Нелепо е това тръшкане за падането на правителството на Петков и за очертаващите се неизбежни извънредни избори. Най-нормално и демократично е да се отиде на избори, щом не може да се сформира работещо и стабилно управление. Обаче отвсякъде ехти: „Ама и новите избори нищо няма да решат! То няма за кого да се гласува! Всички се изложиха! И след ново гласуване пак същото зацикляне ще се получи.”
Така е. И това е основният проблем за България – че няма реален избор. При това далеч не от днес или от вчера. А още от нескопосания „край на историята”, заел се да сложи всъщност край на идеологиите и на ясното разграничение между леви и десни политически програми. С течение на годините свикнахме, че за избори минава чуденето ни дали да пуснем бюлетина за една разновидност на десницата (приватизаторско-плоскоданъчната), или за друга (мафиотската). Да, може да се появи и трета – парфюмирана на западни стандарти и усмихната, но и тя пак си остава десница. Всичките са направени от една и съща кайма, нищо, че в едната може тлъстинката да е повече, а в другата – подправките. Те просто са дело на един и същи производител и на една и съща технология.
Няма как да се замесват постоянно еднакви месни съставки и да искаме от тях да излезе не кюфте, а крем-брюле. Няма как да гласуваме все за адепти на капитализма и свободния пазар и да очакваме, че вместо нагла олигархия и мултиплицираща се корупция ще получаваме грижовна социална държава. А смехориите за „леви цели с десни средства” няма как да са нещо по-друго от брашнената лапа на вълка, баламосващ седемте козлета, че е майка им.
Подмяната на антагонизмите е същият сорт измама. Който вярва, че „почтеност срещу мафия” (или „евроатлантизъм” срещу модерното световно зло, което, впрочем, също си е чисто дясно по генезис) е някакво противопоставяне, очевидно харесва да живее в приказки – например в онази, която се мъчи да внуши поне на половината човечество, че социалните неравенства и геополитическите трусове се пораждат заради дисбаланса между етични и безскрупулни герои на нашето време. Който обаче използва главата си за мислене, е наясно, че за социалните проблеми, справедливостта и мира се търсят решения не в областта на етиката (тя е задължителна, но крайно недостатъчна), а на политиката – и именно с това се занимават различните видове левици по света.
На никой от тези видове обаче хич не прилича днешната БСП. Нейната метаморфоза от последните години остави България дори без онова подобие на левица, което по-рано соцпартията криво-ляво се стараеше да бъде. Днес у нас напълно липсва реален и стабилен ляв политически субект на политическата сцена. И да, нямаме избор на алтернатива – ляво срещу дясно и обратното. Това си е много сериозен проблем, обричащ обществото ни да продължава да се терзае защо никой от изредилите му се „спасители” все не го спасява. А изходът е прост – остро се нуждаем от нормална левица. Ако продължаваме да гребем в бурното днешно море все само с дясно весло, ще продължаваме да се въртим в безнадежден кръг около Кирчовци и Бойковци.
About The Author
