Светът посрещна 9 май – Ден на Победата и Ден на Европа – в безпрецедентна ситуация: с гореща война в самата Европа. Очакваната с голямо внимание реч на Владимир Путин от Червения площад в Москва не произведе нито по-лоши, нито добри новини, но ситуацията изглежда все така безнадеждна – поне за онези, които се надяват на скорошен мир. Едва ли някой в Русия има представа кога „денацификацията“ ще завърши с „успех“ и ще може да се говори за край на „операцията“, а на Запад също вече дори не си правят труда да говорят за мир и преговори – вместо това виждат „победа“, сякаш такава е практически възможна срещу държава с мощен ядрен арсенал.
Къде се намираме след почти три месеца от инвазията на Русия в Украйна – по-близо до мащабна световна война или по-близо до мир? Можем ли да потърсим в историята полезни уроци, които да отнесем към днешния ден? Какви са възможните паралели с Втората световна война, Кубинската криза и други исторически събития? И кой ще пише историята за тази война, ако е все по-ясно, че в нея няма да има „победители“?
На този фон и без това истеричните родни агитки, които се развихрят около 9 май в България, съвсем ескалираха и дори се стигна до физическа саморазправа из подлезите и площадите на столицата. Защо винаги имаме такава нужда да бъдем задължително, на всяка цена, безкритично и категорично, на страната на някого?
Тези и много други въпроси обсъждаме с проф. Искра Баева в епизод №55 на „Политизирай това!“ в сряда, 11 май, след 19:00 часа.
Гледайте тук:
ВСИЧКИ ЕПИЗОДИ – ГЛЕДАЙ ТУК!
About The Author
