Преди една година на този ден, на 15 август 2021 г., талибаните влязоха в Кабул, с което увенчаха няколкодневните си светкавични настъпления, след като САЩ и други съюзници прекратиха военното си присъствие в страната. Ислямската фундаменталистка групировка, която ръководеше страната през 90-те години на миналия век, преди да бъде свалена от водената от САЩ инвазия през 2001 г., завзе властта от подкрепяното от Запада правителство.
Както наскоро написа Джон Симпсън за New Statesman, това беше „най-срамната капитулация от този род през моя живот“. Афганистанците се втурнаха към пистата на международното летище „Хамид Карзай“, отчаяни да избягат от новите си управници. Хората се вкопчваха в страничните части на американските транспортни самолети и паднаха към смъртта си, след като самолетите се издигаха. Около 170 души загинаха, след като атентатор-самоубиец от “Ислямска държава в провинция Хорасан” (ИДПХ), се самовзриви сред тълпата, събрала се на летището.
Ужасите продължиха и след като и последният американски войник си тръгна. Членове на малцинството хазарейци – етническа група, която отдавна е подложена на терор от страна на талибаните, които са предимно пущуни, съобщават за системни нарушения на правата на човека, включително масови убийства. Според доклад на ООН, публикуван през юли, убийствата без съд и присъда, изтезанията и произволните арести са широко разпространени в страната. Въпреки че идването на талибаните на власт сложи край на голяма част от откритите военни действия, които опустошаваха Афганистан в продължение на десетилетия, нападенията на ИДПХ, които са твърд противник на фактическото афганистанско правителство, отнеха живота на стотици хора през последната година.
Правата на жените рязко регресираха. Противно на обещанията на талибаните преди завземането на властта, жените и момичетата в повечето случаи са лишени от възможността да получат образование, точно както през 90-те години. (Момчетата посещават училище без проблеми.) Правителството е наредило на жените да носят пълно покривало на публични места. Съобщава се, че някои държавни служителки са били притискани да си намерят роднини мъже, които да ги заместят на работните им места. Министерството по въпросите на жените е закрито, а бившето му седалище е превърнато в Министерство на пороците и добродетелите.
Несъстоятелността на друго обещание – че талибаните няма да предоставят „убежище“ на други джихадистки групи в Афганистан – бе разкрита категорично, когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири бе убит от американски безпилотен самолет в дома му в Кабул, където според американското разузнаване е живял от месеци със семейството си.
В годината след превземането на властта афганистанската икономика се срина. Международната помощ, която преди превземането на властта от талибаните възлизаше на почти половината от БВП на страната и финансираше три четвърти от публичните разходи, пресъхна. Държавните активи, държани в чужбина, включително активите на централната банка, бяха замразени. По оценки на Световната банка БВП на Афганистан е спаднал с между 20 и 30% през последната година.
Деветдесет процента от афганистанците живеят в бедност. По данни на Световната банка 70% от тях не могат да си позволят храна и други стоки от първа необходимост. През март специалният представител на ООН Дебора Лайънс заяви, че опасенията за масов глад през миналата зима все пак не са станали реалност
Досега нито една държава не е предложила официално дипломатическо признаване на талибаните – ключова цел за групировката. Тяхното упорство да се придържат към твърдата идеология, която превърна Афганистан в международен парий, когато те управляваха за последен път, прави перспективите за легитимност в средносрочен план малко вероятни. В същото време афганистанският народ продължава да страда.
