В събота вечер, в най-гледаното време по една от националните телевизии, Румен Овчаров особено релефно открои трите национални предателства, извършени от кабинета Петков-Василев. И в трите случая, по неговите думи, България е била употребена или за „пушечно месо“, или като „опитно зайче“, или и двете заедно!
Първото предателство – отказът от доставките на руски природен газ. Петков-Василев отказаха първи сред всички държави членки на ЕС да приложат предложената от руска страна формула за заплащане на доставките чрез откриване на разплащателни сметки в рубли. Така Продължаващите Промяната пласираха България в ролята на експериментален екземпляр, на чийто гръб да се види какво ще стане при такъв отказ.
И се видя – руската страна прекрати доставките! След което останалите страни от ЕС без особени затруднения и независимо от всички закани за „унищожителни санкции“, тихомълком се нагодиха към прилагания от Русия режим и продължават и до ден днешен да си получават газ на дългосрочно договорени цени и осигурени количества за предстоящия есенно-зимен сезон. Единствена без каквито остана употребената България!
В резултат на което, само българските компании се оказаха принудени да търсят контракти на спот пазара при цени, както се оказва, поне с 20 на сто по-високи. Което естествено води до десетки милиони лева повече ежемесечни разходи за доставки, в крайна сметка на същия този руски газ, само че през съседни страни и по вериги от по няколко посредника, които от своя страна с удоволствие инкасират добре дошли печалби.
Второто предателство – ударът по отношенията с Руската федерация с демонстративното експулсиране на рекордния брой 70 души дипломатически и технически персонал на руското посолството в София и консулските служби в страната. Нито премиерът Петков, нито другите подгласящи му от Продължаваме Промяната и от Демократична България успяха да докажат, че разполагат с необходимите за подобна крайна мярка безспорни доказателства за дейност във вреда на националната сигурност на страната. А що се отнася до въпроса за реципрочността на броя дипломатически персонал, то съвършено ясно е, че има предостатъчно възможности за намиране на общо решение по пътя на градивния диалог – към какъвто сега се заеха да призовават и Петков-Василев.
В този случай България отново е употребена, този път „отстреляна“ като „пушечно месо“, за да се види каква реакция следва да се очаква от страна на Русия при особено безпардонно отношение към нейни официални представители от държава членка не само на ЕС, но и на НАТО. Но не само – в случая целта е също и докрай да се изострят отношенията между Русия и България като страна, в която позитивните нагласи към Русия не спадат дори и в сегашния момент, с оглед да се пресекат всякакви възможности страната ни да играе конструктивнa роля в търсенето на пътя към мира и сигурността и в Черноморския регион, и в общоевропейски мащаб – за каквато очевидно има необходимите обективни предпоставки.
При това в момент, когато самият Североатлантически алианс в своята „Стратегическа концепция 2022“, току-що приета в Мадрид, наред със констатацията, че „… не можем да разглеждаме Руската федерация като наш партньор“, същевременно заявява: „Но едновременно с това ние оставаме готови да поддържаме отворени канали на комуникация с Москва за управление и съкращаване на рискове, предотвратяване на ескалации и повишаване на прозрачността. Ние се стремим към стабилност и предсказуемост в Евроатлантическото пространство и между НАТО и Руската федерация.“
Именно в този момент България се оказва единствена сред държавите членки на Алианса с прекъснати дипломатически отношения с Русия! Наистина „забележително“ постижение, разбира се, не толкова на неадекватно държащия се премиер, колкото на „партньорите“ тук, които следвало да бъдат успокоени…
Третото предателство – на консенсусната българска позиция по началото на преговори на Европейския съюз за членство на Република Северна Македония в ЕС. Петков и ПП приеха безогледния натиск от страна Френското председателство на Съвета на ЕС за непременно приемане на предложената от него формула за откриване на преговорния процес задължително до 30 юни и нито ден по-късно! Без да са еднозначно фиксирани и сериозно обсъдени конкретните формулировки на това предложение и без да има каквато и да било яснота дали северомакедонската страна безусловно го приема.
Както се оказа, РСМ въобще не прие като фатална датата 30 юни и се зае да обсъжда и финализира своето становище по т.нар. френско предложение и след нея. В резултат на което, след бурния отказ за съгласие с първоначално направеното предложение, се оказа, че самото то подлежи на „модификации“, означаващи направо отпадане на някои от най-съществените положения, отчитащи българската позиция по спорните въпроси!
Пита се – къде е сега реакцията на правителството в оставка и какво всъщност става с решението на Народното събрание за откриване на преговорния процес именно въз основа на първоначалната френска формула? Единствено кандидат-премиерът Василев, на зададен в събота журналистически въпрос по развитието на казуса с променената френска формула и контактите с РСМ, пределно „обрано“ отговори със забележителната конструкция „ние си свършихме работата“!? Всъщност – каква работа, а и чия?
Що се отнася до Българската социалистическа партия, то неизбежно възниква въпросът, какви са нейното поведение и намерения в светлината на тези три акта на буквално предателство към жизнените интереси на България? Апологетите на Нинова и съучастниците ѝ ни казват, че по едни или други от тези въпроси „тя не била питана“. По други БСП заема позата на „изненадана“ от „едноличните решения“ на премиера, по трети „апелира“ за диалог и договаряне. Без да споменаваме позорното увъртане по въпроса за очевидните доставки на оръжие за украинската армия.
От казаното дотук, единствената допустима и възможна позиция на БСП, предвид горните констатации, е да заяви категоричния си отказ не само да участва в ново правителство с ПП-ДБ, но и да оказва каквато и да било парламентарна и обществена подкрепа за него. Вместо това, обаче, Нинова и обкръжението ѝ отново се кандидатират за патерици на тяхното порочно управление. Както се вижда, „партньорите“ ѝ са готови на всякакви отстъпки и ходове в социалната сфера, само и само БСП да остане заложник на тяхната ултра-либерална управленска конструкция, окончателно компрометирана в очите на огромното мнозинство от хората.
Вместо категорично отхвърляне на всякакви преговори за нов кабинет със старите съучастници, БСП е в процес на трескаво договаряне за нови министерски постове. В тази връзка се появи и спекулация, че един от тези постове бил за министър на енергетиката. Да не би там някъде да се крие и особената ревност, с която някои защитават незащитимото от каквото и да било принципно гледище позорно поведение на Нинова и сие? Само че поредното предателство спрямо надеждите и очакванията на стотиците хиляди социалисти и симпатизанти на левицата неизбежно ще коства на БСП загубата на последните остатъци от достойнство и доверие, които продължават да съществуват сред все още намиращите се нейни поддръжници.
…………………………………………………………………………………………..
Статията на Георги Пирински е отпечатана и в сайта на списание „Ново време“ – novovreme.com
