За 30-ти път в Общото събрание на ООН се проведе гласуване по внасяната от Куба ежегодно от 1992 г. насам резолюция за отмяна на търговско-икономическата блокада на САЩ срещу Острова на свободата. И за пореден път резолюцията получи подкрепата на огромното мнозинство на страните членки на най-представителната световна организация, включително на всички държави от ЕС, сред тях и България.
185 страни от ООН настояха за край на антикубинската блокада. Само две държави бяха против – обичайните САЩ и Израел. Още две се въздържаха – Бразилия, която все още е под управлението на ултрадесния Жаир Болсонаро, и Украйна, която така очевидно благодари на САЩ за получаваната всестранна военно-икономическа помощ.
Впрочем, случаят с Украйна е доста специален, защото това не е първото ѝ гласуване „въздържал се” – такъв е вотът ѝ, откакто неин президент стана Володимир Зеленски. Предишните украински ръководства, включително и при управлението на президента Петро Порошенко, гласуваха „за” отмяна на блокадата. Защото Украйна е много задължена на Куба за спасяването на 20 000 свои деца „чернобилчета”. В най-тежките си години от „специалния период“, когато беше зарязана от разпадналие се соцлагер и беше в дълбока криза, Куба в продължение на две десетилетия поддържаше програма за безплатно лечение и рехбилитация на деца, пострадали от аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. – буквално дари втори живот на тези украински деца и семействата им, които бяха отписани като „безнадеждни” от постсъветската здравна система. Но ето, че признателността и елементарната етичност в отговор на този уникален и безкрайно щедър жест от страна на малката и задушавана от блокадата Куба, вече не актуална в Киев…
„Куба се обновява непрекъснато. Онова, което остава неподвижно и закотвено в миналото, е блокадата“, каза кубинският външен министър Бруно Родригес малко преди днешното гласуване, когато направи обширна презентация на щетите, понесени от Острова на свободата след налагането на едностранните наказателни мерки на САЩ още преди над 60 години.
Днешното гласуване в Общото събрание на ООН на кубинската резолюция бе предшествано от започнали още на 2 ноември дебати по темата, по време на които се изказаха представителите на много страни, подкрепящи искането на Хавана за отмяна на блокадата. Подкрепа изразиха и цели регионални блокове, като Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC), Централноамериканската интеграционна система (SICA), Организацията за ислямско сътрудничество, Карибската общност (CARICOM), Групата на 77-те + Китай и Движението на необвързаните (NAM).
По време на дебатите Бруно Родригес каза пред Общото събрание, че човешката цена на „тази незаконна и престъпна политика” на САЩ „е неизчислима и има отрицателно въздействие върху развитието на страната”. Кубинският външен министър определи като жестока цялата системата от санкции, защото тя засяга не само икономиката на острова, но и човешките права на населението.
Бруно Родригес припомни, че от 2019 г. правителството на САЩ засили мерките за задушаване на Куба, като не ги облекчи дори по време на върлуването на Сovid-19. Поставена в много тежки условия, Хавана сама разработи 5 собствени ваксини и механизми за грижа за хората, засегнати по време на пандемията.
Министърът посочи, че през първите 14 месеца на правителството на Джо Байдън в Белия дом щетите за Куба от блокадата възлизат на рекордните за такъв срок 6 милиарда и 364 милиона долара. Това означава поражения на стойност 15 милиона долара на ден.
Кубинският президент Мигел Диас Канел коментира в Туитър речта на Бруно Родригес в ООН: „Той говори силно и ясно на света. Нашата истина може да звучи остро. Но блокадата е неизмеримо по-остра. Тя е брутална.“
В свои предишни изявления Диас-Канел нееднократно е осъждал Вашингтон за продължаването на блокадата, която кубинският лидер определя като „геноцидна“, „незаконна“ и „престъпна“, тъй като нарушава основните права на цялата страна.
