Испанският телевизионен канал „Cuatro” („Четири”) включи пряко от Донецк популярния испански ютюбър – 32-годишния юрист и граждански активист Рубен Жисберт, който редовно разказва в канала си в YouTube за ставащото в Донбас. Той бе интервюиран от известния водещ на предаването за журналистически разследвания „Horizonte” („Хоризонт”) Икер Хименес.
Жисберт разказа в ефир, че е заминал за Източна Украйна, за да види лично и на място какво точно става там и да го разкаже на испанците. Той заяви: „Дойдох тук да слушам хората, не за да представя после някаква своя версия. Дойдох да наблюдавам. Опитвам се да поверя дали това, което всеки ден слушаме в Испания, е вярно. Виждам, че много от нещата са верни. Както и това, че оръжието, което Испания заедно с други страни дава на едни хора, те го използват, за да убиват цивилни.”
Ютюбърът, който има и собствен сайт, призова Испания да настои за сформирането на „международна наблюдателска мисия на ООН, за да се провери какво става с оръжията, които изпращаме – дали с тях не се извършват военни престъпления и престъпления срещу човечеството”.
Рубен Жисберт разказва, че в деня, в който дава интервюто, е станал свидетел на пореден украински обстрел, ударил жилищен блок в Донецк. И гласът му се разтреперва, докато описва как е наблюдавал изваждането на възрастна жена от развалините пред очите на сестра ѝ. Той продължава: „Не е лесно за мен тук. Не само, защото съм испанец, но и защото медийното мълчание и нарочното предаване само на единия поглед върху нещата (на Запад – б. пр.), създава силно усещане за безсилие. Липсва желание да се чуе разказът за цялата действителност. А всъщност се оказва, че, както вече стана в Афганистан, даваме оръжие на едни хора, които искат да утвърдят своя режим, причинявайки престъпления срещу човечеството.”
Водещият Икер Хименес му задава въпрос доколко е гарантирана неговата собствена сигурност. Жисберт отговаря: „Засякох как в няколко групи на украински националисти в WhatsApp обсъждат как да бъда локализиран и ликвидиран, защото съм правел пропаганда в полза на Русия. Приятели ми препоръчаха да си обръсна брадата и косата, за да не ме разпознаят. Идват с мен, когато излизам на улицата – един отпред, друг отзад. Но не могат през цялото време да са с мен. Съветват ме да си стоя в хотела и да ги предупреждавам, когато излизам. Сложно е. А аз не защитавам ничий друг интерес, освен на моята страна – Испания. Просто смятам, че ако подкрепяме военно една от страните в сблъсъка, повтарям, трябва да изискаме контрол от международните институции като ООН – да проверят какво става с тези оръжия. Защото след година-две ще се окажем и тук в ситуация като в Руанда или в Афганистан. И ще е късно.”
Жисберт разказа за разговорите си с бежанци, извозвани с върволици автобуси от Мариупол, които му разказвали как украински националисти са избивали проруски настроени граждани. „Никой тук не ми казва с кого мога да говоря и какво кого да питам. Изглежда това плаши другата страна, която иска да ме локализира и ликвидира,” посочва още Раул Жисберт.
Това е вторият испанец, който се старае да информира испанската публика за ставащото в Донбас от мястото на събитията.
Преди него с такава мисия още през януари и февруари, преди началото на войната, се беше нагърбил испанският журналист на свободна практика Пабло Гонсалес, който предаваше едновременно за три испански медии – телевизия „La Sexta” („Шеста”), вестник „Público” и „Gara”, един от вестниците в Страната на баските. Целта му бе да предаде всички гледни точки – и на Донбас, и на Киев. Само че е задържан от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Киев още на 6 февруари. Разпитват го 4 часа и му заявяват, че е заподозрян като руски агент, на което той реагира като на лоша шега. Но за всеки случай напуска Украйна.
Специфичното в случая с Пабло Гонсалес е, че той има и испанско, но и руско гражданство. Внук е на „деца на войната” – дядо му и баба му по майчина линия са две от онези деца на републиканци, които след края на Испанската гражданска война са изпратени в емиграция в тогавашния СССР и остават да живеят там. Майка му се омъжва да руснак и в техния брак през 1982 г. се ражда Пабло, който обаче е записан по руски маниер, с името и фамилията и на таткото – като Павел Алексеевич Рубцов. 9-годишен е, когато през 1991 г. се разпада СССР, родителите се развеждат и майка му го взима да живее с нея в Испания. Там съответно получава испански паспорт с имената Пабло Гонсалес Ягуе, по фамилията на майката. Запазва обаче и руските си лични документи, с които се придвижва, когато гостува на баща си, останал в Москва. Това е причината сега да разполага с два валидни паспорта с различни имена.
Именно тези два паспорта и доброто му владеене на руски език се оказват крайно подозрителни и причиняват последвалите му беди. След руското нахлуване в Украйна и отприщването на бежанския поток, Пабло Гонсалес заминава за Полша, за да отразява пак за същите три испански медии бежанската криза от полско-украинската граница в района на град Жешов. Именно там е задържан от полските власти на 28 февруари, броени часове след като е предал поредния си репортаж за „La Sexta”. Обвиняват го, че е руски шпионин и го хвърлят в местен затвор, където трябва да чака процес. Дават му възможност само за едно телефонно обаждане до жена му – баската Оиана Гоириена, която живее с трите им деца на 7, 9 и 14 години в провинция Биская в Страната на баските. Не му позволяват контакт с испанския му адвокат Гонсало Бойе. Отредената му служебна полска адвокатка се отказва да се занимава с неговия случай.
Бойе и семейството на Гонсалес се възмущават, че испанският консул във Варшава намира време да посети арестанта в затвора в Жешов едва на втората седмица от задържането му. Наскоро консулът все пак е отишъл до там и втори път, след което уверил Оиана Гоириена, че съпругът ѝ се чувства много добре и от нищо не се оплаква. Отслабнал бил с 10 килограма, но това било, защото правел много физически упражнения в килията си, за да се поддържа в добра форма… Храната зад решетките му харесвала, но все пак бил в стрес, та затова нямал апетит… Самата Оиана е цитирана от в. „Публико” (който постоянно следи случая с Пабло Гонсалес и не спира да алармира за необходимостта от активна солидарност с него) да казва, че полските власти дори не са предали на мъжа ѝ писмата от децата им. Обяснението било, че се бавят, защото искат първо да ги преведат и да проверят съдържанието им… Жената смята, че всичко това цели да пречупи морално Пабло, който според консула твърдо отстоявал свята невинност. Тя е категорична, че съпругът ѝ никога не е бил ничий „шпионин”. Но се тревожи, че семейството няма никакъв достъп до информация върху какви конкретни доказателства стъпва полското обвинение срещу мъжа ѝ.
Много испански и международни журналистически и правозащитни организации излязоха с искания за незабавното освобождаване на Пабло Гонсалес още веднага след ареста му.
