В неделя демонстранти нахлуха в луксозната частна резиденция на президента на Шри Ланка Готабая Раджапакса. Докато протестиращите плуваха в басейна му и използваха фитнес залата, Раджапакса най-накрая отстъпи пред исканията на народа и обеща да подаде оставка. Но след като той избяга от страната и беше обявено извънредно положение, не е ясно дали тази победа на народната воля ще доведе до решения на дълговата криза, довела страната до задънена улица.
Правителството на Раджапакса от месеци се сблъсква с протести срещу лошото справяне с икономическия срив в страната, тъй като недостигът и рязкото покачване на цените на храните и горивата направиха нормалния живот невъзможен. Болничните работници в столицата Коломбо започнаха стачки с искания за доставки на медикаменти и гориво – откакто правителството спря продажбите на бензин за населението в края на юни, те не могат дори да стигнат до работа.
Неизбежната хуманитарна катастрофа, пред която е изправен народът на Шри Ланка, е резултат от задлъжняването. През май Шри Ланка стана първата страна, която изпадна в неплатежоспособност през този период на спираловидно покачване на световните цени на храните и горивата след руската инвазия в Украйна. Страната на практика е останала без горива и няма изгледи за нови доставки – тя е изчерпала парите си и не може да си позволи да плаща на доставчиците си. Валутните резерви на страната са сведени почти до нула, след като правителството прекара месеци в безплодни опити да избегне фалит, като продължи да изплаща неуправляеми дългове, най-вече към западни банки и облигационери.
Протестиращите настояват новото правителство да разработи спешна програма за осигуряване на храна, гориво и основни услуги. Все още не е ясно доколко новото правителство ще реагира на исканията на улицата, като се има предвид доминиращата роля на партията на Раджапакас в парламента и вероятния дълъг срок за провеждане на изборите. Но всяко ново правителство ще се изправи пред непроменена икономическа безизходица – то се нуждае от незабавни ресурси, за да плати за основни храни и горива, които да поддържат живота на хората, но дълговете му означават, че не може да има достъп до такива ресурси.
Неуправляем дълг
Малко вероятно е Шри Ланка да получи облекчение в скоро време. Новото правителство вероятно ще поднови преговорите за нов заем от Международния валутен фонд (МВФ), който ще изиска от него да постигне споразумение с кредиторите си за намаляване на дълговете си до устойчиво ниво – в противен случай заемът от МВФ ще отиде директно в джобовете на корпорациите под формата на погашения по дълга.
Преговорите могат да отнемат години. От двадесет месеца Замбия се опитва да убеди частните си кредитори да преструктурират дълговете ѝ, но без видим напредък. Когато Шри Ланка най-накрая обяви неплатежоспособност, Hamilton Reserve, притежател на облигации, базиран в данъчния рай Сейнт Китс и Невис, незабавно заведе дело срещу страната в съдилищата на САЩ, за да изиска изплащане в пълен размер, независимо от невъзможността на страната да плаща.
Екстремното положение на Шри Ланка отчасти е резултат от финансираните с дългове инфраструктурни проекти, бруталната гражданска война и данъчните облекчения на династията Раджапакса. Но много страни са изправени пред подобни проблеми – световната криза с храните и горивата е също и дългова криза. Миналата седмица Гана последва Шри Ланка в искането си за заем от МВФ и вероятно ще ѝ бъде казано, че също трябва да преговаря с кредиторите си. Големи държави като Пакистан и дори Турция могат да я последват. Тъй като цените на храните и горивата се повишиха рязко след руската инвазия в Украйна, страните с по-ниски доходи по света са изправени пред опасността да изпаднат в икономически колапс.
Още преди руската инвазия страните с по-ниски доходи бяха изправени пред нарастваща дългова криза. Петдесет и четири държави в световен мащаб бяха в дългова криза, в сравнение с тридесет и една през 2018 г. Нивата на дълга нараснаха драстично през последните десет години, тъй като частните кредитори търсеха възвръщаемост в периода на евтини пари и ниски лихвени проценти на Запад, при което по-рисковите облигации, емитирани от правителствата на държавите с по-ниски доходи, все още обещаваха големи нива на лихва. Заемодателите залагаха на това, че държавите няма да се сблъскат с външни сътресения, които да прекъснат икономическия растеж, необходим за изплащане на дълговете и лихвите.
Разбира се, тези сътресения се реализираха под формата на пандемията, а сега и на войната в Украйна. Правителствата на страните с по-ниски доходи взеха заеми, за да подпомогнат общностите и да реагират на пандемията в сферата на здравеопазването, тъй като приходите от туризъм и много други видове износ се сринаха. Те взеха много по-малко заеми от богатите страни, но при много по-високи лихвени проценти. Те не можаха да си позволят мащабните икономически стимули, предоставени на богатите икономики, и излязоха с отслабени икономики, обременени от драстично увеличени дългове. Те не бяха в състояние да посрещнат нов шок, когато западните санкции срещу Русия и руската блокада на украинските пристанища намалиха доставките на храни и горива.
Много страни с по-ниски доходи са силно зависими от руското и украинското производство на пшеница – Шри Ланка получава 45% от доставките си от тези две страни. Глобализираната хранителна система означава, че повишаването на цените на пшеницата води до повишаване на цените във всички страни. След дерегулирането на пазара на суровини в САЩ през 90-те години на миналия век необузданите спекулации с цените на хранителните продукти доведоха до нестабилност на цените, която може да стане екстремна в случай на голямо сътресение и да доведе до покачване на цените, което е непосилно за много хора и държави, дори ако общото ниво на производство на храни се запази.
Повишаването на цените на горивата прави торовете все по-недостъпни, което накара Шри Ланка да наложи временна забрана на вноса през април 2021 г. и да изиска от фермерите изведнъж и без подготовка да преминат към биологично, което ще има опустошително въздействие върху последващите реколти. Страните с по-ниски доходи често нямат продоволствена сигурност, тъй като икономиките им са ориентирани далеч от самозадоволяването първо от колониалните сили, а след това от програмите за структурно приспособяване на МВФ, които дават приоритет на производството и износа на хранителни култури за международния пазар.
Държавите се борят с ескалиращата криза, като субсидират храните и енергията, за да ги поддържат на достъпни за населението нива. Но МВФ изисква премахването на тези субсидии и налагането на нови данъци върху храните и горивата като част от условията за строги икономии при отпускането на нови заеми.
Въздействието се усеща непропорционално от по-бедните хора в страните с по-ниски доходи, тъй като те харчат по-голяма част от доходите си за храна и гориво.
Разрастваща се криза
Всички индикатори сочат, че кризата едва сега започва. Нарастващата ценова инфлация провокира Федералния резерв на САЩ да повиши лихвените проценти, което ще оскъпи изплащането на деноминираните в долари дългове на страните с по-ниски доходи, включително чрез вземане на нови заеми, тъй като лихвените проценти на международните финансови пазари са още по-високи, а стойността на долара нараства. Едновременно с това по-високите лихвени проценти в богатите държави водят до изтичане на капитали, тъй като инвеститорите търсят по-сигурни и изгодни инвестиции.
Междувременно извънредната ситуация с климата причинява катастрофални суши и глад в някои от най-задлъжнелите страни в света, включително Чад, Етиопия и Сомалия, които са силно зависими от вноса на руска и украинска пшеница и други хранителни продукти.
За западните сили винаги е виновен някой друг. Кризата с храните и енергията се обяснява като автоматично следствие от руската инвазия, без да се споменават рекордните печалби на енергийните компании или спекулантите с храни. Неуспехът да се постигне напредък в преструктурирането на дълговете е изцяло по вина на Китай, въпреки че много по-голяма част от дълговете се дължат на западните облигационери, които не успяха да участват дори в ограничената инициатива на Г-20 за отсрочване на дълговете. Шри Ланка е широко представяна като жертва на митичната китайска „дипломация на дълговия капан“, въпреки почти пълната липса на доказателства.
Западните лидери продължават да изтъкват Общата рамка на Г-20 като решение на дълговата криза. В отговор на пандемията Общата рамка трябваше да позволи на страните в дългова криза да преструктурират дълговете си по координиран начин с всички свои кредитори – но двадесет месеца по-късно не е преструктуриран нито един дълг, главно поради неотстъпчивостта на частните кредитори.
Западните банки, хедж фондовете и търговците на петрол, които отпускаха заеми с висока лихва заради риска, отказват да приемат, че пандемията и кризата с храните и горивата означават, че са загубили хазартните си залози. В повечето случаи те продължават да получават исканите от тях плащания и лихви, дори когато хората в страните с по-ниски доходи се ограничават до едно хранене на ден, за да свържат двата края. Всъщност много от кредиторите са купили дълга на занижени цени поради вероятността от неизпълнение – ако бъде изплатен изцяло, BlackRock може да реализира 110% печалба от дълга си към Замбия.
Опрощаване на дълга
Но тази ситуация не може да продължи дълго. Невъзможно е страните с по-ниски доходи да продължат да подкрепят до безкрайност печалбарството на BlackRock, докато хората им губят препитание и не могат да се изхранват. Вълни от протести разтърсват много страни и правителството на Шри Ланка едва ли ще е последното, което ще падне. Искането на протестиращите и на коалицията от лидери на гражданското общество е да се отмени дългът. В Тунис мощното профсъюзно движение пречи на авторитарното правителство да капитулира пред исканията на МВФ за строги икономии, което укрепва позициите му в продължаващите преговори. В Аржентина сделката с МВФ разцепи правителството и мобилизира улиците срещу спазването на изискванията.
Западните лидери може и да не се интересуват от благосъстоянието на общностите в страните с по-ниски доходи, но ще се интересуват от нарастващата вълна на нестабилност, особено ако големи държави не изпълняват задълженията си и дестабилизират международната финансова система. Ще бъде сложно и трудно да се подтикнат частните кредитори към справедливо и достатъчно преструктуриране на дълга и неговото опрощаване, да се намали дългът до устойчиви нива и да се отговори на опасенията на Китай за спасяване на западните банки – но в мащаба на глобалните предизвикателства това не е толкова трудно. Просто е необходима политическа воля в Г-7 за реформиране на една дискредитирана система, която в момента облагодетелства единствено корпоративните измамници.
Кризата в Шри Ланка, която вероятно ще бъде последвана от очертаващото се преструктуриране на украинския дълг, трябва да бъде сигнал за събуждане. В краткосрочен план Шри Ланка се нуждае от ресурси на момента: МВФ следва да предостави незабавен заем, при условие че той не се използва за изплащане на задължения към кредиторите.
Но системната промяна е закъсняла. Замяната или укрепването на дискредитираната Обща рамка е най-лесното нещо, което световните лидери могат да направят, за да се справят с многобройните кризи, пред които са изправени страните с по-ниски доходи. Една система, която позволява на държавите да преустановят изплащането на дълговете си в случай на външни сътресения и да ги опростят, когато фалират, ще бъде от съществено значение за справяне с извънредната ситуация, свързана с климата, както и с кризата с храните и горивата. Светът не може да продължава да се заблуждава, че всички дългове могат и трябва да бъдат изплатени, независимо от мащаба на извънредната ситуация.
*Джером Фелпс е ръководител на отдел „Застъпничество“ в организацията “Данъчна справедливост”.
About The Author
