Нахлуването в Украйна беше най-голямата политическа, военна и стратегическа грешка в кариерата на Владимир Путин. Световното движение за мир никога няма да му прости, че буквално възкреси Северноатлантическия алианс, който вече беше в състояние на клинична смърт, дори по думите на френския президент Еманюел Макрон, и го направи отново актуален. По този начин той за дълго време натисна спирачката на търсенето на нова архитектура на сигурността за XXI век, чието създаване, въпреки яростната съпротива на натовците, е неизбежно, само че сега ще отнеме повече време, ще бъде по-сложно и вероятно по-трагично. Защото милитаристичната философия на НАТО не съответства на нуждите и заплахите, пред които е изправена планетата. В паниката, която последва избухването на войната в Украйна, Путин удължи живота на Северноатлантическия алианс и даде на милитаристите от всички страни най-доброто алиби за техните порочни действия. Да не говорим за начина, по който той прецака Сърбия, като поиска от Запада да признае независим Донбас в замяна на признаването на Косово, което с право се усеща в Белград като предателство.
Заявката на Финландия и Швеция за присъединяване към НАТО също се вписва в тази обща истерия. Въпреки че двете страни са представени в медиите като близнаци в този процес, мотивите им са различни. Финландия има граница с Русия с дължина над 1 300 км и сложни исторически отношения. Тя е завладяна от руския цар Александър I през 1809 г. и Финландия губи своята независимост за повече от век. Когато след болшевишката революция Финландия обявява независимост, Ленин веднага я признава, но по време на Втората световна война тя е нападната два пъти от Сталин и трябва да се откаже от десет процента от територията си. Финландците на практика са принудени да запазят неутралитет, по-специално чрез Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ със Съветския съюз от 1948 г., който ги откъсва военно от Европа.
Политиката на неутралитет на Швеция е исторически успешна
При Швеция ситуацията е различна. Швеция е неутрална от края на Наполеоновите войни през 1814 г., което я прави не само най-дълго неутралната държава в света, но и държавата с най-дълготраен мир в човешката история. Доказан факт е, че Швеция е запазила мира именно благодарение на своя неутралитет, който пропагандаторите на НАТО постоянно се опитват да поставят под въпрос и да фалшифицират – по-специално, като посочват конкретния случай с Белгия, те твърдят, че неутралитетът всъщност не работи, но това е умишлено изопачаване; шведският опит е съвсем различен.
Ето защо е непонятно, че страна, която е изградила двестагодишна традиция (и, нека подчертаем, много успешна, както във вътрешната, така и във външната политика), трябва да се откаже от този ценен актив без задълбочено обсъждане, след силен натиск от страна на Съединените щати и в атмосфера на международна политическа истерия в рамките на няколко седмици. Самият министър-председател от социалдемократическата партия Магдалена Андершон само преди два месеца обясняваше на обществеността, че кандидатурата на Швеция за членство в НАТО ще дестабилизира Северна Европа, че такова важно решение трябва да се взема само в спокойни времена, че предвидимостта е едно от най-големите достойнства на политиката за сигурност. Накрая, реториката на двете братски държави също е различна – докато финландският президент изрично заяви в разговора си с Путин, че родината му се присъединява към НАТО заради него, шведският министър-председател, напротив, уверява, че това не е заради Русия. И така, заради какво е тогава?
Да се присъединиш към НАТО означава да се откажеш от наследството на Улоф Палме
Друг важен аргумент срещу присъединяването на Швеция към НАТО е дългогодишният ѝ твърд ангажимент срещу ядрените оръжия, който е основен стълб на шведската външна политика. НАТО обаче е ядрен съюз и присъединяването към него означава да се приеме неговата доктрина за ядрените оръжия. Ето защо бившият министър на помощта за развитие Пиер Шори припомни посланието на убития министър-председател Улоф Палме, който преди четиридесет години предупреди да не се обмисля присъединяване към НАТО, като заяви, че „ядрените държави винаги ще ни държат като заложници“. Шведските социалдемократи бяха тези, които в продължение на четиридесет години на непрекъснато управление насърчаваха и поддържаха политика на „средно положение“ между съперничещите си свръхсили – САЩ и СССР.
Светът губи своето равновесие
Днес шведският министър на външните работи Ан Линде наивно смята, че членството на Швеция в НАТО „ще има смекчаващ ефект върху конфликтите в Европа“. Точно обратното. Разширяването на НАТО е нещо като пирамидална игра от гледна точка на сигурността и всички големи геополитически стратези от Джордж Кенън до Хенри Кисинджър са предупреждавали за рисковете в този смисъл. Напразно. Днес ние жънем последствията от тази катастрофална политика. Папа Франциск също предупреди, че истинската причина за тази война е разширяването на НАТО – и е интересно, че оттогава той е игнориран от големите американски медии, а всички политици, които лъжливо твърдяха, че стоят зад него, вече не го правят. И все пак ние наложихме още повече Северноатлантически алианс, още повече въоръжения и още повече милитаризъм на една болна планета. Ето защо твърдя, че в Украйна всички ние си спечелихме много по-голям проблем, отколкото изглежда – проблем, който няма да завърши с победа за едната или другата страна, който все още не сме разрешили и за който в ретроспекция ще отсъдим, че украинската война е била само началото, Сараево на XXI век.
Страхувам се, че самите шведи днес не са в състояние да разберат последиците от подобна политика. Те действат импулсивно, макар и логично от тяхна гледна точка. Излизането от тази еуфория е неизбежно. Шведите ще разберат това в момента, в който бъдат вкарани във военен съюз с Турция и САЩ, които имат диаметрално различни външнополитически цели от Стокхолм и с които ще трябва да предприемат операции, с които Швеция няма да се съгласи. Спомнете си само как Стокхолм протестира, когато през 2003 г. НАТО пое контрола над международните сили ISAF, окупирали Афганистан. Шведите ще получат втори леден душ в момента, в който разберат, че ще са принудени да увеличат със сто процента ниските си военни разходи и че няма да имат пари да финансират щедрите си социални програми. В края на краищата самите шведи не са много ентусиазирани от присъединяването към НАТО. Много от тях приемат, че нямат избор, ако така са решили в Хелзинки, защото са военно обвързани с Финландия. Да, Северноатлантическият алианс ще бъде по-силен и по-уверен във военно отношение с Финландия и Швеция, но това не бива да ни удовлетворява, защото няма да има по-малко войни, а повече. Светът губи своето равновесие, а това означава, че сегашното решение е временно и конфликтът с източните сили е неизбежен. Ето защо се опасявам, че с това си действие скандинавските страни допринесоха за едно повече или по-малко илюзорно чувство за собствена сигурност, но не и за световния мир.
About The Author
