Каквото и да се случва в България, през годините политици от почти всички цветове и етажи на властта имаха едно лесно „спасение“ от надвисналите проблеми: да обвинят маргинализираните групи и съвсем конкретно – ромите. Токът ви е скъп? „Да, защото ромите го крадат!“ Няма пари за адекватна социална роля на държавата? „Ами да, ромите ги изядоха!“ Незаконни палати и хотели насред дюните на плажа? „Не гледайте натам, нали бутнахме пет бараки в ромския квартал на Стара Загора!“. Кражби за милиарди, източени държавни предприятия, пълна разруха на обществените услуги и системи – „ей, вижте там, ромите крадат в тролея!“
Тази тактика работи брилянтно, при това не само в България – насочи вниманието на бедния не към върха, а към онези, намиращи се още по-ниско в дъното на социалната пирамида. Манипулирай, използвай, ако се налага – послъгвай. Просто посочи враг, към когото да се насочи гневът. И най-добре врагът да не може да се защити. Тази ситуация се изостря особено, когато наближат избори, така че ромската общност лесно се превръща в обект на използване. Възможна ли е промяна в този дискурс? Ще се ангажира ли поне една партия с решаване на истинските тежки проблеми на бедността в България, която разяжда социалната тъкан? Или ще продължим да наливаме расизъм и ксенофобия в огъня на политическата импотентност, некадърност и злонамереност.
Според ромския активист Михаил Мишев, трябва да се направи известно разгранечение и да се признае, че в последно време изборите не генерират толкова антиромска реторика, колкото дълги години преди това. „В предишни години наистина ромската общност беше използвана като онзи сегмент от обществото, срещу когото е най-лесно да се говори и срещу когото е удобно да настройваш останалите. Но в последните избори такава негативна кампания по-скоро нямаше и аз не очаквам такава кампания за предстоящите избори, дори от ВМРО, които често използват ромската общност, за да изменят реалните проблеми“, коментира той.
Митът за милионите роми, които обръщат изборите
Михаил Мишев все пак отбелязва, че все още много хора вярват в мита, че ромските гласове решават и преобръщат изборите. „Крайно време е да забравим за този мит“, казва той и дава пример със свое проучване в родния му град Сливен, където е изследвал изборите в една от най-големите „ромски“ секции, в едно от най-сегрегираните училища. „В една от секциите, в които гласуват над 99% само хора от ромската общност, по списък на последните избори гласоподавателите бяха около 8600 души. Ето ви един факт – от тях гласуваха около 460 души, което е изключително ниска активност“, посочва той. Става дума за кв. „Надежда“ в Сливен, един от най-големите ромски квартали в България, където според мита би се очаквало голяма активност, която да доведе до значима промяна в резултатите, да „вкара“ депутати в парламента и т.н., но в реалността активността е почти нулева.
„Истината е, че дълги години ромите са използвани, а обещанията към тях не са били изпълнявани. Обещават се работни места, но няма такива. Обещава се достъп до по-качествено образование, но не се предоставя такова. Хората просто са изморени от обещанията, не вярват на политиците и на политиката като цяло – това е мръсна дума за хората за общността“, анализира той. И е категоричен, че политиците не осъзнават какъв потенциал крие общността в себе си. Вместо да се опитват да ги привличат с „далавери“, те трябва да видят капацитета и потенциала и общността и да инвестират в него. „Този, който успее да прозре това – че ако направиш нещо реално за тези хора, като се има предвид, че не вярват на политиците, ще спечелиш тези хора като твърд електорат. Политиците не фокусират енергия в ромската общност“, подчерта той и допълва, че дори що се отнася до купените гласове има достатъчно изследвания, които показват, че те са много по-малък процент от т.нар. корпоративен вот и от административните изборни нарушения.
„Политическите партии трябва да осъзнаят, че ромската общност вече не им гласува доверие, тъй като не вижда алтернатива в нито една от тях, категоричен е Михаил Мишев. Подобна констатация е напълно валидна като цяло всички български избиратели – видно от активността на изборите. Все повече хора не виждат смисъл да се участва в тях и е напълно естествено, че това важи и за ромите. В допълнение, от години при тях е неглижирано или напълно отсъстващо ангажирането им чрез реално политическо представителство – включването им в листите. С малки изключения, обикновено в ролята на „брошка на ревера“, ромите стоят далеч от реалната електорална политика.
Въпросът за политическото представителство
„Има определени представители на ромската общност на местно ниво – роми стават общински съветници или някъде дори кметове, но в Народното събрание представителството е нулево. В последните парламенти няма нито един човек, представител на ромската общност. Що се отнася до партиите, има такива, които се отнасят по-демократично към общността и признават, че трябва да има представителност и гласът на ромите да се чува, но колкото и да е хубаво това, толкова и вреди, тъй като тези хора, поставени в листите, не се поставят на избираеми позиции – поставят се на осмо или на десето място. Няма как да станеш народен представител от т такава позиция, така че ти си поставен там само за цял, понеже „е добре да има от тези“ или понеже се гледа на теб като „банка за гласове““, коментира Мишев.
Лицемерието е трудно да бъде прикрито – от години години говорим за интеграция, но когато стане дума за реални практически действия тези хора да бъдат равнопоставена част в нашето общество, те отсъстват дори от партийните листи. Ако имаше по-голямо присъствие на роми на избираеми места нямаше ли да е по-голяма мотивация и за самите роми да излязат и да гласуват, защото биха вярвали, че тези хора ще познават и ще опитват да решават реални техни проблеми?
„Не теория това е вярно, но в действителност се случва друго, когато една партия привлече човек от ромската общност. За съжаление се залага на хора, които нямат нужния капацитет и сам с други цели. На тях не се гледа като на кадри, които могат да дадат нещо от себе си в управлението. За мен е болна тема, че дълги години на ромската общност и е казвано: „Вие не можете да управлявате, не знаете как да управлявате“. И когато това се насажда толкова време, накрая ти наистина не можеш да си представиш, че можеш да решаваш нещо за себе си“, споделя Мишев. Така се оказваме в ситуация, в която няма достатъчно реално подготвени хора, които да взимат участие в политиката.
„До известна степен това е вина на партиите, които не подкрепят общността в това начинание. Но от друга страна е вина и на общността, че не припознава нуждата сама да търси такива инструменти, чрез които да взима решения за себе си и да влияе на процесите“, казва той. На местно ниво съществуват някои положителни примери, но също така могат да бъдат посочени и напълно обратни тенденции: случаи, при които тотално се смачква формирането на лидерство на определени ромски активисти или групи от хора. „Ако се забележи на ранен етап, че общността започва да се консолидира около даден човек, който не е задължително да преследва политически дивиденти и лични ползи, често пъти партиите се опитват да тушират това формиране на интерес около тези хора и да го задушат, вместо да се опитат да го привлекат в техните редици и да го насърчават. Обратно, те по-скоро го смачкват и го поставят настрани – да не пречи“, разказва Михаил Мишев.
Ако ромската общност имаше по-сериозно или поне някакво политическо правителството в Народното събрание, тогава може би „концепции“ като онази на управляващата партия ВМРО нямаше да бъдат лансирани безкритично, а подобни идеи ще срещат отпор. „Няма какво друго да кажа, освен че това беше една фашистка концепция, в която между редовете се говореше и за кастрация на ромските жени“, посочва Мишев.
Що се отнася до някои други популярни митове, с които се лансират подобни абсурдни „документи“, той препоръчва доклада „Грижа за истината: срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация“на Фондация С.Е.Г.А. , който си поставя за цел да демитологизира определени схващания за ромите. „Например този, че ромите крадат ток. Но енергото в Пловдив заяви в свой доклад, че има 95% събираемост в Столипиново, докато в други „български квартали“ събираемостта е по-малка. Подобни официални публикации е имало през годините и от страна на енергийното дружество, обслужващо Западна България, придружено с констатации, че в богаташките квартали на столицата се краде повече ток, отколкото в ромските махали. Достатъчно популярен стана и случаят с фермата за криптовалутни, използвала незаконно ток и нанесла несравними по размер щети.
Но как ромите да се борят с тези митове и да участват по-активно в реалната политика? Михаил Мишев не е привърженик на решението това да се случва чрез квоти за роми в депутатските листи. „Това ще бъде автогол за общността, защото ще се поставят хора, които няма да бъдат достатъчно подготвени, ще бъдат използвани и ще изгърмят като бушони, след което и общността ще си каже: „Ето, нашият човек беше там, обаче нищо не стори“. Партиите пък ще имат аргументи да кажат: „Имахте възможност, но се вижда, че не можете“. Това ни поставя в още по-лоша и неизгодна позиция, отколкото сме сега“, обяснява той. Според него, ако трябва да се стимулира участието на ромите в политическия живот, то трябва да бъде от местно ниво, отдолу – нагоре. „Да се опитаме да изградим колективно разбиране за това как работи политиката. Да се ограмотим политически реално, след това да мислим за по-високи цели“, призова той и добавя, че все пак има експерти от общността, които участват в разработването, изпълнението и мониторинга на различни стратегически документи, което е важно.
Но е още по-важно да се запитаме: къде е ромската общност на политическата сцена? Дали трябва да се следва разбирането, че ромите трябва да участват директно чрез избори и партия? Или по-скоро да се позиционират като експерти, чрез изграждане на експертиза? „Има добри неща и в двата подхода. Има младежи, които сега израстваме и едновременно развиваме експертиза в дадени области, но и не се боим да погледнем към властта. Това в близко бъдеще ще даде отражение в ромското лидерство и ще се постави въпроса на масата – къде стоим и по какъв начин се позиционираме в политическия живот? Като една разделена маса, която гласува по определени причини, или като хора, които участват в политиката с ясното разбиране, че искат да взима решения за себе си“, коментира Мишев.
Що е то „ромски въпрос“
„Няма такова нещо като ромски проблеми или ромски въпроси. Има отражение на общите ни проблеми върху ромската общност“, категоричен е Михаил Мишев. „Например в образованието – да, образованието в ромските сегрегирани училища е ужасяващо, децата там получават много ниско качество на образование, но нима това е нещо, което не се среща в една или друга степен и в т.нар. „български училища“? Здравеопазването – вярно е, че ромите живеят средно по-малко от българите, но и българите не живеят много по-дълго – достъпът до качествено здравеопазване е под въпрос за всички. Проблемите, които срещаме ние, са отражение на общите ни проблеми, просто понякога са по-засилени и се виждат като по-големи“, обяснява той.
В този смисъл стои и въпросът за емиграцията – огромен е потокът на хора, които напускат България в посока Великобритания, Германия, Испания и други държави от Западна Европа, като това изцяло важи и за много роми, които освен по икономически причини, напускат страната ни, защото другаде срещат по-равно третиране и по-малко дискриминация.
„В Дортмунд и Берлин се преместиха цели квартали и се справят добре. Един личен пример – мой братовчед замина с по-малките си брат и сестра в Германия. Докато бяха тук децата не можеха да говорят добре български, живееха доста зле, в бедно семейство. За 2 години в Германия децата не само говорят свободно немски, но и светогледът им се разшири, започнаха да разсъждават като по-възрастни, отражението на живота им в Германия е уникално. Само за 2 години, докато тук са били през целия си живот. Как за 2 години успяват да се интегрират толкова добре в една чужда страна, а в собствената си държава, в която са родени, израстнали и приемат като майка – не могат?“, пита Михаил и допълва, че от огромно значение са социалните системи и механизмите за реална интеграция чрез образование, подкрепа и осигуряване на заетост.
Темата за „много щедрата българска социална“ система е поредният мит, който някак успява да живее свой живот, въпреки сблъсъка с реалността. Фактите показват, че българската държава от години е сред водачите в Европейския съюз по отказ от социална роля и по-ниски разходи за социална закрила. Съществуват и редица доклади, доказващи с реални числа колко обратно на „щедра“ е социалната ни система.
Дискриминация погледната в очите
За добро или за лошо, Михаил Мишев познава дискриминацията от първа ръка. „Срещал съм изключително много дикриминация в живота си, имайки предвид и че съм от Сливен, който е град с доста поляризирани мнения по тази тема. Един фрапантен случай – в гимназията. Аз съм първото дете, ром от Надежда, който бива приет и завършва Природо-математическата гимназия в общината в цялата ѝ история. Имах възможност да уча с деца на по-богати хора, хора с позиции. Това нещо се отразяваше в отношението към мен и общността ни. Тогава изживях тримесечен период, в който ме беше срам от моя произход. Това е социална мимикрия – ако нещо ме държи ниско в социалната йерархия – в случая моята ромска идентичност. Тогава, за да живея по-добре, аз ще кажа, че не съм ром, а че съм българин, турчин или нещо друго, така че да мога да се позиционирам по-добре и да имам повече възможности. Това правят много млади роми, които следват висше образование. Тогава ме беше страх за мен, защото съученик, с който споделях 4 години в една стая, в един клас, ми написа „да внимавам как се разхождам по центъра, за да не усети черепът ми неговото острие на ножа“. Разбирате за какви неща става въпрос. Да не говорим за всички заплахи, които съм получавал покрай моите публикации във фейсбук и нещата, в които съм участвал. Индиректно съм виждал много неприязън в лицата на хората“, не крие той.
Обяснява си тази ситуация с непознаване: „За да вкарам думите си в официална статистика, ще припомня проучването на „Алфа Рисърч“, според което над 99% от анкетираните заявяваха, че не биха позволили да имат съпруг или съпруга от ромски произход. Над 96% казват, че не биха искали да имат приятел ром или ромка. 98% че не искат да имат шеф ром. В цифри това изглежда ужасяващо. Същевременно, когато се говори с хора, които са отговорили „Да, аз не искам да имам приятел ром“, но ти си ром и си техен приятел, говориш с тях, те казват: „ти си ром, но не си като другите“ или „аз имам приятел ром, но не харесвам ромите“. Непознаването и неразбирането стои в основата на тези нагласи“, казва той и споделя допълнителен личен опит – нежеланието на негови приятели да идват у дома му, защото се страхуват, че в ромския квартал ще бъде набити, убити, изнасилени, ограбени и т.н.
„Що се отнася до престъпността, за съжаление чисто медийно и сензационно се подбират нещата, така че да се продават по-добре. Когато напишат „ром ограби 60-годишна баба“, това е сензация. Когато е просто „мъж ограби“, не е сензация“, посочва той. Но в страната рекордьор по неравенство в ЕС, расизмът и ксенофобията очаквано разцъфтяват – защото олигархичните елитите винаги са успявали в такава ситуация да насочат вниманието на бедния към онзи, който се намира още по-ниско от него в социалната пирамида, така че да не гледа нагоре – към неговия личен статус. Тези стереотипи от ксенофобски характер всъщност се предопределят от състоянието на обществото, от нивото на развитие на социалната система, на образователната система, от разпределението на ресурсите, а не от цвета на кожата или нещо си, заложено в ДНК-то.
„Започнем ли да говорим за интеграция, винаги отиваме към противопоставяне и това е проблем. Важният акцент е, нека го кажа отново: проблемите в ромската общност са прозрачни и са отражения на проблемите в обществото ни като цяло. Ако ние искаме цялото ни общество да живее нормално, трябва да работим заедно за неговото развитие. Проблемите са общи, решенията са общи и ще постигнем резултати, когато ги решаваме заедно, а не прехвърляме вината помежду си“, посочва Михаил Мишев.
Проблемите на ромския активизъм
По отношение на ромския активизъм, Михаил Мишев споделя, че както и при много други организации, така и ромските имат своите проблеми и неразбирателства. „Има национално представителни организации, от една страна, както и местни малки организации, които работят на местно ниво. Сред големите организации има капацитет, има и финансов ресурс, имат собствени приоритети. Малките организации по-скоро се борят за собственото си оцеляване с изключително нисък капацитет и в повечето случаи невъзможност да постигнат сериозни промени. В моите очи те са по-скоро „пожарогасители“, работят след избухването на пожара. Гасят малки пожари, но трудно могат да намерят причината за тях, за да ги тушират предварително. Отношенията в организациите са отражение на отношенията като цяло в обществото. Има противопоставяне сред тях, всеки със собствените си приоритети и често нежеление да комуникират едни с други – по това напомнят на сегашната политическа обстановка“, анализира Мишев. И съжалява, че липсват общи приоритети, които са над отделната организация, които да се следват без значение от отношенията между различните лидери и организации.
„Липсва такова поставяне на приоритети и отново такава е всъщност ситуацията в обществото ни като цяло. Нежеланието да се консолидира капацитетът и ресурсът, с които разполагат организациите, за да могат да се борят – това е най-големият проблем. Организират се определени кампании, но е трудно оцеляването извън проектния принцип на финансиране. Имаме нужда да седнем на една маса – онези, които парадираме, че работим за ромската общност и искаме да решим проблемите – и да си кажем: „Хора, какви са проблемите помежду ни, дайте да ги решим. Или ако не можем да ги решим, нека поне си поставим едни общи приоритети и да ги следваме, без значение какви идеологии изповядваме, какви съмнения имаме един за друг, какви проекти изпълняваме в момента“. Имаме нужда от това нещо, както го имат и политическите партии“, обобщава той.
На въпрос кои са най-важните приоритети, които трябва да си поставим, в навечерието и на поредните нови избори, Михаил Мишев отговаря: „Като ляв човек мога да кажа, че за нас най-важният фокус трябва да бъде човекът. Машините, бизнесът, не могат да функционират без тази единица – човекът. Ако нашето обществото е толкова бедно, каквото то е, с ниско качество на образование, няма как да очакваме да имаме високи заплати и да работим на високи обороти, за да живеем добре. Инвестирането в човека трябва да бъде приоритет на всички и особено в социалната сфера. Това трябва да бъде първият ни приоритет“.
Тази статия е част от съвместен проект между онлайн предаването „Политизирай това!“ и „Фридрих Еберт – България“. В рамките на проекта ще бъдат излъчени десет специални епизода на предаването по значима обществена тема, придружени със статия по темата на разговора на страниците на „Барикада“ дни по-късно. Шестият специален епизод с гост Михаил Мишев можете да гледате тук:
About The Author
