18 октомври е особен ден в историята на Чили. Точно преди три години народът, излязъл на улицата, завинаги разруши мита за „чилийското икономическо чудо”, въставайки срещу фалша и лицемерието на модела, наследен от диктатурата и доскоро сочен за пример.
Така започва коментара си във Фейсбук латиноамериканистът Олег Ясински, украинец с леви убеждения, който години наред живее в Чили. Той пише:
До 18 октомври Чили беше резерват за идеите на латиноамериканския Майдан, Северна Корея на капитализма.
Но се разрази най-масовото за последните десетилетия гражданско антикапиталистическо въстание. На улиците на 19-милионната страна едновременно започнаха да излизат по около 4 милиона души дневно. Половината от тях – в столицата Сантяго. Това продължи почти половин година, докато пандемията не върна контрола по улиците на армията и полицията.
Против въстаналите беше приложено всичко – затвори, изтезания, убийства, целенасочена стрелба по очите. Световната демократична преса мълчеше.
В резултат на въстанието президент на Чили стана един от студентските лидери, 36-годишният Габриел Борич. В правителството му влязоха и комунисти. Прессекретар стана Камила Вайехо, която бе една от най-ярките сред лидерите на университетските движения.
Изминаха 7 месеца при това управление и ние сме длъжни да признаем, че правителството на Борич предаде своите избиратели. Зад многобройните прояви на социална демагогия, зад размахването на цветните флагове на толерантността, зад феминизма и екологизма, Чили си остава най-близкият регионален съюзник на САЩ, политическите затворници си остават зад решетките, престъпниците от силовите структури си остават на постовете, а полицията продължава жестоко да потушава всеки израз на недоволство на студенти, индианци и всякакви несъгласни.
Незрелостта и разпокъсаността на левите сили в Чили, които се оказаха неподготвени за социалния взрив, неочакван за всички, позволиха на системата да си върне инициативата. Тя съумя да подбере сред своите противници и да назначи за управляващи такива, които да съответстват все на същия модел.
Масовото разочарование на чилийците от новото „революционно” правителство води обществото към социална апатия и подготвя условията за победа в следващите избори на откровени пиночетисти. От всичко това трябва да се извлекат уроци – и не само за Чили..
Но то не намалява огромната историческа важност на събитията, започнали на 18 октомври 2019 г. в Сантяго.
