Франция, 2018 г. Страната е парализирана от огромна вълна от протести срещу действията на президента Макрон за повишаване на екологичните данъци върху горивата и едновременно с това за премахване на данъка върху богатството на свръхбогатите. Протестиращите стават известни като движението на „Жълтите жилетки“ или „Gilet Jaune“. Гневът е толкова голям, че президентът е принуден да отмени увеличението на данъка върху горивата. Този сляп към класовите аспекти политически ход в областта на климата се оказа зрелищно неуспешен.
Тъй като тази зима Европа ще е осакатена от високите цени на газа и енергията, има хора, които твърдят, че това е възможност да се ускори екологичният преход, един вид шоково лечение, така че някак си всички да „привикнем“ към високите цени на енергията и да бъдем принудени да потребяваме по-малко.
Като се има предвид страданието, което тези драстични увеличения на цените причиняват на бедните хора в целия континент, принуждавайки много от тях да избират между отопление и храна, подобни мазохистични настроения ми се струват много жестоки. Подозирам, че те рядко биват изказвани от онези, които сами ще се затрудняват да платят сметката си за отопление.
Освен това, според мен, това е и малко политически налудно. Струва ми се, че ще можем да осъществим драматичната промяна в нашите икономики, необходима за спиране на изменението на климата, само ако цялото общество се съгласи и повярва, че това е правилното решение. Това не може да бъде натикано насила на хората като доза рибено масло. Вместо това съществува огромен риск действията в областта на климата да бъдат отъждествявани с покровителствения либерален елит и да бъдат заклеймявани от десните популисти навсякъде, което ще ускори приближаването на планетата ни към катастрофа.
В основата на това е неспособността да се възприеме правилно изменението на климата като класов проблем. Вместо това проблемът почти винаги се разглежда от гледна точка на различните нации – богатия свят срещу развиващия се. Ако се говори за лични емисии, то те винаги са представени просто като средни стойности на глава от населението за всяка държава.
Вярно е, че всички в богатите страни трябва да намалят въглеродните си емисии, независимо дали са богати или бедни. Но средните стойности за отделните държави не само не дават яснота, но и информация. За щастие, нов тип анализи, които разглеждат въглеродните емисии на различните групи по доход, и по-специално емисиите на горните 10% и 1% от населението, набира популярност.
Това, което показват данните, е ужасяващо. Разрушаването на климата се дължи в огромна степен на най-богатата класа във всяка страна. Те са тези, които безразсъдно ни водят към пропастта на планетарния срив.
Анализът на Oxfam, направен съвместно със Стокхолмския институт по околна среда, показва, че в световен мащаб:
- Емисиите на глава от населението на човек от горния 1% са 100 пъти по-високи от тези на човек от долните 50% и 35 пъти по-високи от целта за 2030 г.
- От 1990 г. насам най-богатите 5% са отговорни за над една трета от ръста на общите емисии. Най-богатият 1% е отговорен за повече от целия ръст на долните 50%.
- За около 20 % от човешкото население – а това съответства главно на работническата и по-ниската средна класа в богатите страни – емисиите на глава от населението всъщност са намалели от 1990 г. до 2015 г.
Лукас Чансел и Томас Пикети направиха много подобен анализ, който е представен на горната диаграма. Можете да видите пропадането на тези от глобалното разпределение, които съответстват на работническата и по-ниската средна класа в богатите страни. Техните емисии остават твърде високи, за да бъдат в съответствие с целите за климата, но е забележително, че те са единствената група, чиито емисии са намалели.
Най-богатите 10% в света се намират предимно в богатите страни, но не само. Въпреки това неравенството в емисиите се повтаря и на национално равнище в богатите страни. В национален мащаб емисиите на най-богатите 10% са по-големи от тези на останалата част от разпределението на доходите, независимо дали се намирате във Франция или в Индия (вж. графиките по-нататък).
Други проучвания също започнаха да разглеждат микроданни за „въглеродния живот“ на най-богатите. Едно проучване разглежда емисиите на 20 от най-богатите милиардери в света и установява, че всеки от тях произвежда средно по 8000 тона въглероден диоксид – за сравнение, средният гражданин на богата държава произвежда около 6 тона, а ограничението, необходимо за постигане на целта за глобална безопасност от 1,5 градуса, е малко над 2 тона на човек. Нов анализ на полетите с частните самолети на свръхбогатите също така разкри, че знаменитостите и милиардерите отделят повече въглероден диоксид за минути, отколкото обикновените хора за година.
Емисиите на богатите са не само изключително високи и растящи, но и характерът им е напълно различен. При най-богатите хора по-голямата част от емисиите им идват от техните инвестиции – до 70%. Това отразява неравенството като цяло. За почти цялото общество основният им доход е от работа, но за най-богатите той е от възвръщаемостта на техния капитал. Емисиите от начина на живот на един милиардер могат да бъдат хиляда пъти по-високи от средните, но емисиите от инвестициите му могат да бъдат милион пъти по-високи. В момента работим по нов вълнуващ анализ на инвестиционните емисии на милиардерите, който ще публикуваме през ноември преди тазгодишната Конференция на страните по климата на ООН.
Хората в долната част на скалата на доходите често нямат голям избор по отношение на въглеродните си емисии. Те може да живеят в лошо изолирани жилища под наем или да им се налага да ходят на работа с кола поради недостатъчно добър обществен транспорт. Както и във всеки друг аспект на живота, колкото по-богат сте, толкова по-голям е изборът ви, толкова повече възможности имате да промените живота си. Това се отнася за емисиите от потреблението на вашия начин на живот, но в още по-голяма степен за емисиите от инвестициите ви. Вие можете да избирате къде да инвестирате парите си. Като се има предвид това, продължаващото финансиране на изкопаемите горива и замърсяващите индустрии от страна на най-богатите, според мен, е напълно неоправдано.
В Оксфам, разбира се, основната ни грижа е за хората от най-бедната половина на обществото във всяка страна, но най-вече в страните от глобалния Юг. Искаме всеки човек на земята да има не само това, което му е необходимо, за да оцелее, но и това, което му е необходимо, за да процъфтява. Всеки да има право на сигурност, приличен доход, добър дом, безплатно обществено здравеопазване, училища, обществен транспорт, паркове. Всяко семейство трябва да има хладилник, телевизор. Всеки трябва да има достъп до смартфон, компютър и интернет.
Мнозина се опасяват, че ако направим това и дадем възможност на всички 8 милиарда от нас да живеят достойно, това бързо ще доведе до превишаване на естествения капацитет на нашата планета, не само по отношение на въглерода, но и на много други планетарни граници.
Страхът от нарастващото население в глобалния Юг често се използва, за да се прехвърли вината и върху развиващите се страни. Въпреки че в миналото вината за въглеродните емисии е била на богатите страни, сега трябва да се притесняваме за милиардите китайци и индийци (да не говорим за милиардите, които чакат зад тях).
Горният анализ категорично показва, че стотиците милиони, които са се спасили от бедността в световен мащаб през последните 20 години, са отговорни само за малка част от драстичното увеличение на емисиите. Всъщност почти половината от бързо ускоряващия се ръст на общите емисии – и свързаното с него нарастване на рисковете и щетите от климатичната криза – не е в полза на по-бедната половина от световното население, а просто е позволил на вече богатите 10% да увеличат потреблението си и да увеличат въглеродния си отпечатък.
Въпреки това изглежда вярно, че ако останем на сегашните нива на неравенство, то за да осигурим достоен живот за всички, растежът на световния БВП ще трябва да се увеличи много повече, отколкото нашата планета е в състояние да поддържа. През последните 40 години всеки долар от ръста на световния БВП е означавал, че 46 цента са отишли в горните 10%, а само около 9 цента – в долната половина на човечеството. Най-бедните 10% от човечеството са получили по-малко от 1 цент от всеки долар от глобалния ръст на доходите.
Това разпределение е толкова безумно несправедливо и неефективно, че за да се издигне цялото човечество над прага на бедността от 5 долара на ден, световната икономика трябва да бъде 173 пъти по-голяма от сегашната. Това е невъзможно в екологичен план.
Означава ли това, че целите за оцеляване на планетата и за достоен живот за всички са несъвместими? Че за да спасим нашата планета, по-голямата част от човечеството трябва да остане завинаги бедна и гладна? Не е задължително. Вместо това според мен всичко зависи от нивото на неравенство.
Добре проучено е, че по целия свят когато хората бъдат попитани колко неравнопоставени са техните страни, постоянно и масово подценяват мащаба на разделението. Също така е установено, че когато бъдат попитани за предпочитаното от тях ниво на „справедливо неравенство“, макар че то е различно в различните общества, мнозинството постоянно иска тяхното общество да бъде много по-равностойно, отколкото е в действителност.
В едно скорошно проучване в списание Nature тези предпочитания за неравенство са комбинирани с емисиите на въглероден диоксид, необходими на всички хора на Земята, за да имат приличен стандарт на живот. Установено е, че ако обществата по света действително отговарят на това, което техните граждани смятат за ниво на „справедливо неравенство“, то цялото човечество би могло да има достоен живот и да се вмести в енергийните граници, за да предотврати глобалното затопляне с 1,5 градуса.
Струва ми се, че доказателствата са доста ясни, че най-богатите хора в нашето общество са огромна част от проблема чрез неустойчивия си луксозен начин на живот и най-вече чрез инвестициите си, с които финансират икономиката на изкопаемите горива.
Също така виждаме, че масовото намаляване на неравенството е единственият начин всички на Земята да живеят достойно и да се гарантира бъдещето на нашата планета.
След като започнете да разглеждате емисиите на различните групи по доходи и естеството на тези емисии, това може да доведе до промяна в изготвянето на политиките в областта на климата. За да се запази някакво ниво на справедливост, най-богатите трябва да намалят емисиите си в най-голяма степен. Това важи както за богатите, така и за развиващите се страни. Това се вижда в тази диаграма на Чансел и Пикети за САЩ, Франция, Китай и Индия:
Това означава например, че трябва да въведем не плосък, а прогресивен данък върху въглеродните емисии. Колкото повече въглерод използвате, толкова по-висок данък плащате. Инвестициите, които замърсяват околната среда, трябва да се облагат с допълнителни наказателни данъци или, още по-добре, просто да бъдат забранени. Луксозните стоки, частните самолети – всичко това трябва да се облага с високи данъци или да се ограничава силно. Всяко национално действие за справяне с климатичните промени трябва да се извършва постепенно, така че най-богатите и най-големите замърсители да поемат по-голямата част от разходите и на свой ред да допринесат за увеличаване на равенството, а не на неравенството.
Общото увеличение на данъците върху най-богатите и богатството, както и други мерки за бързо намаляване на неравенството, също придобиват съвсем нов характер по отношение на климата. Мисля, че е ясно, че нашата планета просто не може да си позволи най-богатите. Както каза писателят Джордж Монбио, „трябва да направим така, че екстремното богатство да изчезне: това е единственият начин да избегнем климатичния срив“.
*Макс Лоусън е ръководител на отдела за политика в областта на неравенството в Oxfam International и съорганизатор на подкаста EQUALS. Той е и съпредседател на глобалния Народен алианс за ваксини.
About The Author
