Новата реалност, с която трябва да се съобразяват много развити икономики и нововъзникващи пазари, е по-висока инфлация и забавяне на икономическия растеж. Основна причина за сегашната стагфлация е поредицата от негативни шокове в съвкупното предлагане, които ограничиха производството и увеличиха разходите.
Това не би трябвало да е изненада. Пандемията от Covid-19 блокира работата в много сектори, наруши световните вериги за доставки и доведе до очертаващо се трайно намаляване на предлагането на работна ръка, особено в САЩ. След това дойде нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до повишаване на цените на енергията, промишлените метали, храните и торовете. А сега Китай предприе драконовски локдауни в големи икономически центрове като Шанхай, което доведе до допълнителни смущения във веригата на доставки и затруднения в транспорта.
Но дори и без тези важни краткосрочни фактори, средносрочните перспективи ще се влошат. Има много причини да се опасяваме, че днешните стагфлационни условия ще продължат да характеризират световната икономика, като доведат до по-висока инфлация, по-нисък растеж и евентуално рецесия в много икономики.
На първо място, след световната финансова криза се наблюдава отстъпление от глобализацията и завръщане към различни форми на протекционизъм. Това отразява геополитически фактори и вътрешнополитически мотиви в страни, в които големи групи от населението се чувстват „изоставени„. Нарастващото геополитическо напрежение и пораженията по веригата на доставки, причинени от пандемията, вероятно ще доведат до по-голямо преместване на производството от Китай и развиващите се пазари към развитите икономики – или поне до почти пълно преместване към групи от политически съюзни държави. И в двата случая производството ще бъде прекомерно разпределено в региони и държави с по-високи разходи.
Освен това демографското застаряване в развитите икономики и някои ключови развиващи се пазари (като Китай, Русия и Южна Корея) ще продължи да намалява предлагането на работна ръка, което ще доведе до инфлация на заплатите. И тъй като възрастните хора са склонни да харчат спестяванията си, без да работят, нарастването на тази кохорта ще засилва инфлационния натиск, като същевременно ще намалява потенциала за растеж на икономиката.
Устойчивата политическа и икономическа реакция срещу имиграцията в развитите икономики също ще намали предлагането на работна ръка и ще окаже натиск за повишаване на заплатите. В продължение на десетилетия широкомащабната имиграция задържаше ръста на заплатите в развитите икономики. Но изглежда, че тези дни са отминали.
По подобен начин новата студена война между САЩ и Китай ще доведе до широкообхватни стагфлационни ефекти. Китайско-американското разединение предполага фрагментация на световната икономика, балканизация на веригите за доставки и по-строги ограничения върху търговията с технологии, данни и информация – ключови елементи на бъдещите търговски модели.
Изменението на климата също ще има стагфлационен ефект. В края на краищата, сушите унищожават реколтата и повишават цените на хранителните продукти, както ураганите, наводненията и повишаването на морското равнище унищожават запасите от стоки и нарушават икономическата дейност. Още по-лошото е, че политиката на борба с изкопаемите горива и изискването за агресивна декарбонизация доведе до недостатъчни инвестиции в мощности, базирани на въглеродни емисии, преди възобновяемите енергийни източници да са достигнали мащаби, достатъчни да компенсират намаленото предлагане на въглеводороди. При тези условия резките скокове на цените на енергията са неизбежни. С повишаването на цената на енергията „зелената инфлация“ ще засегне и цените на суровините, използвани в слънчевите панели, батериите, електрическите превозни средства и други чисти технологии.
Общественото здраве вероятно ще бъде друг фактор. Малко е направено, за да се предотврати следващото избухване на заразна болест, а вече знаем, че пандемиите нарушават световните вериги за доставки и подтикват към протекционистични политики, тъй като държавите бързат да се запасят с важни доставки като храни, фармацевтични продукти и лични предпазни средства.
Трябва да се тревожим и за кибервойната, която може да доведе до сериозни смущения в производството, както показаха неотдавнашните атаки срещу тръбопроводи и месопреработвателни предприятия. Очаква се подобни инциденти да стават все по-чести и по-тежки с течение на времето. Ако фирмите и правителствата искат да се защитят, те ще трябва да похарчат стотици милиарди долари за киберсигурност, което ще увеличи разходите, които ще бъдат прехвърлени върху потребителите.
Тези фактори ще подхранят политическия отпор срещу големите неравенства в доходите и богатството, което ще доведе до увеличаване на бюджетните разходи в подкрепа на работниците, безработните, уязвимите малцинства и „изоставените“. Усилията за увеличаване на дела на доходите на труда в сравнение с тези на капитала, колкото и да са добронамерени, предполагат повече трудови конфликти и спирала на инфлация на цените на труда.
Наред с всичко това е и войната на Русия в Украйна, която е сигнал за завръщане на политиките на великите сили с нулев резултат. За първи път от много десетилетия насам трябва да отчитаме риска от мащабни военни конфликти, които нарушават световната търговия и производство. Нещо повече, санкциите, използвани за възпиране и наказване на държавната агресия, сами по себе си са стагфлационни. Днес Русия е срещу Украйна и Запада. Утре може да е сдобиване на Иран с ядрени оръжия, засилване на ядрената игра на Северна Корея, или пък Китай да се опита да завземе Тайван. Всеки един от тези сценарии може да доведе до гореща война със САЩ.
И накрая, използването на щатския долар като оръжие, като основен инструмент за налагане на санкции, също е стагфлационно. То не само създава сериозни търкания в международната търговия със стоки, услуги, суровини и капитали; то насърчава съперниците на САЩ да диверсифицират валутните си резерви от деноминирани в долари активи. С течение на времето този процес може рязко да отслаби долара (като по този начин оскъпи вноса в САЩ и подхрани инфлацията) и да доведе до създаването на регионални парични системи, което допълнително ще балканизира световната търговия и финанси.
Оптимистите могат да твърдят, че все още можем да разчитаме на технологичните иновации да оказват дезинфлационен натиск с течение на времето. Това може и да е вярно, но технологичният фактор е далеч по-слаб от 11-те стагфлационни фактора, изброени по-горе. Освен това въздействието на технологичните промени върху нарастването на съвкупната производителност остава неясно в данните, а китайско-западното разделение ще ограничи възприемането на по-добри или по-евтини технологии в световен мащаб, като по този начин ще увеличи разходите. (Например една западна 5G система в момента е много по-скъпа от такава на Huawei).
Във всеки случай изкуственият интелект, автоматизацията и роботиката не са еднозначно благо. Ако се усъвършенстват до степен, в която могат да предизвикат значима дефлация, те също така вероятно ще разрушат цели професии и отрасли, увеличавайки и без това големите различия в богатството и доходите. Това би предизвикало още по-мощна политическа реакция от тази, която вече наблюдаваме – с всички последици от стагфлационната политика, които вероятно ще възникнат.
*Нуриел Рубини, почетен професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет, е работил за МВФ, Федералния резерв на САЩ и Световната банка.
About The Author
