Войната в Украйна и свързаната с нея енергийна криза преформатира света и рефлектира върху ролите и стратегиите на много от играчите на Голямата шахматна дъска. В този контекст специално внимание се фокусира върху Близкия и Средния изток.
Миналата седмица американският президент Джо Байдън, който до неотдавна избягваше да комуникира със Саудитска Арабия, се срещна с нейния лидер Мохамад бин Салман, обсъди с него цената на петрола и обеща гаранции за сигурността на арабските страни в Залива с оглед сближаването им с Израел. Междувременно при гостуването си в самия Изрел Байдън се закани с твърда политика и дори с война спрямо Иран.
На свой ред вчера страните членки на Групата от Астана – Русия, Турция, Иран – проведоха среща на върха в Техеран с участието на лидерите си Владимир Путин, Реджеп Ердоган и Ибрахим Раиси. Това допълнително повиши международният интерес към Иран. Завъртяха се въпросите дали Техеран ще доставя дронове за руската армия и как да се разбира подписаното мащабно споразумение с „Газпром“ за разработване на ирански природни ресурси.
Иранският подход към промените в света, породени от войната в Украйна, силно интригува международните наблюдатели. Интересни аспекти от него съдържа едно важно изказване на иранския заместник-министър на външните работи д-р Мохамад Хасан Шейхолеслами, който е и председател на Института за политически и международни изследвания (IPIS) в Техеран. Изказването е направено на 8-ия форум “Близкият изток в търсене на сигурност, стабилност и икономическа идентичност”, състоял се в Букурещ на 7 юли т. г.
Шейхолеслами изтъква в началото на словото си: „Светът, в който живеем, се променя с невероятна и безпрецедентна скорост. Допреди известно време вярвахме, че въпросите на високата политика, включително традиционните геополитически съревнования, постепенно ще загубят значението и приоритета си и че предизвикателствата, пред които ще се изправим в бъдеще, ще бъдат по-скоро от т. нар. ниска политика – социални, икономически и екологични въпроси. Неотдавнашните събития обаче изведнъж ни върнаха в геополитическото пространство и териториалните съперничества“.
Според иранския зам.-външен министър въпросните промени оказват „огромно влияние“ върху разбирането за света на всички участници в международната политика, като „те трябваше да преразгледат своите определения за идентичност, интереси, приоритети и предпочитания“. На преразглеждане са подложени и не само техните цели, стратегии и политики, но и прогнозите им за бъдещето на света.
Фокусирайки се върху темата на форума, пред който се изказва, Шейхолеслами очертава някои основни събития, които според него ще окажат най-голямо въздействие върху стратегическите отношения и политиките за сигурност в региона на Близкия и Средния изток, като слага акцент върху поредица от ефекти на украинската криза. Той посочва:
„На първо място, независимо дали ни харесва или не, преговорите за отмяна на репресивните санкции срещу Иран във Виена, а наскоро и в Доха, са едно от тези важни събития с далечни последици. Повече или по-малко сте запознати с тази история и няма нужда да я повтарям. Позволете ми да подчертая, че Ислямска република Иран започна тези преговори сериозно и добронамерено, като представи многобройни инициативи за преодоляване на различията и разногласията. Както винаги, Иран продължава да подкрепя взаимноизгодно решение, което е напълно постижимо, при условие че всички страни в преговорите са готови да се върнат към споразумението от 2015 г. Възобновяването на СВПД (Съвместен всеобхватен план за действие от 2015 г., известен като „иранска сделка“ – б. р.) ще има забележително въздействие върху договореностите за сигурност и международните отношения в региона на Близкия изток.
Второ, украинската криза, която вече предизвика значителни промени в геополитиката на Близкия изток и донесе предизвикателства и възможности по отношение на продоволствената и енергийната сигурност. Близкият изток е регионът, който може би е най-бързо засегнат от украинската криза, не на последно място поради географската си близост и неизбежната си взаимозависимост с европейската структура за сигурност. С други думи, сигурността в Близкия изток е чувствителна към развитието на сигурността в Европа и обратното. Във всеки случай изглежда, че под влиянието на украинската криза Близкият изток е склонен към увеличаване на напрежението и размириците по четири причини.
Първият дългосрочен ефект от кризата в Украйна е да покаже необходимостта и значението на концепцията за твърдо възпиране. Днес ЕС говори за необходимостта от засилване на военното възпиране. Държави като Германия и Нидерландия, които традиционно не се стремяха да укрепват нападателните си способности , направиха ясна промяна в посока на укрепване на отбранителната си база. Тези събития представляват двоен натиск върху въпросите на разоръжаването и контрола на въоръженията, от които Близкият изток има голяма нужда. С други думи, смятам, че глобалната тенденция, която ще наблюдаваме през следващите години, е намаляване на желанието на държавите да участват в преговорите за контрол на въоръженията и разоръжаване.
Този въпрос е особено сложен в Близкия изток, тъй като намаляването на напрежението в Близкия изток и изграждането на доверие между регионалните участници наистина изисква определено ниво на прибягване до моделите за контрол на въоръженията и е сериозна необходимост за нашия регион. Съперниците трябва в някакъв момент да започнат дискусии за деескалация, основани на контрола върху въоръженията. От една страна, украинската криза може да намали желанието на страните от Близкия изток да започнат дискусии за контрол на въоръженията, а от друга – да ги накара да осъзнаят необходимостта от засилване на възпирането. Комбинацията от тези две тенденции може да увеличи напрежението в Близкия изток.
Второто въздействие на кризата в Украйна е свързано с промените в политиката на Русия в Близкия изток. Политиката на Русия в Близкия изток се основава на своеобразно балансиране между различни участници и създаване на ролята на балансиращ фактор между регионалните сили. След като установи присъствието си в Сирия, Русия се сдоби с различни инструменти, за да може да играе ролята на балансиращ фактор, и видя много политически ползи от това. Смятам, че дипломатическото влияние на Русия ще намалее след тази криза по различни причини, включително поради необходимостта да се съсредоточи във военно и дипломатическо отношение върху кризата в Украйна. Ето защо трябва да очакваме, че присъствието на Русия в Близкия изток ще се промени през следващите години и може би Москва вече няма да може да играе балансираща роля, а това може да направи този кризисен регион още по-напрегнат.
Третият ефект от украинската криза е, че както заради енергийния въпрос, така и заради усилията на Европа и САЩ да предотвратят по-нататъшни руски блокади на сигурността, Близкият изток отново се върна в центъра на вниманието на Запада.
Като четвърто въздействие бих откроил въпроса за продоволствената сигурност в Близкия изток, който също е много важен и може да предизвика голямо напрежение в региона.
Връщайки се към основните скорошни важни геополитически събития, които оказаха значително въздействие върху стратегическите уравнения в Близкия изток, добавям продължаващото изтегляне на САЩ от региона на Персийския залив.
Някои страни от Близкия изток обвързват сигурността си с присъствието на САЩ в региона. Те вярваха, че сигурността може да се внася като всяка друга стока. Така нареченият “завой към Азия”, както и политиките на САЩ под ръководството на президента Тръмп и последвалите политики на президента Байдън в крайна сметка ги доведоха до заключението, че вече не могат да разчитат на Съединените щати за своята сигурност. Това е стъпка напред.“
По-нататък Шейхолеслами отбелязва, че комбинацията от изброените от него събития са създали изцяло нова ситуация в Близкия изток. Ако бъде правилно разбрана и управлявана, тя може да доведе до уникална възможност за превръщането на Близкия изток в сигурен и стабилен регион, смята иранският зам.-външен министър. И уточнява: „Регион, в който създаването на всеобхватна, ендогенна и кооперативна система за сигурност ще донесе икономическо развитие и благоденствие на всички страни и ще доведе до засилване на тяхната ефективна роля в световния икономически ред и ред на сигурност. Повтарянето на грешките от миналото, включително зависимостта от чужденци, взаимното недоверие, надпреварата във въоръжаването и прибягването до сила за разрешаване на спорове, ще унищожи тази историческа възможност и ще доведе до увеличаване на напрежението в региона.“
Шейхолеслами изтъква също поредица мерки, предприети в рамките на обявената от новото иранско правителство политика на добросъседство. Включва сред тях дипломатическите усилия за намаляване на напрежението и укрепване на двустранните отношения със съседите, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Йордания и други, но изключва всякакво стопляне с Израел. „Постоянната политика на Иран към съседите му означава развиване на всеобхватни и стратегически отношения, както и добросъседство. Смятаме, че всеки съюз с ционисткия режим, дори от невоенно и несвързано със сигурността естество, ще застраши стабилността и сигурността в региона. Надяваме се, че добронамереността на Ислямска република Иран ще бъде правилно разбрана от нейните съседи и други участници в Близкия изток и ще намери подходящ отговор,“ посочва иранският зам.-външен министър.
Цялото изказване може да бъде прочетено в блога „Персийският мост на приятелството“.
About The Author
