Месец юни в България традиционно е съпътстван от един сложен, непълноценен, изкривен и до голяма степен принизен разговор – за правата и борбите на онези хора сред нас, които сме свикнали да определяме като „различни“ заради това, че не се определят като хетеросексуални.
„Вие сега защо парадирате, а не си стоите вкъщи!? Кой ви забранява нещо? Защо се правите на жертви? Законът е еднакъв за всички!“ – това са въпроси и коментари, срещу които представители на ЛГБТИ+ общността непрекъснато се изправят – когато в най-добрия случай напрежението е само вербално, макар често за съжаление да се стига и до истинско физическо насилие.
Ако мъж и жена се държат за ръце или се целуват на публично място, те се обичат, но ако две момчета го правят – това е „парадиране“ и „разврат“, казва още Стойо Тетевенски – активист от колектива на „ЛевФем“, който се определя като анти-капиталист и от години се занимава с кауза, свързани с борба с бедността и неравенството, както и с освобождаване от всякакво потисничество на различни групи хора.
Докога наши съграждани ще бъдат подигравани, преследвани, обиждани, плюти, замервани, пребивани, убивани, само защото по нещичко се различат от нас? Необходимо ли е шествие за правата на ЛГБТИ+ общността и какви са важните политически искания и послания, които това шествие би трябвало да излъчва и защитава? Прави ли го в достатъчна степен, или организаторите могат да търпят и сериозна критика за начина, по който се взимат и налагат решенията вътре в общността? Що е то „розов капитализъм“ и „розово изпиране“ на имиджа, които волно или неволно се случват по време на София Прайд? Къде и как се пресичат тези проблеми с ключовите борби, които трябва да бъдат водени в българското общество – за ограничаване на бедностата и социалното разслоение, за край на потисничеството и експлоатацията?
Що е то „София Прайд“ и толкова ли е страшен?
„София Прайд“ е преди всичко едно шествие за човешки права, което макар и цветно, шарено и включващо множество музикални изпълнения и артистична програма, в крайна сметка се провежда, за да напомни, че има група от хора, които са гей, лесбийки, транс, интерсекс, бисексуални и т.н., чието равноправие не е гарантирано в нашето общество, посочна Стойо Тетевенски.
„София прайд е едно шествие, което напомня за тази хора по един по-мек начин. Шарено и весело, но в крайна сметка това е едно политическо шествие и както всяко политическо шествие, то включва различни механизми за изразяване на исканията си“, подчертава той. А на въпроса „защо парадира“, отговаря с контравъпрос: защо когато различни партии организират концерт, например на Орлов мост, не говорим за „парадиране“, но едно събитие, което обявява искания за човешки права, получава подобни обвинения?
„От личен опит мога да кажа, че моят опит с парадирането се изчерпва с това да вървя по улицата и да държа партньора си за ръка. Това е достатъчно за някои хора да ме заплашват с нож, да ми подвикват, че ще ми разбият черепа в тротоара, да идват, без да имам общо с тях, и да се намесват в разговорите ми, да ме обиждат, да ми отправят различни заплахи, да ме преследват. И всичко това е само малък ежедневн пример за нетърпимостта към хора като мен. Нашето „парадиране“ е всъщност изразяване на това, което ЛГБТИ+ хората сме и заявка, че ние можем да бъдем каквито сме, без да се страхуваме и да рискуваме живота си“, посочва той.
Прайдът се свързва, най-вече сред хора, които никога не са го посещавали или дори минавали наблизо, с някакви предполагаеми „извращения“ и много „скандални неща“, но какво толкова се случва на това шествие и има ли нещо, което трябва да притеснява останалите хора?
Според Стойо Тетевенски в последните години „София прайд“ се е превърнало в много отворено към различни хора шествие. „Много от присъстващите водят своите деца, защото в голямата си част шествието преминава като музикална програма, с танци, музика и веселие. Хората, които си водят децата, не биха ги водили, ако нещо толкова страшно се случваше. Освен това прайдът се случва по улиците на центъра на София, минава под прозорците на хората и такива „извращения“ щяха да са видими за всички, но такова нещо просто няма. Да, хората са шарени, носят лак за нокти и може би това е много различно, но не мисля, че има нещо, нарушаващо нечии права по какъвто и да било начин“, казва той.
Негативната сексуализация
Все пак този въпрос си струва вниманието, защото това е една от основните форми, през които ЛГБТИ+ общността е нападана, а именно през негативната сексуализация на тази общност. „Много често виждаме крайнодесни групировки, които се опитват да дискретирират въобще правото на ЛГБТИ хората да съществуват, чрез представянето ни като някакви свръхсексуализирани в негативния смисъл хора. Тоест едни хора, които едва ли не правят някакви сексуални неща на публично място, което категорично не отговаря на истината“, казва Тетевенски и посочва, че се стига до там да се лансира безумният аргумент, че „ако позволим мъж да прави нещо с друг мъж, то значи ще го позволим и с животни, деца“ и т.н.
Според Стойо Тетевенски това са изказвания на хора, които не си дават сметка и не осъзнават какво значи сексуално съгласие – ключов елемент в целия този разговор. „Най-простото определение на съгласието е това, че каквото двама пълнолетни човека, които могат да взимат решения, са решили да правят между себе си, е допустимо. Проблем със сексуалните действия има, когато има една страна, която не е способна да вземе решение – дете, човек в безсъзнание и т.н. Ако всички участващи в нещо са се съгласили и могат да се съгласят на това, тогава не би трябвало да има проблем. Истинският дебат, който трябва да се води, е какво означава сексуалното съгласие, но по този въпрос масово нямаме чувствителност и разбиране“, посочва той.
Така например има много голям законодателен проблем, касаещ семейните отношения, който се основава на липсата на ясно разбиране за сексуалното съгласие. „Ние продължаваме дори на законово равнище да не признаваме въпроса за съгласието. На законово ниво нямаме съпружеско изнасилване. Ако си в брак, няма изнасилване“, коментира Тетевенски.
Що се отнася до ЛГБТИ+ общността, за съжаление от това стигматизиране и негативно сексуализиране страдат и хора, които нямат нищо общо със „София Прайд“. Това са хора като всички други, които не ходят по шествия, не политизират проблемите си, не се борят публично за права, това са обикновени работещи хора, ученици и т.н., които не искат да си занимават с никакъв активизъм, но въпреки това са обект на окарикатуряване и представяне в негативна форма.
А децата?!
Друга обичайна критика към шествието е, че неговото наличие, по някакъв начин, ще „разврати“ децата и ще им „промие мозъка“, така че те ще започнат да харесват хора от същия пол заради видяното. На първо място, според Стойо Тетевенски, има забавен контрааргумент: а какво да кажем за детските филмчета, в които децата гледат как едно чудовище има връзка с принцеса, или различни животни се обичат и правят любов, която даже произвежда поколения, какъвто е например случая с „Шрек“ или „Красавицата и звяра“.
„Въпросът на какво са изложени децата е важен и е нормално родителите да се притесняват. Аз съм разкрит куиър човек, всичките ми роднини знаят, ходя на семейни събития със своя партньор. Имам малки братовчеди и никога не ми се е налагало да обяснявам нещо, което да не разберат. Казвам им единствено, че това е моят приятел и ние се обичаме, като в това няма нищо ненормално или различно от любовта, която други хора изпитват към хора от срещуположния пол. Нетърпимостта към ЛГБТИ хората, хомофобията, е насадена по-късно – не се раждаш хомобоф. Това се случва, защото някой така те е научил: не е правилно момче да обича момче! Виждам съм покъртителни примери за това как малки деца истерично са „обучавани“ в дадена посока. Това започва още с обясненията, че „не можеш да играеш футбол, щом си момиче“ или „не можеш да харесваш розово, защото си момче!“. Това са първите наченки за налагане на нетърпимост, която по-късно кулминира в това да не можеш да приемеш, че две момчета се държат за ръка, защото от малък си учен – понякога със сериозни санкции – че ако направиш нещо, което „не е мъжко“, ще последва наказание“, обяснява Стойо Тетевенски.
Именно това е големият въпрос за образованието на децата, като без да предлага конкретни рецепти, защото не е експерт, той е категоричен, че има начини адекватно и съобразно с възрастта децата да биват запознавани с подобни въпроси, било то и наглед изглеждащи „сложни“ и проблемни. „Моята майка е детска учителка и в момента води курс за разпозване на инсулт от страна на децата – как да разберат какво се случва, как да реагират. Това е една изключително тежка тема, която не мога да си представя как се преподава на малки деца, но ето че има начин. По същия начин стои въпросът и за сексуалното образование – децата в гимназията трябва да научат повече за сексуалното съгласие, а по-малките, например, че не е редно възрастен човек да ги докосва и да ги пипа по определен начин и т.н.“, казва Тетевенски. Той е категоричен, че начинът да се избегне травма на по-късен етап е именно чрез образованието, което е съобразено с възрастта. Предпазването на децата от сексуално насилие започва с него и не трябва да се отказваме от него, само и само да ги „предпазваме“ от табута, вместо от реалните потенциални тежки последици.
Що се отнася до връзката между двама мъже, неговите лични наблюдения са, че това не прави впечатление на децата и много бързо го приемат съвсем нормално. „Онова, което по-трудно разбират, е защо трябва да мразим двама души, които нищо не са ни направили? Това наранява много повече децата, отколкото какъвто и да било израз на любов, на който могат да са свидетели“, посочва той.
За съжаление, всякакви опити за безобидно и базово сексуално образование в училищата, почти винаги срещат сериозен консервативен отпор. Дори плахите идеи от политици, които знаят, че това е правилен подход, най-често крушират бързо, защото се отказваме от тях под шумния консерваторски вой.
Няма ЛГБТИ идеология
„За какво да се бори“ това шествие е широк политически въпрос и какво по всеки такъв въпрос, съществуват множество мнения и позиции.
„ЛГБТИ+ хората не са някакъв еднороден контингент, в който всички имат едни и същи виждания и цели. Няма „ЛГБТИ идеология“, а въпросът какво и как искаме да постигнем е обект на множество спорове. За мен целта трябва да бъде свобода от потисничество и насилие, тоест свобода да си такъв, какъвто искаш, без това да преодпределя живота си в негативна посока“, коментира Тетевенски, който признава, че многократно е бил тормозен през годините.
„Да изляза на улицата и да се притеснявам, че ще бъда физически или психически нападнат е нещо, което определя моето съществуване. Бил съм тормозен в училище още от втори клас – обиждан съм на „гей“ много преди да знам какво значи тази дума и очевидон преди да съм бил гей, защото на осем години не съм осъзнавал, че харесвам момчета. Не разбирах какво значи тази дума, никой не ми е казвал, но такива неща определят съществуването на много от нас“, казва той.
Според него би трябвало цялата общност да може да се обедини зад искането, че на насилието над тях трябва да се сложи край, както и да се спре с нарочното стигматизиране и използване от страна на политици. „Намираме се в поредица от кризи – социални и икономически – но вместо да говорим за това как да повишим стандарта на хората, как да повишим пенсиите, да променим данъчната система, така че най-бедните да не плащат най-много, вместо това един коалиционен партньор излиза и казва – „на нас червена линия ни е джендър идеологията!“ Използват ни за щяло и нещяло, докато в същото време миналата година беше рекордна по брой и магщам на атаки по хомофобски подбуди. Това е нещо, което трябва да престане. И това е политическата цел – трябват сериозни промени на обществено ниво, за да престане да се случва. Най-малкото политиците да спрат да използват ЛГБТИ хората за някаква боксова круша“, коментира той.
В неговата организация „ЛевФем“ смятат, че анализът трябва да бъде още по-дълбок, а борбата – срещу потисничеството, произвеждано от самата икономическа система. „Омразата срещу ЛГБТИ хората и засилването на консервативните мнения по отношение на семейството, положението на жените, отношението към мигрантите и т.н., изпълнява и други функции – спомага за икономическите цели на настоящия неолиберален режим. Защото ако той позволи на ЛГБТИ хората да съществуват, тогава ще можем да си признаем, че „традиционното семейство“, в политическия смисъл, не съществува. Това от своя страна е много опасно за десните, защото означава например, че задължитението на жената да извършва определена домашна работа не произтича от предопределен консервативен ред и трябва да започнем по някакъв начин като общество да заплащаме за тази домашната работа, която сега жените извършват безплатно. Ако възрастните са болни, жените се грижат за тях безплатно, защото се предполага, че ти като жена трябва да правиш това.
В пандемията се затвориха детските градини и много жени напуснаха работа, защото трябва да гледат децата“, обяснява той. Всичко това може да бъде построено по различен ред, при който този невидим труд се остойностява и заплаща, а публичните инвестиции, например в детски градини, са много по-големи, което води след себе си всички останали икономически последствия – повече преразпределение, по-високи данъци за най-богатите и т.н., срещу които десните сили се противопоставят.
Защо „София Прайд“ заслужава критики?
Макар да защитава по принцип идеята за провеждането на „София Прайд“ като необходимо политическо шествие, Стойо Тетевенски е един от хората, които през годините критикуват някои аспекти на организацията на събитието.
„Имаме съгласие, че общата ни цел е да се борим срещу потисничеството на основата на сексуална ориентация или полова идентичност, но по отношение на начините как това да се случи започват различията. Аз като анти-капиталист, социалист и куиър човек, в борбата си срещу потисничеството, не приемам например сътрудничество с корпорации или правителства, които използват ЛГБТИ общността, за да си правят реклама колко са прогресивни, докато всъщност екплоатират други хора“, казва Стойо Тетевенски и не крие, че визира например сътрудничеството с Walltopia или подкрепата от посолствата на САЩ, Израел и други.
„Не може един от големите спонсори да е Walltopia – корпорация, известна с ексцентричния си собственик, който излъга, че компанията му не дава ниски заплати, който редовно използва сексистки шеги, който е пазарен фундаменалист и иска да привизатизираме образованието, здравеопазването, прокуратурата и какво ли не. С такъв човек аз не съм съюзник. Не съм съюзник и с големите модни компании, които изведнъж през юни се сещат да показват колко много харесват ЛГБТИ хората, за да могат те да пазаруват в техните магазини, но в същото време експлоатират своите шивачки, за което има множество доклади – как работят за под минималната заплата в ужасни условия на труд“, обяснява Стойо Тетевенски.
Както и в други ситуации, взимащите решения как да се водят борбите се доминират от хора, които са по-привилегировани в структурно отношение и често нямат сблъсък с най-тежките социално-икономически проблеми, затова се случва те да отсъстват от официалния дискурс на това и други събития.
Най-големите проблеми, които са споделени от всички, се отнасят например до скъпото здравеопазване, посочва той. Това е огромен проблем и за ЛГБТИ хората и те трябва да се борят за неговото решаване, като същевременно отчитаме спецификите, които се отнасят до определени групи в обществото. Защото ако въведем наистина безплатно здравеопазване, това ще е разреши много проблеми за много хора, но няма да помогне в случаи, в които лекари отказват да лекуват даден човек, защото е „различен“.
„Имаме такъв случай – преди няколко години едно момче почина от СПИН, защото болницата го изхвърля, не искат да го лекуват и той докато стигне до София, тъй като е от друг град, се влошава и не може да се спаси. Това е ужасяващо и ние трябва да имаме предвид, че решенията на всички големи обществени проблеми, които засягат всички ни в известна степен, трябват да отрязват и специфичните нужди на определени маргинализирани групи“, призовава той.
Това е критика и към борбите, които „София Прайд“ дава сигнал, че води – според него те трябва да са насочени към общовалидни за всички проблеми – бедността, достъпа до здравеопазване и образование, дори достъпа до дом, като се търси пресечността.
„Пресечност е идеята, че различните потисничествата влият по различен начин на различните групи. Трябва да се борим срещу тях като цяло, но и като отчитаме спецификите“, казва той и дава пример с жените пенсионерки, които са сред най-бедните групи хора, защото имат по-ниски пенсии заради по-ниските си заплати, от една страна, и заради изгубените в грижа за децата и дома доходи през годините от друга страна. Ако говорим за „пенсионерите“ като един общ термин, не отчитаме факта, че голяма част от причината пенсионерите да са толкова бедни средностатистически е, че са жени с последствията от това.
Друга критика Тетевенски оправя към безкритичното приемане на подкрепя от посолства на държави, които потискат други народи. „Когато на „София Прайд“ дойде американското посолство, израелското посолство и всички западни посолства, както и големите корпорации, това показва на обществото, че сме обградени от силните. Че сме обградени от хората, които мачкат други общества. Те са символи на онзи ред, който в крайна сметка потиска огромна част от хората. Трябва да работим така, че всички други групи, които са губещи от тази система, да бъдат приобщени. По телевизията изглежда, че корпорациите и посолствата много подкрепят тази общност, но това не е вярно – те ни използват за реклама. Дори официално Walltopia има договор за реклама и така влизат техните пари в организацията. Или да вземем Израел – една държава, която държи друга държава в окупация, произвежда четвърто поколение бежанци, идва на Прайда, за да покаже, че подкрепя ЛГБТИ хората. Това не носи дивиденти на нас, а само на Израел“, обяснява той.
„Моето голямо послание към обществото е: нека идентифицираме заедно проблеми, които наистина ни тормозят. Защото надали това, че държа партньора си за ръка, нарушава правата на някой друг. Но това, че позволяваме огромна конценрация на богатство в едни хора, че позволяваме да сме държавата с най-скъпо здравеопазване – защото сме на върха по доплащане от джоба за лечение на каквото и да било, това са огромните проблеми. Ние като общество не трябва да позволяваме това да се случва, не трябва да позволяваме огромните теми от дневния ред – бедността, невъзможността да се полозваме от определени социални права, да се изместват към неща, които реално не ни застрашават. От друга страна, същият апел към организаторите на ЛГБТИ общността – посланията на „София Прайд“ трябва да се стараят да идентифицират всички големи губещи от тази система, това са нашите съюзници, това са хората, с които трябва да се борим заедно срещу тази система, която ни подтиска – бедните хора, работещите хора, които не могат да си позволяват покриване на елементарни нужди“, обобщава Стойо Тетевенски.
Тази статия е част от съвместен проект между онлайн предаването „Политизирай това!“ и „Фридрих Еберт – България“. В рамките на проекта ще бъдат излъчени десет специални епизода на предаването по значима обществена тема, придружени със статия по темата на разговора на страниците на „Барикада“ дни по-късно. Петият специален епизод с гост Стойо Тетевенски можете да гледате тук:
About The Author
