Мнозина вярват, че България, подобно на Дания, е спасила своите евреи от нацистките лагери на смъртта. Книгата „Откраднатият разказ за българските евреи и Холокоста“ на авторите Джаки Комфорти и Марта Аладжем Блумфийлд, разказва друга история. Техният разказ напомня за съюза на България с Хитлер, за да си върне териториите в Тракия и Македония, загубени по време на Втората балканска война през 1913 г.
През март 1941 г. България се присъединява към силите на Оста и позволява на германската армия да пресече границите ѝ, за да нападне Гърция и Югославия. Няколко седмици по-късно България окупира Западна Тракия и Източна Македония, а въоръжените ѝ сили надзирават предаването на 11 343 евреи на Гестапо във Виена, които след това са транспортирани до лагерите на смъртта в Треблинка. Българският цар Борис III отказва да се вслуша в молбите на Шарл Редхарт, дипломат от неутрална Швейцария, да спре депортациите. Българите също така подпомагат германската окупация на Сърбия, при която загиват близо 20 000 евреи.
Марта Блумфийлд е устен историк, специалист по проблемите на малцинствата, имигрантите и бездомните. Джаки Комфорти, режисьор на документални филми, пък е син на български евреи, които са свидетели на онези ужасни години, оцеляват и достигат до Съединените щати. И за двамата автори тази история е лична.
Те деконструират мита, който представя Борис III като „спасител на евреите“ – мит, който по-късно е поддържан както от монархистите, така и от комунистите, за да прокарва политически цели. Авторите на изследването отбелязват изказване на Борис от 22 юни 1943 г:, в което той заявява, че „Големите щети, нанесени на човечеството през поколенията, са причинени от еврейския дух на печалбарство“ и ги свързва с „настоящия глобален катаклизъм“.
В телеграма до германския външен министър Йоахим фон Рибентроп Борис дава съгласието си за депортирането на хиляди евреи от самата България, както и на тези от завладените територии. За останалите 25 000, обозначени с жълти звезди,се предвижда да бъдат изпратени в лагери, където ще бъдат вкарани в трудови батальони под надзора и ръководството на българската армия. Впоследствие много от тях свидетелстват за жестокостта на военните си надзиратели и за суровите условия.
Борис казва на Хитлер, че няма да изпрати българи да се бият заедно с нацистите в нападението срещу Съветския съюз, но от друга страна, явно смята, че размяната на евреи и други етнически групи за територия е изгодна сделка и не осигури мястото на една етнически прочистена Голяма България на международната сцена.
В предходните години някои евреи в Източна Европа вече виждат какво се задава и се опитват да избягат в Ишув с често негодни за плаване кораби. В българското пристанище Варна 350 евреи се качват на разпадащия се кораб „Салвадор“, който отплава през декември 1940 г. Няколко дни по-късно той потъва в буря в Мраморно море, при което загиват 238 пътници. Останките на загиналите са погребани на хълма Херцел през 1964 г.
Комфорти и Блумфийлд обръщат внимание как през януари 1941 г. Борис с охота подписва закон, който узаконява държавния антисемитизъм и по същество приобщава страната към нацистка Германия. Самият Борис принадлежи към династията Сакс-Кобург, както и британското кралско семейство. България обаче се присъединява към Германия и през двете световни войни.
Почти хиляда евреи загиват, сражавайки се за бащата на Борис по време на Първата световна война. Само две десетилетия по-късно на евреите е забранено да влизат в армията и да заемат публични длъжности. Еврейските организации са закрити и е въведена квотна система за еврейските студенти, които искат да постъпят в университет. Евреите са принудени да се откажат от българските си фамилни имена и да се върнат към оригиналните си еврейски имена.
Българските евреи реагират, като се присъединяват към съпротивата. Авторите смятат, че до 10% от партизаните са били евреи.
Хиляди български евреи преживяват войната, но това не се дължи на Борис. Напротив, това се дължи на натиска, оказван върху него от православното християнско духовенство, интелигенцията и изобщо от добронамерени хора.
Софийският митрополит Стефан и пловдивският митрополит Кирил редовно се застъпват пред царя. Забележителен е епизода, в който те успяват да осигурят освобождаването на евреи, които вече се събрани за депортация и охранявани от българската полиция. През май 1943 г. от софийска синагога тръгва шествие, в което участват евреи и неевреи, протестиращи срещу планираните депортации, и което е водено от равините Даниел Цион и Ашер Хананел. Изненаданата полиция скоро се нахвърля върху демонстрантите, но арестува само евреи.
През 1996 г. Еврейският национален фонд взе спорното решение да посвети гора на Борис III. Много български евреи по света бяха изумени разгневени от този ход. По същество така се подкрепяше ревизионистичния поглед върху историята и засилваше огорчението на оцелелите. В крайна сметка на това място беше издигнат мемориал на депортираните евреи от Тракия и Македония.
About The Author
