Днес се навършват 113 години от рождението на големия поет антифашист Никола Вапцаров. В родното му Банско бяха поднесени цветя и венци пред неговия паметник.
По повод годишнината предлагаме откъс от издадения тази година от ИК „Изток-Запад“ над 660-страничен том, съдържащ документите по дело 585/1942 г., което довежда до разстрела на Вапцаров и другарите му, осъдени за антифашистката си дейност по Закона за защита на държавата, на Гарнизонното стрелбище в София 23 юли 1942 г. Книгата така е и озаглавена: „Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942 г.“.
Ето откъс от главата, описваща самия процес срещу поета и другарите му:
„…По спомени на Младен Исаев и Никола Русев, които са били в една килия с Вапцаров по време на досъдебното производство, той бил подлаган на мъчения при разпитите, вследствие на което често докарван в килията в безсъзнание. В резултат на мъченията поетът е направил опит да се самоубие в затвора, за да запази достойнство в смъртта си. По спомени на майка му Елена Вапцарова и жената на брат му Венера Вапцарова, виждали го по време на следствието, ноктите на Вапцаров били изтръгнати.
Братът на Никола – Борис Вапцаров, в спомените си пише: Последен път видях моя брат на процеса. Докарали ме бяха от лагера „Еникьой“. Въведоха ме в залата и ме поставиха гърбом към подсъдимите, за д не се уговаряме нещо. Аз мислех само за едно – дали ще успея да го видя. Ръцете ми бяха стегнати в белезници. Полицаите се опитаха да ги отворят, но нещо в секрета се закачи и не успяха. В този момент аз извърнах глава и потърсих погледа му. Изглежда, че той търсеше моя. Погледите ни се срещнаха. Той вдигна заключените си в белезници ръце за поздрав. Изгледах го целия и се изплаших. Колкото и да се бяха постарали полицаите да заличат следите от инквизициите, те бяха останали. Това не беше той. Това беше някаква сянка от него. Това беше скелет, обвит в бяла прозрачна кожа. Фашистите бяха изсмукали всичкия живот от неговото тяло, само очите бяха същите. Те гледаха все със същата топла човешка доброта. И в този момент, когато краят му беше съвсем близко, знаеше със сигурност това, когато смъртта беше над него, ми се усмихна не със замръзналата усмивка на осъдения, атака широко човешки, както се е усмихвал през целия си живот. Това е последното, което помня от него…
…Присъдите са произнесени на 23 юли 1942 г. в кратко съдебно заседание, което трае от 11:00 до 11:45 ч. Председателят на съда обявява след прочитане на присъдите, че те са влезли в законна сила от момента на произнасянето им.
Изпълнението и държанието на осъдените на смърт е описано подробно в полицейския протокол към делото. Там пише и за венчавката на Антон Попов с Росица Манолова. Церемонията е на самото гарнизонно стрелбище. Това не само не спасява Антон Попов, но даже не забавя разстрела.“
В книгата е цитирана и извадка от полицейския протокол за самия разстрел: „…лицата, които бяха поставили вече книжните качулки, се оттеглиха и веднага осъдените запяха „Тоз, който падне в бой за свобода“ и последваха изстрелите…“.
Описанието продължава така: „На следващия ден военнополевият съд изпраща имената на осъдените в данъчното управление на Столичната община, за да заплатят наложените им глоби в полза на държавната хазна. Общата сума е близо 3 000 000 лева само по този процес. Мнозина от близките им няма откъде да съберат тези пари. Тези, които имат имоти, ги продават. Вапцаров освен на смърт чрез разстрел е осъден още да заплати глоба в размер на 500 000 лева“.
Всеки раздел в книгата „Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942 г.“ започва с по няколко строфи от една или друга творба на поета. Разделът „Закон за защита на държавата“ започва с откъс от стихотворението „Хроника“. Предлагаме го тук цялото – то звучи удивително актуално и с оглед днешната обстановка в Европа и света.
Никола Вапцаров
ХРОНИКА
В заводите „Круп“ днес отливат гранати.
Натъпквайте здраво! – за нас са те, братя.
Те нашата кръв из полята ще пият.
Натъпквайте здраво! Милиони сме ние…
Във „Байер“ получили някакъв газ
от нова порода. И той е за нас.
Той нашта осаждена гръд ще разяжда.
Картината ясна… Нали се догаждаш?
Във „Викерс“ пробиват картечни дула.
Шестотин куршума в минута – за нас.
Те наште корави глави ще пробиват.
Бъдете щастливи! Бъдете щастливи!
Бъдете щастливи, не виждайте как
настига ни буря, обвива ни мрак.
Вземете за почест пред нашта епоха.
Но, моля… по-тихо! Но, моля… без ропот!
About The Author
