Интервю на Войчех Лободжински, Cross-border Talks
Когато на 24 февруари започна пълномащабното руско нахлуване в Украйна, Литва и Полша подкрепиха Киев, опълчиха се срещу Москва и се обявиха за налагането ѝ на наказателни мерки. При последвалото изостряне около Калининград ЕС бе този, който наложи санкции на руския анклав. Те са отворени за тълкуване, но въпросът е дали се отнасят само за руския износ или и за транзита към Калининград, коментира Андриус Биелскис*, професор по философия в Каунаския технологичен университет и основател на прогресивното социално движение „Нова левица 95“, с когото разговаряме и по-нашироко за Литва.
Каква е структурата на литовската политика? Управляващата партия е Отечественият съюз на литовските християндемократи. Какво можете да ми кажете за тях?
В момента имаме дясно правителство. Отечественият съюз е консервативна партия, бившето Национално движение, което уж ни извоюва независимост от СССР. И така, това е основната партия в нашата политика в момента, ръководена от Габриелиус Ландсбергис, внук на Витаутас Ландсбергис, бащата-основател на литовския „Sąjūdis“ (Национално движение), който малко прилича на Лех Валенса. Сегашният Отечествен съюз се управлява от семейство Ландсбергис. Габриелиус е външен министър на Литва, а не министър-председател. В исторически план семейство Лансбергис е доста непопулярно. Това е разликата от Лех Валенса или Качински. Габриелиус Ландсбергис няма висок рейтинг, в електорален план той е непопулярен.
Защо е така?
Накратко казано, защото Витаутас Лансбергис, дядото на Габриелиус, в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години създаде държавност на основата на етнолингвистичен национализъм. Той наистина бе антисъветски настроен, но по начин, който силно поляризира цялото общество. Обвиняваше хората, че имат проруски, просъветски настроения. Беше твърде радикален за постсъветското литовско общество и затова консерваторите загубиха изборите през 1992 г.
Това вече е история. Но в известен смисъл това е стилът на тяхната политика. Често те са възприемани като арогантни.
Защо тогава те са на власт?
Ами понякога печелят избори, тъй като в исторически план имат добър имидж заради ролята си в извоюването на независимостта на Литва. Нашата политика обаче е доста по-различна от полската. Консервативната партия обикновено е опозиционна партия. Бившата комунистическа и вече Социалдемократическа партия беше управляващата в Литва през първите две десетилетия на независимостта.
В литовската политика е налице ефектът на махалото. В Полша „Право и справедливост“ (PiS) успява да си осигури властта чрез икономически популизъм. Но тук консерваторите са напълно различни от полските, които са социално-консервативни и имат аспекти на социалноориентирана икономическа политика.
Министър-председател на Литва е Ингрида Шимоните, която е аутсайдер на партията. В миналото тя се е кандидатирала на президентските избори и е спечелила значителна популярност. След това е поканена да стане министър-председател от Габриелиус Лансбергис след последните избори. Както Ландсбергис, така и Шимоните, са приятелски настроени към ЛГБТ. Това е основната разлика от полските консерватори.
Ландсбергис е модерен политик, прозападен, проевропейски. Трудно би могъл да бъде анти-ЛГБТ. Нашето правителство е съставено от консерватори и либерали, които прокарват законодателство за ЛГБТ партньорството. ЛГБТ общността казва, че законопроектът не е достатъчно солиден. Но въпреки това те настояват за него. Освен това управляващата коалиция очевидно е проукраинска, антируска, икономически либерална и отзивчива към ЛГБТ.
А съществува и Гитанас Науседа, вашият президент.
Той е напълно различна политическа личност. Бивш банкер е и съпругата му има значително влияние върху него. Диана Наусиедиене и Гитанас Науседа са консервативни в по-традиционен смисъл. Така например, президентът работи за по-силни връзки с Полша, с полското правителство, вероятно повече, отколкото ръководството на консервативната партия би искало. Съществува и напрежение между президента и правителството.
На какво се дължи това напрежение?
Основното напрежение е, че той не е един от тях. Независим е. Няма партия. В нашата конституция е записано, че кандидатът за президент трябва да е независим. Реалността обаче е по-фина от това. Господин Науседа очевидно не произхожда от консервативните среди. Бившият президент Далия Грибаускайте флиртуваше с консерваторите, докато Гитанас Науседа не прави това. Така че напрежението наистина идва оттам.
По-важното е, че независимо дали консервативната партия е на власт или не, медиите винаги са на тяхна страна. Това е стандартното положение в Литва.
Доминиращите медии са по-критични към настоящия президент, отколкото бяха, да речем, към Далия Грибаускайте. Конфликтът възникна, защото господин Науседа е независим и по-социално консервативен от сегашното ръководство на консервативната партия. Той не е привърженик на ЛГБТ, подкрепя по-традиционните семейни ценности и води кампания в подкрепа на политиката на социалната държава. Оттук идва и напрежението между него и правителството.
#Lithuania said that the transit of goods to the #Kaliningrad region could completely stop soon.
The reason is the sanctions against #Russia in the banking sphere, which do not allow payment for transport services. pic.twitter.com/X8YM9yaW8T
– The HbK (@The5HbK) August 3, 2022
И така, Габриелиус Лансбергис беше главният архитект на стремежа да се наложат санкции на Калининград за транзита от Русия. Как се стигна до тази идея?
Консервативната позиция по отношение на външната политика по подразбиране е антируска. Искам да кажа, че не можеш да бъдеш по-антируски настроен. Ако попитате каква е външната политика на консервативната партия, ключовата съставка е антируската.
Когато на 24 февруари започна пълномащабното руско нахлуване в Укрйна, ЛЛитва и Полша подкрепиха Киев, опълчиха се срещу Москва и се обявиха за налагането ѝ на наказателни мерки. Ако разгледаме въпроса за Калининград, ЕС е този, който наложи санкциите. Те са отворени за тълкуване. Ключовият въпрос е дали се отнасят само за руския износ или и за транзита. Тълкуването на литовското правителство е, че санкциите се прилагат и за някои транзитни стоки (метал и др.), които отиват в Калининград от Русия през Литва. С други думи, мнението на правителството беше, че ако санкционираните стоки преминават през територията на ЕС, те трябва да бъдат забранени. Консерваторите наистина бяха за тази идея.
Аз лично ги критикувах с мотива, че подобен прочит на санкциите на ЕС създава повече напрежение, отколкото ни е необходимо в момента. Руското правителство оказа натиск върху правителствата в Западна Европа и така официалното решение на Европейската комисия беше, че транзитът на стоки не е равнозначен на износ, стоките преминават от една част на Русия в друга част на Русия, така че транзитът не трябва да се спира. Тази сага засега е решена, решението на Комисията е взето и така литовското правителство отстъпи.
Въпреки че бяха наложени по-строги проверки на транзита (и, очевидно, тези проверки се извършват от Литва), транзитът на руски стоки преминава през Литва, както и преди.
Как реагираха хората на това?
Националистически настроените медии и коментатори заявиха, че това е ужасно, че е отказ от нашия суверенитет. От моя гледна точка, щом деескалираме там, където е възможно да деескалираме, и по този начин минимизираме съществуващото напрежение и заплахите от страна на Русия, това е за добро.
А литовците са по-скоро против или за санкциите върху Калининград?
Трудно е да се каже. Няма социологически данни по този въпрос.
Някои националистически настроени коментатори са силно разочаровани и твърдят, че това е шамар в лицето ни, че суверенитетът ни е бил подкопан. Досега литовците винаги са били много проевропейски настроени. Според някои коментатори може да се усети, че те се чувстват предадени от Брюксел и Берлин. Новината не беше приета добре от националистите, но ключовите хора в правителството официално заявиха, че всичко е наред, сега няма разногласия между Литва и ЕС.
Това е още една разлика с полската консервативна партия, защото правителството в Полша е много по-склонно да влиза в битки с Европейската комисия. Литва е малка страна и прозападните консерватори никога не биха отправили открито и агресивно предизвикателство към Европейската комисия.
On June 22, Lithuania lifted a ban on rail transport of sanctioned goods to and from Kaliningrad, after the EU allowed the transit of sanctioned goods destined for the Russian exclave through its territory by rail.
– The Kyiv Independent (@KyivIndependent) July 26, 2022
Къде в цялата тази ситуация е рязкото покачване на инфлацията в Литва? Има ли някакво влияние тази ситуация върху инфлацията?
Не съм сигурен доколко въпросът за транзита е повлиял на инфлацията. От този транзит правителството получи много пари. Инфлацията е огромна, в момента тя е около 20 %, а може би и по-висока от тази стойност. Мерките на сегашното правителство за справяне с инфлацията са минимални. Отново това е разликата от полското правителство, което е по-склонно да се захване с икономически популизъм.
Литовските консерватори са неолиберали, това е една от причините да не са толкова популярни. Също така е и една от причините, поради които в литовската политика се наблюдава ефектът на махалото.
Силно се съмнявам, че Консервативната партия ще може да състави правителство след следващите избори. Сега те са популярни заради войната, но не правят достатъчно, за да се справят с нарастващите разходи за живот.
А какъв според литовците е истинският източник на инфлацията?
В медиите може да се чуе, че има две основни причини за високата инфлация. Това са недостигът след пандемията в световен мащаб и почти пълният срив на веригите за доставки, и второ, войната в Украйна. Веригите за доставки се сринаха поради COVID-19, когато неолибералните правителства по целия свят наложиха запори. Ето защо дискусията за глобализацията трябва да се пренастрои. Блокирането на COVID показа, че правителствата и държавите не са безсилни. Санкциите, наложени на Русия, също показват това.
Налагането на запори беше правилно решение. Общественото здраве беше приоритет. Така че това са двете основни причини за инфлацията в световен мащаб. Украйна е важна, защото е житницата на Глобалния юг. Газът и петролът от Русия сега основателно се разглеждат като проблем на Запад, така че ще има недостиг, особено на газ.
По-интересен въпрос е защо инфлацията в Литва е толкова висока? Аз не съм икономист, така че не съм сигурен, но моето предположение е, че нещата са свързани с растежа на литовската икономика. Растежът тук бе по-силен, отколкото в Западна Европа, докато цените бяха по-ниски. Заплатите и надниците също бяха по-ниски, енергията също бе малко по-евтина. А сега, когато имаме глобална инфлационна криза, източниците на евтина енергия са изчезнали, докато разходите за труд също са се увеличили значително. Така че всички тези фактори допринасят за по-висока инфлация в сравнение с други страни от ЕС.
Каква ще бъде основната промяна в литовската политика заради войната в Украйна?
До известна степен консерваторите бяха оправдани: те бяха прави да бъдат антируски настроени. Основната промяна ще бъде по-нататъшното увеличаване на военните разходи. Това отново е разбираемо предвид кървавия империализъм на Путин.
Притеснението, което изпитвам, е, че антируската позиция и войната в Украйна могат да стеснят демократичното ни пространство по отношение на обществения дискурс. Но това е постоянна битка и от нас – левите – също зависи да запазим това пространство на публична дискусия отворено и наистина свободно.
*Андриус Биелскис е директор на Центъра за аристотелиански изследвания и критическа теория в Университета „Миколас Ромерис“, Вилнюс, и професор по философия в Каунаския технологичен университет, Литва. Той е основател на прогресивното социално движение „Нова левица 95“ и директор на Института за критическа мисъл DEMOS. Биелскис е автор на няколко книги, сред които Towards a Postmodern Understanding of the Political (Palgrave-Macmillan, 2005), The Unholy Sacrament (Demos, 2014), On the Meaning of Philosophy and Art (MRU, 2015), Existence, Meaning, Excellence (Routledge, 2017), и (съ)редактор на Virtue and Economy: Essays of Morality and Markets (Ashgate, 2015), Debating with the Lithuanian New Left: Terry Eagleton, Joel Bakan, Alex Demirovic, Ulrich Brand (Demos, 2014) и Democracy without Labour movement (Demos, 2009). През 2017 г. е международен стипендиант на Фондация „Онасис“ в Атинския университет, където провежда изследвания върху критиката на естествените неравенства, особено а прословутия аргумент за съществуването на естествени роби, в „Политика“ на Аристотел.
About The Author
