На 31 октомври, понеделник, в зала „Вяра“ на втория етаж на Столична библиотека на пл. „Славейков“ 4, ще се състои премиерата на новата книга на англйската писателка Мерсия Макдермот, създала в течение на шест десетилетия цяла поредица от творби, посветени на български национални герои и забележителни личности от нашата история. Издателство „Синева”, което в последните години издава книгите ѝ, сега предлага на българските читатели и най-новата – „Имало едно време в България”. Това са спомените на Макдермот от нашата страна, в която тя живее и работи над 17 години в периода на социализма.
„Имало едно време в България“ е написана с много любов към родината ни. Събрала е многобройни преживелици, случки и факти, разкази за разнообразни срещи и разговори с всякакви хора по градове и села. Авторката разказва за живота си в България, описва интересни епизоди от историята и етнографията на страната ни, говори за успехите и кривиците на едно отминало социалистическо време, което днес недалновидно вече забравяме.
Спомените на Макдермот се издават у нас за първи път. Книгата, съдържаща и документален снимков материал, е преведена на български от известната преводачка Лиляна Ванова.
Не се сещам за чужденец, който да е направил за страната ни повече от Мерсия Макдермот. Нейното интелектуално присъствие в България е толкова силно, колкото е и присъствието на България в нейния живот, в ума и сърцето ѝ. Дори български историк не може да се похвали с такъв уникален пантеон на нашите национални герои, какъвто създава английската авторка с биографиите на Васил Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев, Димитър Благоев. Уникално е също, че издава книгите си първо във Великобритания на английски език и ги пише за британската публика със стремежа да запознае своит сънародници със съдбата на велик и мъченически народ, какъвто за нея е българският.
Освен споменатите биографии, Макдермот публикува в Лондон също „История на България (1393-1885)“ и „Български народни обичаи“ (1998).
„Живите заварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите“ – тази народна мъдрост обича да повтаря англичанката и може би в това е не просто целта, а и смисълът на написаното от нея. След излизането им в Обединеното кралство нейните творби (но още не всички) се превеждат на български и стават достояние и на читателите у нас.
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в Плимут в семейството на военен хирург и учителка. Завършва руска филология в Оксфордския университет. През 1948 г. за пръв път идва в България, за да участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“, днес „Копринка“. Там се запознава с Джеймс Макдермот, за когото се омъжва веднага след прибирането си в Англия.
Връща се отново през 1957 г. като гостенка на Комитета за културни връзки с чужбина. През учебната 1963-1964 г. преподава в Английската гимназия у нас, а от 1973 до 1989 г. живее и твори в България. До 1979 г. преподава в столичната Английска гимназия. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет. Изследва българската история и архивните документи, обикаля цялата страна, посещава много селища, свързани с проучванията ѝ.
Дълги години Макдермот е председател на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен член на БАН и доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Почетен гражданин на Карлово и Благоевград е и е носител на български високи държавни отличия – Орден на розата, орден „Кирил и Методий“, орден „Мадарски конник“. За 24 май 2017 г. Министерството на културата на България я удостои с най-високото си отличие – „Златен век” с огърлие и грамота, което ѝ бе връчено в Лондон. През 2018 г. ѝ бе присъдена и обявена по време на събора на Бузлуджа наградата на БСП за научни и политически разработки „Димитър Благоев“.
А ето и няколко думи от новата книга на Мерсия Макдермот:
„Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на Запад, и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие от потребителски стоки на Запада, без да се лишават от предимствата на социалистическата икономика. Изглежда не им е хрумвало, че в една конкурентна пазарна икономика могат да се окажат на дъното, в редиците на излишните, неспособни да споделят благоденствието, или че промишлеността и селското стопанство на тяхната страна могат да западнат и да се сринат до почти колониална зависимост от чуждестранни инвестиции…
Така или иначе, България е почти неузнаваема за онези от нас, които я познавахме преди 1989 г. По всяка вероятност онези читатели, които я познават едва след 1989 г., ще намерят моите скици от живота тогава също толкова неразбираеми! Тези мои спомени са свързани с един до голяма степен изчезнал свят и като такива трябваше да ги запиша. С течение на времето установявам, че противно на твърденията на Шекспировия Марк Антоний, всъщност точно хубавите спомени продължават да живеят, и аз все още мисля за България, макар и не без тъга, като за мястото, където прекарах едни от най-странните, но най-щастливи години в живота ми“.
About The Author
