу демонстрантите. Те са разпоредени от набързо одобрената от дясното мнозинство на депутатите като нова държавна лидерка Дина Болуарте. Вече над 20 са жертвите на тези репресии, а площадите не само в Лима, но и из цялата страна не спират да скандират срещу „предателката” Болуарте (тя бе вицепрезидентка на Кастийо, но се обърна против него) и срещу „превратаджийския Конгрес”, изисквайки спазване на демокрацията и на народния вот, посочил Кастийо за държавен глава.
Година и половина продължи неговото крайно противоречиво президентстване, по време на което той постоянно отстъпваше под натиска на предимно десните депутати с желанието да постигне национално разбирателство. Но всъщност постигна главно разочарование сред левите си избиратели. Накрая се стигна до неясно как взето президентско решение (има версия, че за целта Кастийо е бил упоен) за разпускане на блокиращия правителството парламент. На това 101 от 130-те депутати в законодателния орган незабавно отвърнаха с решение за отстраняване на държавния глава от поста. След така извършения фактически институционален преврат Кастийо бе арестуван, а мястото му бе заето от дотогавашната вице Болуарте.
Парадоксално, но факт – в момента Кастийо е по-популярен, отколкото докато упражняваше обърканото си управление, в последните месеци на което дори неговите привърженици му бяха обърнали гръб. Сега по улици, площади и блокирани от живи вериги шосета и магистрали са стотици хиляди хора из цяло Перу, излезли да протестират не толкова в защита персонално на Кастийо, а на принципите на демокрацията, погазени демонстративно от десницата и вечните елити в поляризираната страна. Бунтът е главно срещу циничното послание, че никой „човек от народа” (Кастийо е бивш селски учител) няма да бъде допуснат да управлява.
Митингуващите настояват за разпускане на Конгреса, за връщане на власт на Кастийо и за обявяване на избори за Конституционно събрание, което да изработи нов основен закон на страната, гарантиращ зачитането на народния вот.
А самият Кастийо е в затвора – съдебно решение постанови за него 18 месеца предварителен арест, докато трае разследването на решението му за разпускане на Конгреса, защото иначе щял да избяга в предложилото му убежище Мексико.
Група авторитетни адвокати подадоха искове срещу Дина Болуарте и назначените от нея министри на вътрешните работи и на отбраната заради жестоките репресии срещу протестиращите в различни части на страната. На свой ред около 300 писатели и интелектуалци от местните народности излязоха с подписка срещу репресиите и нарушенията на човешките права.
Същевременно обаче Болуарте получи емблематична подкрепа от САЩ – по телефона ѝ се обади американският държавен секретар Антъни Блинкен, за да я увери в поддържката на Вашингтон.
Доста латиноамерикански наблюдатели обаче, които изтъкват категоричната подкрепа за Педро Кастийо най-вече на Мексико и Боливия, припомнят, че и други влиятелни страни на континента, като Колумбия и Аржентина, продължават да смятат неговото управление за легитимно и не са обявили признаване на новата власт в Лима.
Бурните протести, обзели голяма част на Перу и наричани вече от мнозина „народно въстание”, показват, че превратът може да не е толкова необратим, колкото се иска на извършителите му и техните покровители отвън. Това изглежда започва да се проумява и от останалия свят, след като протестиращи превзеха международното летище на перуанската туристическа Мека – някогашната столица на инките Куско, и така там се оказаха блокирани около 5000 чуждестранни туристи, чиито пътешественически програми тотално се объркаха. Част от тях записаха и разпространиха в Туитър свое обръщение, в което се обявиха за „заложници“ на бунта в Перу. Те се оплакаха, че повече от 24 часа са без храна и вода и без възможност да се придвижат по какъвто и да е начин, било с автобуси, било дори пеша. Апелираха към своите правителства да се намесят, за да ги спасят. Сред записаните във видеото има граждани на Боливия, Чили, Франция, Япония. По информации на медиите в Куско са блокирани още жители на САЩ, Обединеното кралство, Аржентина, Еквадор и др.