Долините на Иракски Кюрдистан са изпълнени с цветя и яркозелени нови листа, а небето над ехти от турски изтребители и тежка артилерия, докато турски хеликоптери превозват войници. Пролетта в Кюрдистан отдавна е сезонът на турските офанзиви, но през последните няколко години те придобиха нова разрушителна сила, след като Турция започна да изпраща безпилотни самолети, а според разкази на очевидци прибягва и до химически оръжия. Тази година заплашва да бъде още по-лоша от миналата.
Малко по малко Турция нахлува и на практика колонизира големи територии от суверенна съседна държава, но нейните нападения се смятат за недостойни за заглавие, камо ли за международна критика. Всъщност Турция действа със знанието и одобрението на Запада. Като стратегически съюзник на НАТО Турция е освободена от критики, но освен това тя представя инвазията си като борба срещу тероризма. Привидните цели на нейните нападения са базите на Кюрдската работническа партия (ПКК) в иракските планини; Съединените щати и техните съюзници последваха примера на Турция и собствените си политически предразсъдъци, за да определят ПКК като терористична организация. Както ще обясня, самото определяне на тази организация като терористична е под въпрос, но то се използва и като оправдание за действия, които целят много повече от ликвидирането на ПКК.
Това, което Турция се опитва да направи, е да възстанови части от бившата си Османска империя. Президентът Ердоган не крие империалистическите си планове да пренебрегне границите, договорени преди 99 години, и да вземе под свой контрол обширни територии от Ирак и Сирия. И тъй като икономическите затруднения понижават рейтинга му, той е все по-готов да печели народна подкрепа, като апелира към националистическите настроения.
В иракския регион Кюрдистан Турция е изградила широка мрежа от военни бази за сметка както на местното население, така и на природната среда. Турските атаки са довели до опразването – или почти опразването – на стотици села и разселването на хиляди хора, както и до раняването и смъртта на цивилни граждани. Нападенията са довели до унищожаване или изоставяне на овощни градини, лозя и пчелини, както и до опожаряване на хиляди декари земеделска земя, и са оказали сериозно въздействие върху селскостопанското производство в региона. Както и в кюрдските райони в границите на Турция, турската армия също умишлено унищожава хектари гори. Това се прави отчасти с цел да се попречи на партизанската дейност, отчасти за да се заграби дървесината, но също така е и умишлено унищожаване на кюрдския пейзаж поради ценността, която му придава кюрдската култура. Хуманитарната организация Християнски миротворчески екипи заключи през юни миналата година: „Макар Турция да твърди, че е прицелена в ПКК… реалността е, че цивилните, живеещи в граничните райони, са най-критично засегнати от бомбардировките на Турция.“
Нахлуването на Турция в Ирак е нещо повече от „антитерористична операция“, а както беше споменато, обявяването на ПКК за терористична организация също подлежи на съмнение. От юридическа гледна точка, както е постановено от белгийските съдилища, ПКК е недържавен участник във въоръжен конфликт срещу турската държава и следователно подлежи на правилата на военното, а не на наказателното право. ПКК е подписала Женевската конвенция през 1995 г. Тя отдавна се стреми към мирно споразумение, което да позволи на кюрдите в Турция да живеят достойно, и е инициирала многобройни прекратявания на огъня с надеждата да постигне решение чрез преговори. Те също така изиграха важна роля за освобождаването на Ирак и Сирия от ИДИЛ. Международното право позволява роля на освободителните движения; Съединените щати и техните приятели обаче няма да позволят роля на движение, което се дефинира като алтернатива на либералната демокрация и което активно участва в изграждането на алтернативно комунитарно общество с демокрация на местно ниво. Съединените щати може и да са се оказали в тактически военен съюз с базирани в Сирия групировки, които също следват идеите на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, но те не са смекчили опозицията си срещу Йоджалан и ПКК и това направлява техните – характерно разрушителни – интервенции в региона.
Това, което прави тазгодишната турска офанзива особено опасна, е потенциалната роля на Демократичната партия на Кюрдистан (КДП), която доминира в регионалното правителство на Кюрдистан. Въпреки че турското правителство винаги е било непримиримо етнически-националистически и антикюрдски настроено, собствените игри за власт на КДП ги обвързват все по-тясно с Турция, както в икономически, така и във военен план, така че те са се превърнали във фактически васали на турската държава. Тези отношения се проявиха по време на посещението на министър-председателя на Кюрдистан Масрур Барзани в Истанбул миналия петък при Ердоган. На снимката се вижда как Ердоган се е разположил на голям стол, заобиколен от турски знамена, а делегацията на посещението е подредена под него. КДП, която разполага със собствени въоръжени сили – пешмерга, е помагала на Турция в борбата с ПКК в миналото. По време на миналогодишната офанзива те играеха поддържаща роля, като предоставяха на Турция разузнавателна информация и защитаваха турските сили, като до голяма степен избягваха преки сблъсъци с ПКК. Този път има опасения, че те ще се включат още по-активно.
ПКК има бази в Ирак, откакто вдигна оръжие срещу турската държава в началото на 80-те години на миналия век, и особено след като беше изхвърлена от Сирия през 1998 г. Те са там още отпреди регионът Кюрдистан в Ирак да получи международно признание като автономна единица, когато и КДП виждаха себе си като непризнати борци за свобода. Първоначално КДП и ПКК се споразумяха, но това не продължи дълго. Консервативната, племенна КДП с нейната неолиберална икономическа политика едва ли би могла да бъде по-различна от ПКК в политическо отношение; тя е широко хвалена и подкрепяна от Съединените щати и много европейски държави. (Тази седмица Масрур Барзани е в Лондон, за да укрепи връзките си с Обединеното кралство.) Историята показва, че КДП е без скрупули в съюзите, които сключва, за да изгради и запази властта си. Днес това поведение на клана Баразни води до загуба на трудно извоюваната автономия на региона.
Опасенията сега са, че Турция ще организира провокация “под чужд флаг”, за която ще бъде обвинена ПКК, за да може КДП да се включи и да не изглежда, че е нападнала други кюрди без провокация. Много хора се страхуват, че Турция ще успее да разпали вътрешнокюрдска война. Това може да позволи на водещите членове на семейство Барзани, което доминира в КДП, да увеличат още повече и без това неприличното си състояние, но в други отношения единственият печеливш ще бъде Турция с нейните имперски амбиции. Такава война би довела до още по-голямо унищожаване на човешки животи и поминък и до още по-голяма нестабилност в един вече нестабилен регион.
Може да се очаква, че иракското правителство ще протестира срещу нахлуването на Турция на негова територия, но то е слабо и разединено и може да направи само няколко символични изявления. Освен това изглежда, че те използват турското нападение като прикритие за собствените си нападения срещу язидите в Синджар, които искат да запазят автономията си.
Междувременно войната в Украйна действа в полза на Турция. Търсенето на алтернативи на руския газ доведе до обсъждане на нови договори за газ от иракския регион Кюрдистан, изнасян през Турция. И още по-малко вероятно е широкият свят да забележи или да бъде обезпокоен от турската инвазия, особено докато Турция се радва на важността, която ѝ дава стратегическото ѝ географско положение, и използва връзките си с двете страни във войната в Украйна, за да се представя за миротворец.
Инвазията на Турция в Ирак се извършва в същото време, когато Анкара засилва агресията си в Сирия и в собствените си граници. Тя увеличава броя на атаките си в Рожава, които нарушават примирието (което включва и бомбардировките на асирийски християнски села по време на Великден); Турция използва контролираната от правителството съдебна система, за да вкарва в затвора кюрдски депутати и да закрие Демократичната партия на народите (ХДП), която се бори за правата на кюрдите. Това засилване на агресията на всички фронтове се тълкува като част от кампанията на Ердоган за решаващите парламентарни и президентски избори, които трябва да се проведат до юни 2023 г. Лидерът на главната опозиционна Народнорепубликанска партия се приравни с правителството и изрази в Туитър подкрепата си за операцията в Ирак. Турция винаги систематично е лишавала кюрдите от правото им да изразяват кюрдската си идентичност и от правото им да протестират срещу това лишаване с политически средства. Именно това системно и постоянно отнемане на права е накарало някои кюрди да предприемат въоръжена борба. Като блокира всички демократични канали, политиката на Турция ги лишава от мирна алтернатива.
През по-голямата част от последните четири кървави десетилетия, турските правителства безуспешно се опитват да потушат кюрдските искания с военни средства. През 2013-2015 г. мирните преговори даваха надежда, докато Ердоган не направи обратен завой и не отрече, че е постигнато каквото и да било споразумение. Ако САЩ и техните приятели наистина искат да видят края на войната с ПКК, те трябва да спрат да подкрепят военното унищожение и да работят за връщане на масата за преговори
Кюрдите навсякъде по света – включително и много хора в Ирак, които са разгневени от ролята, която играе тяхното правителство – са силно разтревожени от случващото се. В европейските градове имаше протести, на които често се повтаряше призивът за политическо решение за Кюрдистан. Както посочва съучредителят на кампанията “Шотландската солидарност с Кюрдистан” Стивън Смели, „това е инвазия на Турция в съседна държава. Турция, член на НАТО, която осъди руското нахлуване в Украйна, действа с подкрепата на Обединеното кралство и други членове на НАТО.“ Много повече хора би трябвало да се ядосат за това.
About The Author
