Навършващите се днес 105 г. от осъществената през 1917 г. в Русия Велика октомврийска социалистическа революция – както тя беше вписана в съветските учебници по история – са повод за много коментари из медии и социални мрежи. Ето например какво написа във Фейсбук левият украински журналист Олег Ясински:
„Главният урок на Октомврийската революция е, че тя доказа възможността да се създаде общество, различно от капиталистическото. Днес необходимостта от това е по-голяма, отколкото когато и да е било преди. И вече не става дума само за социална справедливост, а за оцеляването на човечеството.
Необходимо е да се извлекат уроците от миналото, да се учим от грешките – и от своите, и от чуждите, да се освободим от догмите и страховете пред призраците на историята.
Също така е необходимо с благодарност да си спомняме за онези, които с цената на собствения си живот натрупаха и предадоха на днешното объркано човечество този безценен опит. Да извадим от мазетата на паметта думата „бъдеще“, да я почистим от храчки и прахоляк. И да я приближим към лицата си, за ги огрее светлината ѝ.
Борбата с историческата памет налага създаването на масови стереотипи и клишета, отклоняващи от същността на събитията. Няма фраза, по-любима за тираните и робовладелците, от следната: „Всяка революция е зло“. Говорещите за жертвите на социализма не са в състояние да зададат въпроса: а животът на колко хора беше спасен от социализма?
Вече над 30 години водещите постсъветски медии извършват целенасочена работа за разрушаване на образа на Великата октомврийска социалистическа революция – този исторически катаклизъм, завинаги променил пространството и времето за човечеството. Ако Октомврийската революция не беше най-важното събитие на отминалия век, едва ли толкова интелектуални наемници щяха да бъдат използвани от пресата и от издателствата на толкова много страни, за да унищожават нейния пример“.
Факт е, че официалната линия на властта в днешна Русия спрямо историческата роля на Октомврийската революция е откровено негативна – водещите интерпретации са, че това е бил „незаконен преврат“, прекъснал „хармоничното развитие на Русия“. Но пък иначе добре съжителстващата с властта Комунистическа партия на Руската федерация (КПРФ) продължава да чества революцията всеки 7 ноември.
Чисто научните оценки за революцията също се лашкат в крайности – от „епохално събитие“ до „катастрофа“. Няма дори единно мнение какво точно обхваща самото понятие Октомврийска революция. Дали само щурма на Зимния дворец на 24-25 октомври 1917 г. по стария стил, което отговаря на 6-7 ноември днес, и последвалото провъзгласяване от Ленин пред конгреса на Съветите, че „социалистическата революция е извършена“? Или повече право имат историците, които смятат, че трябва да се има предвид всъщност цялостният революционен процес? Мнозина са на мнение, че Октомврийската революция е в неразривна обща верига с революцията още от 1905 г., после и с Февруарската от 1917-та. Някои добавят и годините на последвалата Гражданска война в Русия, когато за властта на Съветите се води кървава битка – и едва след спечелването на тази война през 1920 г. „червените“ могат да смятат революцията за победила. А всъщност формалният акт по официалното образуване на новата държава СССР е чак през 1922 г.
Каквито и да са прочитите на историята с днешна дата, все пак общо е признанието, че Октомврийската революция в Русия оставя ключов отпечатък върху цялото развитие на човечеството през ХХ век. С всичките си вдъхновения и разочарования, пориви и падения, тази революция се превръща в основния „провокатор“ за много от извоюваните социални и граждански права по света, за разпада на колониалната система и за макар и лицемерното „очовечаване“ на капитализма, станал готов на всичко, само и само да не допусне мултиплициране на революционния пример. Не е малко.
About The Author
