Джордже Юлиан Замфир, ELMO*
Стремежът към международно признание на местните градските политики се превръща в основен източник на легитимност за румънската община Клуж-Напока. Градът е обявен за Европейска младежка столица за 2015 г. На следващата година той достигна до националния финален етап на конкурса за Европейска столица на културата през 2021 г.; загубата на титлата бе възприета като сериозен удар. През 2020 г. кметът обяви, че „Клуж отново е на върха!“, когато градът беше избран сред шестте най-иновативни в Европейския съюз. Това е естествено за град, възхваляван като Силициевата долина на Източна Европа. В национален мащаб градът вече спечели надпреварата между градовете, когато през 2017 г. доклад на Световната банка за „градовете-магнити“ определи Клуж като най-търсеното градско място за потенциални вътрешни мигранти. Както се вижда от множеството титли, Клуж вече играе в друга лига. Тези категорични победи на бранда му допринесоха за рязкото покачване на цените на недвижимите имоти. От няколко години насам стойността на построените квадратни метри в Клуж надминава тази на столицата на страната Букурещ. Може да се твърди, че точно това е целта.
Неумолимият процес на позападняване, който е в основата на румънските градски политики, не се основава на стремежа да се догони социалната политика на, да речем, френските или германските градове. Той е опит да се създаде конкурентно национално градско поле, насочено към отличаване на общините, които успешно привличат чуждестранни частни инвестиции, като премахват мерките си за социална защита. Призивът към въображаемото западно общество първоначално води до осъждане на бившите социалистически политики, а впоследствие и на повечето социални политики. Класациите превръщат Клуж в хетеротопия, нашия собствен западен свят в морето на посткомунистическия упадък. На практика обаче превръщането на Европа в свой дом се превръща в проект за екстензивна комодификация на градското пространство и градския живот. Жилищата са обект на особен интерес, в пълно съответствие с последните глобални еволюции, които се засилват след финансовата криза. По този начин свързването на процъфтяващата и високодоходна индустрия за недвижими имоти с широко подкрепяната обща европейска цивилизационна парадигма помага да се прикрият социалните оплаквания, свързани с жилищата. Колкото повече нарастват цените на жилищата в Клуж, толкова по-фантастични стават европейските титли за най-добър град, който той получава. Човек може да се запита: Откъде-накъде този компромис има смисъл? Този материал се опитва да даде отговор, като посочва дълбоко вкорененото убеждение, че да станеш европеец изисква жертви – убеждение, което се възпитава както от вътрешни, така и от външни участници.
Интелигентният град като антисоциален град
Община Клуж-Напока непрекъснато търси нови концепции, които да движат програмата ѝ за развитие. Интелигентният град постепенно си пробива път в политическите речи и стратегическите документи, както и в прилаганите мерки. Например първата интелигентна улица в Румъния беше помпозно открита в Клуж през 2020 г. и включваше сензорни системи за напояване на зелените площи, зарядни станции за електромобили, безплатен Wifi и USB щепсели. Намерението ми не е да проповядвам срещу технологичния напредък, а да подчертая противоречието между икономическите политики, от една страна, и ограничените социалните разходи, като например за социалните жилища, от друга страна. Да бъдеш „умен“ предполага потапяне в технополиса и загърбване на принципите на социалната справедливост, защото технологичният прогрес се смята за форма на справедливост сам по себе си. За да дам отговор на наблюдението на Виталие Спранчана, че парадоксално няма общоприето определение за това какво всъщност е интелигентният град: оказва се, че именно мъглявият характер на понятието привлича публичните администратори към него.
В този смисъл има невероятна прилика между термина „добро управление“, използван за атака срещу „лошите“ правителства в Румъния през 90-те години на ХХ век, и по-новото – „интелигентни градове“, насочено към… глупавите градове. Непрекъснатата нужда да се предаде социалната организация и стойност според способностите или моралните принципи като „умния“ град или „доброто“ управление предполага, че политическите дебати са приключили. Всъщност използването на морални оценки като отговор на аргумента, че се засилват очевидните неравенства звучи като същото старо характерно пренебрежение към левите решения.
Както е в случая с градското конкурентно поле, основано на внесени западни концепции, в концепцията за интелигентен град е заложено противоречие: колкото повече градове я интегрират в своите стратегии, толкова по-бързо тази визия за градско управление губи почва. В крайна сметка интелигентният град е по-скоро маркетингова стратегия: той се нуждае от по-малко интелигентните градове, за да съществува. Неговият характер на градска марка, сигнализираща за конкурентни предимства, се размива, защото „интелигентен(а) град“ е неубедително послание както за инвеститорите, така и за идващите високообразовани и взискателни граждани. Маркетинговата практика повелява, че контрастите трябва да са по-големи, като средство за разграничаване на собствената марка от конкурентите. Така напоследък общинският дискурс сякаш премина от „интелигентния град“ към следващата тенденция: „иновации“ и „качество на живот“.
Можем да се запитаме, като се има предвид този натиск за позападняване, защо тогава, в сравнение със западните градове, в сегашната градска визия не са включени политики за преразпределение, например значително финансиране на социални жилища? Обичайният отговор е, че поради комунистическото наследство могат да бъдат преведени само някои части от западния проект, най-вече производството на капитал и засилването на експлоатацията на труда. Въпросите за преразпределението бяха отлагани, докато в крайна сметка не бяха преформулирани като въпрос на заслуги, т.е. меритокрацията решава кой колко да получава от общата баница. И все пак в Клуж меритокрацията е друго изречение за: искаш ли и можеш ли да поемеш на плещите си създаването на една технокапиталистическа утопия? Ако да, си добре дошъл на борда на кораба на „умния“ капитализъм.
Изгонването на ромите като предпоставка за позападняване
Поканата да се присъедините към градската утопия не е отправена към ромското население на града. Напротив, изолирането на ромите изглежда е точно знакът на европейския проект. В този смисъл Клуж много прилича на западните градове, макар че не е ясно дали става дума за политика, пренесена от Запада в Изтока или обратното. Независимо от това, тя се основава на институционалния расизъм, проявяващ се още от времето на робството на ромите в Румъния (в княжествата Влахия и Молдова) между XIV и XIX век. Изгонването на ромите от градовете е ключова характеристика на румънските политики след 89-та година, която отчасти се припокрива с антикомунистическите практики, тъй като на многобройните роми са били предоставени държавни жилища в национализирани сгради, които са били реституирани или чиято реституция тече в момента. Изселването на ромите представляваше необходима обществена жертва, необходима за осигуряване на бърз преход към западния капитализъм. Заемайки някогашни национализирани жилища, ромите представляваха въображаема бариера пред стартирането на самия пазар на жилища.
През последните 32 години отчуждаването на ромите, за да се оправдае лишаването от собственост, се превърна в национален спорт, който се разиграваше чрез градските политики, както и се очакваше от значителна част от неправителствените организации и се насърчаваше от тях. Това отчуждаване се състои в интерпретирането на тяхното тежко положение в природно бедствие, което изисква благотворителност. Оттук и склонността на публичните администратори да приветстват и дори да финансират някои НПО-та за временно решаване на проблемите, вместо да включат нуждите им в редовните цикли на публичния бюджет. Няколко благотворителни организации в Клуж, които се ползват от общинско финансиране за осъществяване на проекти за социално включване, епизодично се превръщат от отдела за социално подпомагане в пунктове за продажба на нови изселници.
Кандидатурата на града за Европейска столица на културата (ЕСК) през 2021 г., представена през 2016 г., е показателна в това отношение. Предложеният разказ е за град, състоящ се от федерация от общности, който сега се опитва да създаде съюз на общностите под шапката на ЕСК. Специално внимание в кандидатурата е отделено на изселените роми, живеещи в Пата Рът, в непосредствена близост до градското сметище, което е най-голямото свързано с отпадъците гето в Европа с население от над 1500 души. И все пак, предложението е за предполагаема културна справедливост като отговор на социалната несправедливост. По същество ромите от Пата Рът бяха поканени да се събират, оценяват и популяризират своята култура в определени централни пространства в града, както и да обсъждат „институционалните отношения“ в рамките на тридневно събитие и да организират ежегодно шествие срещу структурния расизъм. Всички приветстваха усилията сами по себе си, но нямаше индикация как е било предизвикано сегашното тежко положение, сякаш всички са се събудили от лош сън и изведнъж са открили насилието без извършители.
За щастие историята на тези общности е добре документирана. Всъщност това е една от основните дейности на активистите за жилищни права в Клуж. Масовото изселване на 76 ромски семейства през 2010 г. е последвано от обществен протест, а по-късно и от организиране на активисти. Фокусът на работата ни в „Социални жилища СЕГА“, група, съставена от роми, етнически унгарци и румънци, беше проследяване на минали изселвания, противопоставяне на нови изселвания и документиране на жилищната политика и цялостното градско развитие, както и предлагане на мерки за увеличаване на достъпа до жилища и разширяване на общинския жилищен фонд.
По отношение на политиките за социални жилища забелязахме сходни европейски тенденции. По време на финансовата криза от 2008 г. критериите за достъп постепенно се затегнаха и автоматичното годишно подновяване на молбите беше прекратено. Изготвянето на необходимите документи означаваше да се спазва сложен правилник от 13 страници, а не както досега – само няколко страници. Броят на заявленията скоро спадна. По този начин, без да има бюрократична документация за търсенето, намаляването на предлагането на общински жилища стана не само оправдано, но и задължително за администрацията, която се занимава с надлежна проверка на публичните финанси. Между 2015 г. и 2020 г., по време на най-успешния икономически период на града от времето на социалистическата индустриализация насам, не са били изградени нови обществени жилища. Само една сграда с 12 апартамента е била финализирана през 2021 г. след многобройни отлагания.
Изселванията – ключова елемент от политиките в областта на недвижимите имоти
Постепенно стана ясно, че масовите изселвания представляват необходимата основа за преустройство на недвижимите имоти. Следкризисната лудост в областта на недвижимите имоти набързо погълна парчета градска земя и сгради, станали достъпни чрез изселвания. Политиката беше кристално ясна, независимо от привидните различия между доминиращите през последните 30 години две големи администрации – на Георге Фунар и на Емил Бок. Въпреки че мандатите им се описват като коренно различни, в политиката им на изселване има общи черти. През първите години на 90-те години на ХХ в. местните власти са планирали около 800 изселвания от държавни жилища, като според официалните доклади, които открих наскоро, приблизително половината от тях са били осъществени.
По-късните случаи на принудителни изселвания, отразени от медиите или активисти, сигнализират, че ромите са били избрани за мишена. След масовото изселване на 76 ромски семейства, приблизително 350 души, от улица Коастей през 2010 г. и последвалите протести, общината направи крачка назад и се насочи към отделни жилища, особено от стария жилищен фонд. След като през 2013 г. беше приет новият Гражданскопроцесуален кодекс, който юридически облекчи изселванията, общината премина към по-строго юридическо инструментализиране на практиката. С нея политическото обосноваване на причините, поради които се извършват евикции, вече не беше бреме за местните власти. Вместо това простото позоваване на преобладаващата сила на закона беше достатъчно. Други изселвания наистина се провеждаха, но някои от тях бяха шумно оспорвани от активисти.
До голяма степен изселването на ромите от центъра на града след 1990 г. на практика означаваше тяхното преместване в покрайнините на града, до сметищата. Там постепенно се оформя общността Пата Рът, която се разраства в края на 90-те години. Но дори и този район, колкото и да е беден, не гарантира живот без изселване: с новия изключително голям проект за недвижими имоти, създаден в близост, съдбата на хората, изселени в Пата Рът, изглежда по-несигурна от всякога. Това е показателно за основните намерения на общината – да бъде активна сила на пазара на недвижими имоти, като си играе с изселванията като средство за игра със стойността на земята. Когато проектът Трансилвания Смарт Сити бъде финализиран, 10 хил. нови луксозни апартамента, чиито обитатели ще се възползват от доставките с дронове, ще бъдат разположени на по-малко от 500 метра от домовете на изселените роми. Подобно на други еволюции в града, новите жители вероятно ще окажат натиск върху общината да премести ромските семейства.
Обикновено принудителните изселвания, които са предимно от общински жилища, се извършват с подкрепата на правоприлагащите органи. Разполагането на въоръжени сили на жандармерията означава, че градът не одобрява обществените жилища, като вместо това индиректно сигнализира за задължителния достъп до жилища чрез пазара. По този начин те пристигат на мястото на изселването, за да защитят пазара на жилища. Вследствие на това бедните жители се превръщат в престъпници. Докато строителните предприемачи понякога издигат сгради без съответните разрешителни или като оспорват цялата идея за това какво е приземен етаж, за да спечелят един допълнителен етаж, обитателите на социални жилища не се радват на снизходителност от страна на общината, когато не могат да плащат комунални услуги, наеми или последващите ги смазващи санкции за забава.
Антирасистко организиране срещу жилищната несправедливост
След като направи дисекция на местните жилищни политики, нашият колектив „Социални жилища СЕГА!“ постепенно разшири своята перспектива, едновременно на национално и международно ниво. Ние сме членове-основатели на „Жилищен блок“ – мрежа от жилищни активисти от Букурещ, Клуж и Тимишоара, инициирана през 2017 г. Като мрежа успяхме да предадем по-широк образ на жилищните неравенства и по този начин да избегнем локалистките и изключителните обяснения. Заедно осъществихме няколко проекта, насочени към разкриване на историята на принудителните изселвания в Румъния, подготвихме ръководство срещу изселванията, както и инициирахме контакт с профсъюзите. През 2020 г. адаптирахме нашата кампания за повишаване на осведомеността „Социални жилища за 2 години, а не за 20!“ към жилищните аспекти, породени от пандемията.
Принадлежността ни към Европейската коалиция за действие за правото на жилище и град (EAC) от 2017 г. се състои от няколко елемента. От една страна, ть допълнително разширява гледната точка по въпросите на жилищното настаняване и дава възможност да се предостави по-широк единен отговор на жилищната криза, който да включва многообразието на европейския опит. От друга страна, както и за много от нашите международни другари, ть служи като платформа за изграждане на контраразказ, насочен към местните участници, които желаят да оправдаят лишаването от жилища като задължителна европейска черта. По този начин можем да покажем, че този вид несправедливост е силно оспорвана в международен план и не е естествена част от европейското.
Нашите активистки действия включват множество тактики. Спечелихме срещу местния съвет в съда и доказахме, че критериите за отпускане на социални жилища са правно дискриминационни и расистки, след като подкрепихме повече от сто семейства да кандидатстват за социални жилища. Когато научим, че се планира изселване, ние се организираме в знак на солидарност с набелязаните семейства и се борим за отлагане или за алтернативни решения. Наемането на адвокати, които да атакуват изселванията както в националните, така и в международните съдилища, е друга тактика срещу изселването. Известяването на медиите е постоянна дейност, когато организираме събития като кръгли маси, изложения или шествия, както и при насилствени изселвания. Освен това създадохме собствено списание, озаглавено „Тухла“, с три или четири броя годишно от 2017 г. насам. Също така се противопоставихме на разказа за елитарно гражданско участие, като активно се конфронтирахме с общинските съветници и кмета по време на заседанията на градския съвет. В „Социални жилища СЕГА!“ експериментирането с различни активистки тактики е основна цел.
Опитът ни научи, че действията за жилищни права са борба срещу модела на градско развитие, издигнат върху пластове и пластове от лишения и унижения. Те са борба срещу култивиран начин на социално разслояване. Това никога не е само историята на едно семейство и неговия дом. Съществуват по-широки проекти за социална трансформация, които трябва да бъдат разплетени и оспорени. Въпреки че отбелязваме идеи като „интелигентен град“ – или „устойчивост“, „ревитализация“ и „placemaking“ – за да назовем само някои от тези, които обикновено се използват от общините за трансформация на градовете – ние не забравяме, че те са концепции, основани на политиката. Примерите, описани в тази статия, показват, че община Клуж владее този градски маркетингов дискурс, който натурализира принудителните изселвания. Срещу него ние продължаваме да се фокусираме върху това, което се крие под фантастичния концептуален чадър: жилищните и расовите неравенства; като същевременно подчертаваме, че главоломно растящият пазар на недвижими имоти служи за натрупване на печалба в ущърб на наемния и ненаемния труд. Колкото повече задълбочаваме международния разговор по този въпрос, толкова по-силна става общата основа за действие. В крайна сметка това е целта ни пред лицето на лишаването от жилища под прикритието на европеизацията: да създадем местни, както и по-широки солидарности за справяне с несправедливостта.
Тази статия е част от многоезичната поредица на ELMO „Централно и източноевропейски движения за право на жилище срещу неолибералните градски трансформации“. Преводи на текстовете от поредицата на българск иезик ще бъдат публикувани от „Барикада“ и списание „dВЕРСИЯ“.
About The Author
