„Барикада” разговаря с посланичката на Куба у нас Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан в навечерието на отбелязвания на 1 януари национален празник на нейната страна – победата на Кубинската революция през 1959 г. В първия ден на 2024 г. се навършват 65 години от тогава. Акцентирахме в интервюто върху съвременните предизвикателства пред Острова на свободата.
– Уважаема г-жо посланик, Куба посреща своя национален празник, 65-годишнината от победата на Кубинската революция, в условията на продължаваща жестока блокада от страна на САЩ, но въпреки изпитанията, отстоявайки своя модел на развитие и продължавайки неговата актуализация. Наскоро кубинското ръководство оповести предстоящи промени в ценовата политика. Бихте ли запознали читателите ни със същността на тези промени и с цялостната обстановка в Куба?
– Преди всичко искам да благодаря на Вас, на „Барикада”, на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и на Съюза на българските журналисти за интереса и отразяването на кубинската тематика през 2023 г. Това беше година на много работа за нас, бяхме изправени пред икономически трудности. Изпращаме годината с надеждата, че в резултат на нашия труд следващата ще бъде по-добра за развитието и жизнения стандарт на нашето население.
Последните няколко години в Куба преминават под знака на приемствеността на социалистическия модел и неговото актуализиране с оглед променящите се реалности в международния контекст и кубинската икономика.
Ключова роля в тези процеси играе новата конституция на Република Куба, приета от Националното събрание на народната власт на 10 април 2019 г. Преди това, при състоялото се на 24 февруари с. г. всеобщо допитване, тя бе одобрена с 86,85% от гласовете на участвалите във вота 7 милиона 848 хиляди 343 кубинци.
Последните години бяха белязани и от въздействието на пандемията от COVID-19, съчетано със засилването на блокадата на САЩ и с произволното включване на Куба в списъка на Държавния департамент със страните, за които се твърди, че спонсорирали тероризма. Това създаде огромни трудности за икономическата, търговската и банково-финансовата дейност на Куба – и то в условията на една световна икономика, която е все по-взаимосвързана, все по-взаимозависима и все по-подчинена на диктата на финансовите центрове на властта, контролирани от Вашингтон.
Икономическата блокада на Съединените щати срещу Куба се ожесточи значително и именно това е основната причина, която възпрепятства развитието и социално-икономическото благосъстояние на кубинския народ. Въпреки почти единодушното отхвърляне от страна на международната общност, икономическата блокада на най-голямата световната икономическа сила срещу една малка страна, решила да бъде независима и суверенно да изгради собствен модел на развитие, остава непокътната и е по-вредна от всякога.
Вече 31 последователни години при гласуване в Общото събрание на ООН кубинската резолюция срещу блокадата е подкрепяна от огромното мнозинство от държавите членки.
Блокадната политика се отразява болезнено върху такива жизненоважни сектори като електроенергията, здравеопазването, образованието, водоснабдяването, комуналните услуги, обществения транспорт, производството на храни и лекарства. Всички те изискват внос на оборудване, резервни части, горива или суровини, а оскъдните финансови средства, на които можем да разчитаме, също не достигат.
Дори ако държавното икономическо управление беше най-ефикасното и ефективно в света – нещо, с което нито едно правителство в никоя страна не може да се похвали, много от нашите проблеми щяха да продължават поради блокадата, която отеква в свиването на доставките за потребление на населението, в нивото на инфлацията и в недостатъчната покупателна способност на мнозинството от хората. Именно към това се стреми икономическата война и резултатите са ясно материализирани, макар да не са постигнали целите, която империализмът си постави след победата на революцията.
Наред с постоянните подривни дейности и дезинформацията срещу Куба, се полагат целенасочени усилия страната да фалира, да се предизвика социално разлагане и да се създаде неуправляемост. Тези цели се провалиха напълно.
Кубинската икономика е изправена пред огромни трудности и е разработила процеси за актуализиране на икономическия и социален модел, базиран на Плана за развитие до 2030 г., с акцент върху сектори като енергетика, основна възобновяема енергия, производство на храни, селско стопанство и индустрия, туризъм, здравеопазване, технологично развитие въз основа на науката и иновациите. Страната ни продължава да актуализира своя икономически модел и да прави корекции и поправки.
На неотдавнашната декемврийска сесия на нашия парламент – Националното събрание, бяха обявени поредица от икономически мерки, които ще бъдат приложени през 2024 г. Някои от тях са свързани с ценообразуването с оглед да се избегнат отрицателни ефекти върху населението и „шокови политики”.
По този въпрос президентът Мигел Диас-Канел Бермудес подчерта, че е необходимо да се коригират дълбоките изкривявания и структурни отклонения, възпрепятстващи икономическото производство, за да се преобърне много сложната ситуация, пред която сме изправени днес поради комбинираното въздействие на обсадата от САЩ, кризата в международните икономически отношения и собствените ни грешки.
Концепцията е да се промени това, което трябва да се промени, за да се поддържат и преодолеят социалните постижения, които революцията превърна в права на народа.
Ефективността на мерките, които трябва да приложим през 2024 г., за да напреднем по-бързо в икономическото възстановяване, зависи от това, колко правим, за да генерираме повече богатство, със стимули за работа и по-адекватно разпределение на ресурсите. Напредъкът в елиминирането на основните изкривявания, които днес компрометират възможностите за икономически растеж и развитие на страната в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, също ще зависи от успеха на неговото прилагане.
Никоя мярка сама по себе си не решава всички предизвикателства. Всички те, взети заедно, дори могат първоначално да увеличат определени проблеми. Предизвикателството е да ги прилагаме по организиран начин, като оценяваме въздействието им, систематично коригираме процеса и се грижим за диференцирани грижи за тези, които могат да бъдат най-засегнати, т.е. хора и семейства в уязвимо положение, деца, юноши и младежи, жени и възрастни хора, както и пенсионери.
Тези и други решения, които със сигурност ще произтичат от настоящите, трябва организирано да стимулират – в средносрочен план – макроикономическите показатели и да поставят страната в по-благоприятна ситуация, така че да можем да напреднем през 2024 г., отваряйки вратите към необходимите ни надежда и просперитет.
Сред мерките са: допълнителни плащания за работещите в здравеопазването и образованието; повишаване на цените на горивата на дребно и едро, като се вземе за ориентир продажната цена в нашия регион; увеличаване на цената на електроенергията в жилищния сектор за големи потребители – от 500 kWh нагоре. Нека се има предвид, че 90% от потреблението на домакинствата е концентрирано в диапазона до 300 kWh. Също така мерките включват увеличаването на тарифата за водопотребление без водомер – 7 на 21-24 CUP. Също така се цели насърчаване на спестяванията. Повишават се цените на пурите и тютюневите изделия. Въвеждат се нови тарифи в услугите за превоз на пътници.
В никакъв случай не става дума за някакъв „неолиберален антинароден пакет”, нито за „кръстоносен поход срещу малкия и среден бизнес”, нито за „премахване на базовата кошница” – както контрареволюцията вече тиражира опорките си в социалните мрежи.
Ние сме и в етап от осъвременяването на правната система на страната. След влизането в сила на Конституцията през 2019 г. са одобрени нови 41 закона и 97 указа. Това е безпрецедентна по мащаб законодателна дейност, която ще продължи през периода 2024-2027 г.
– Какви са основните задачи и цели, които ще стоят пред Куба през 2024 г.?
– Ще цитирам думите на президента Мигел Диас-Канел: „Трябва да се стремим преходът от 2023 г. към 2024 г. да е преход на надежда, преход на постижения, преход на консолидация на процесите, започнали или задълбочени през 2023 г. А 2024 г. задължително трябва да бъде година, в която да се усети осезаемо подобрение сред населението.“
Правителството на Куба ще акцентира в работата си през 2024 г. върху икономическия сектор. Основният приоритет ще бъде разработването и прилагането на нов план от икономически, приобщаващи и устойчиви мерки, в съответствие с нашия модел на развитие и политическа система. Това ще ни позволи да дадем нов импулс на икономиката и обективно и реалистично да коригираме съществуващите в страната изкривявания.
И 2024-т ще също ще е трудна година за кубинската икономика, но все пак положените усилия и работа трябва да дадат плодове. Ще продължим да се сблъскваме с икономическата, търговска и финансова блокада на Съединените щати в усилията им да унищожат Революцията и да постигнат „смяна на режима“.
Няма да спрем да работим за социалното и икономическо развитие на кубинското общество, като прилагаме мерките, приети през последните години, Плана за икономическо и социално развитие до 2030 г., актуализацията на икономическия и социален модел.
Кубинското правителство ще работи за подобряване на положението на семейства и хора в уязвими ситуации, съгласно социалистическия принцип никой да не се изоставя безпомощен.
Специално внимание ще бъде отделено на производството на храни, за да се задоволяват на териториален признак нуждите на всяко населено място, за да се възстановява туризмът, за да се спре упадъкът в захарната промишленост, за да се поеме от държавата контролът върху валутите и обменния пазар, за да се реорганизира финансовата система, гарантираща нива на самофинансиране и управление на чуждестранна валута за тези, които я генерират.
На международно ниво Куба ще продължи да бъде активен член на ООН и международните организации, развивайки своята историческа и принципна външна политика, основана на международното право: зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на държавите; самоопределение на народите; равенството на държавите; отказ от намеса във вътрешните работи на други държави; право на международно сътрудничество във взаимна и справедлива полза и интерес; мирни отношения между държавите и други принципи, залегнали в Устава на Обединените нации. Носещите колони на кубинската външна политика са интернационализмът, антиимпериализмът, солидарността и единството между страните от Третия свят или Глобалния юг.
– Разкажете, моля ви, как се развиват и какво предстои в двустранните българо-кубински отношения?
– На 14 октомври 2023 г. се навършиха 63 години от установяването на дипломатическите отношения между Куба и България. В тях не е имало прекъсвания. Те са на много високо ниво. Работим, за да продължим да разширяваме нашите взаимоотношения във всички сектори, възползвайки се от натрупания съвместно потенциал.
В България е широко разпространено чувството на приятелство и симпатия към Куба, изграждано в продължение на десетилетия обща работа, братство и сътрудничество. Това чувство е реципрочно и в Куба спрямо България. Усещаме го в ежедневната си работа и в отношенията си с българския народ, с българите, които посещават Куба като туристи и се връщат въодушевени, а също и с българите, които някога са работили или учили в страната ни и я смятат също и за своя, обичат да се събират и да си спомнят с вълнение онези за онези години.
Налице е желание за сътрудничество, за обмен и разширяване на връзките от всякакъв вид между нашите народи, основани на историческа памет и взаимното познаване. От друга страна, има и икономически потребности и мотивация за същото и от двете страни.
Основният приоритет на моят дипломатическа работа в България, която започнах през изтичащата 2023 г., е реактивирането на икономическите отношения между двете страни и техните икономически участници.
Вече се правят важни стъпки в тази насока и през следващата година със сигурност ще се осъществи представянето и договарянето на значими инвестиционни проекти и икономическо-търговско сътрудничество между бизнесмени от двете страни, съпроводени с увеличаване на обмена на посещения на бизнесмени и в двете посоки.
Надяваме се българският туризъм към Куба да се увеличи и да възстанови нивата си отпреди пандемията от COVID-19. Трябва да проведем по-добра и по-голяма програма за популяризиране в България на туристическите и социалните забележителности на Куба, за да стимулираме посещенията на български граждани и техните семейства на нашия карибски остров.
Планираме да увеличим обмена между двете страни в такива важни сектори като култура, образование и научно-техническо развитие. Много са кубинските творци в областта на музиката, танците и култура като цяло, които се радват на признание и престиж в България и които отново ще гостуват във вашата красива страна, предоставяйки най-доброто от своето изкуство.
Има намерение и за задълбочаване на политическия диалог между правителствата на двете страни. В този смисъл се надяваме и да активираме обмена на правителствени делегации в двете посоки.
Ще продължим да работим и с Асоциацията за приятелство „България-Куба”, която от десетилетия организира прояви на подкрепа и приятелство към Куба.
Сигурна съм, че 2024 г. ще бъде нова отправна точка в задълбочаването на отношенията на приятелство и сътрудничество между България и Куба. За това работим.
Бих искал да благодаря на всички, които работиха през 2023 г. за развитието на отношенията между двете страни, на тези, които подкрепиха нашата страна и нашето посолство.
Моите най-добри пожелания за здраве, просперитет и успех за народа на България през 2024 г. от името на народа и правителството на Куба.
About The Author
