Френските леви избиратели осигуриха на първия тур на президентските избори на 10 април впечатляващо класиране на кандидата на „Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон, който взе 22% от гласовете. Не му стигна 1% или под 500 хиляди гласа, за да изпревари крайнодясната Марин льо Пен с нейните 23% и да отиде вместо нея на балотаж срещу досегашния президент, либерала Еманюел Макрон, получил 27,7%.
В нощта след вота привържениците на Меланшон празнуваха тази негова трета позиция, оказала се „на косъм” от втората, по-радостно от феновете на отиващите на втори тур Макрон и Льо Пен. Защото тя е недвусмислено доказателство, че една внушителна част от французите търси алтернатива вляво. И то не при някакво „хайверено” ляво, а при формация и кандидат, които са за категоричен социален завой в държавната политика, за „народно единство“, за пацифизъм, за отказ от НАТО.
Но радостта, разбира се, е и горчива. Меланшон не успя да измести Льо Пен, защото доста леви гласове се разпиляха по отделните кандидатури на други партии и формации пак от левия сектор, които по ред причини, но най-вече заради егота, ревности и сектантски отказ от единение отказаха да подкрепят разполагащия с най-добри шансове Меланшон. Заложиха на свои собствени, отделни кандидати, всеки от които събра жалки проценти. Но ако бяха обединени, щяха да гарантират на лидера на „Непокорна Франция” не само отиване на втория тур, а и резултат, може би дори по-добър и от този на Макрон. Поне така подсказва простата аритметика.
Ето какво взеха другите кандидати, минаващи за повече или по-малко леви.
Социалистката и кметица на Париж Ан Идалго получи 1,7% – унизителен резултат за партията ѝ, само преди 10 години вкарала свой президент в Елисейския дворец в лицето а Франсоа Оланд. Този резултат поставя ФСП на ръба на оцеляването изобщо като партия – особено в навечерието на предстоящите през юни парламентарни избори в страната, в които също се очаква набралата инерция „Непокорна Франция” да доминира убедително в левия вот. Но дори и пред тази тъжна реалност сега лидерите на социалистите и дума не обелват, че е било по-добре да подкрепят Меланшон при гласуването тази неделя. Те така и не могат да му простят, че през 2011 г. напуска тъкмо ФСП (чийто депутат е бил години наред) като прекалено „хайверена”, за да основе собствена по-лява формация, съзвучна с нашумялото по онова време „движение на възмутените”. Видни соцводачи не спират да му натякват, че когато миналата пролет се провеждали консултативни срещи за евентуална обща лява кандидатура, Меланшон се държал „пренебрежително” и не ходел лично на срещите, а пращал свои представители. Цупене, чиято политическа цена пролича на вота на 10 април.
Кандидатът на Френската комунистическа партия в този вот Фабиен Русел събра 2,3% подкрепа. Дори само неговите проценти да бяха отишли при Меланшон, това пак можеше да го изпрати на балотаж. Щеше да стане, ако ФКП, която на президентските избори през 2017 г. подкрепи Меланшон, сега го беше направила отново, вместо да играе соло. И тя недоволна от егото му.
Зеленият кандидат Яник Жадо пък получи 4,5%. Неговата партия, също както и ФСП, е ревнива и критична към Меланшон, а лично Жадо му е отправял остри нападки и по време на кампанията през 2017-та. Даже го сравнява с изгрелия тогава Макрон, който помита традиционните партии. Според Жадо, и Меланшон по същия начин отричал всички останали клонове на лявото като недостатъчно леви и така ги „убивал”.
Такъв или онакъв, но е факт, че Меланшон притежава увличаща широки кръгове избиратели харизма и отправя силни социални послания. Той се оказа сега и шампион по популярност сред най-младите гласоподаватели. 34% от онези от тях, които са между 18 и 24 години, са гласували за него. Тоест – за най-разпознаваемото и желано от тях ляво. За Макрон са 25% от същата възрастова група, а за Льо Пен – 17%.
Това е лебедовата песен на 70-годишния Меланшон в президентските надпревари. Той отдавна предупреди, че се състезава за последен път. При следващата кампания ще е вече 75-годишен, което според него е прекалено за подобни занимания.
Сегашните му 22% от гласовете са най-добрият постиган от него резултат като кандидат-президент и няма как да не му носи лично удовлетворение, въпреки несъмнената горчивина от пропуснатия силен шанс за участие в балотажа, при това и с реална възможност за победа на финала.
Меланшон много настоятелно апелира към поддръжниците си още веднага след излизането на резултатите да „не дават нито един глас” в полза на крайнодясната Марин льо Пен на втория тур. Но не призова да се гласува за Макрон. Което кара доста наблюдатели да прогнозират, че доста от феновете на „Непокорна Франция” може и да се въздържат на предвидения за 24 април балотаж. Ниска избирателна активност тогава обаче може да облагодетелства тъкмо Льо Пен.
Срещу Меланшон веднага се посипаха нови критики от страна най-вече на ФСП и Зелените, както и от близки до тях медии – те негодуват защо той не посочва на привържениците си директно и конкретно да гласуват за Макрон. Така вече постъпиха Идалго и Жадо.
По този повод бившият испански вицепремиер и бивш лидер на сродната на „Непокорна Франция” испанска партия „Подемос” Пабло Иглесиас пише следното: „Чуйте само какво казват прогресивните медии. Същите, които неглижираха Меланшон. Днес те твърдят, че не е достатъчно той да апелира да бъде възпряна Льо Пен на балотажа. Трябвало да бъде по-ясен. Става дума за същите медии, които не отправиха ни най-малка критика, че суперсоциалистката Идалго и страховития зелен кандидат не дадоха подкрепата си за Меланшон. Прогресивните не искат Льо Пен да спечели, но са готови да поемат риска тя да отиде на втори тур, вместо да подкрепят възможността един ляв кандидат да стане президент на Франция. Защо ли тази френска музика ми звучи толкова познато…”
Така е, всичко е познато. Във френското огледало се оглежда вечното самоубийство на левицата по цял свят, все поразена от ревности и разделения, вместо да гради единство, способно да роди нещо ново и смислено..
About The Author
