„Зад кадър“ в археологията

Вероятно няма българин, който да не е виждал бронзовата глава на тракийския цар Севт ІІІ; златните, бронзови и керамични съдове, венци и пръстени от различни съкровища, открити по нашите земи; да не се е възхищавал на керамичните икони от Велики Преслав, на Вълчитрънското или на Панагюрското съкровище  в нашите музеи…

А на кого дължим стотиците изложби на невероятни археологически находки и срещите очи в очи с цивилизациите, процъфтявали на наша територия? Само на археолозите откриватели ли, чиито имена знаят дори децата? Техният принос е огромен, но никой нямаше да може да се възхищава на богатството на културно-историческото ни наследство, ако не бяха едни други специалисти и учени, които винаги остават в сянка – те консервират, реставрират и съхраняват археологическите артефакти. Съвременната музеология е невъзможна без тяхната професионална дейност, която е и технология , и наука и за която са нужни много талант, знания и душа.

Затова е приятна изненада нестандартната изложба, която се открива днес в Националния археологически музей (НАИМ) при БАН – „Време, материя и дух“.  Тя представя реставрацията в Националния археологически институт с музей при БАН, където се намира единствената у нас Лаборатория за анализи, консервация и реставрация.

В експозицията са представени някои от емблематичните находки по нашите земи, станали достояние на публиката благодарение на труда на реставраторите. Тя е посветена на 130-годишнината от създаването на Народния музей, предшественик на НАИМ. Изложени са артефакти от фондовете 20 музея в страната.

По думите на директора на НАИМ доц. Христо Попов, много от регионалните и общинските музеи в страната постоянно се обръщат към института на БАН с молба да се реставрират нови находки, в половината от музеите няма дори един реставратор. По простата причина, че няма достатъчно подготвени кадри за тази дейност.

Едва в последната година в Националната художествена академия е  разкрита специалност реставратор, а подготовката на такива специалисти и натрупването на необходимия опит изискват много години труд.  Ние нямаме дори учебници, защото възстановяването и съхраняването на всеки материал изисква специален подход и технологии, обяснява гл. ас. Петя Пенкова, която от много години работи в реставраторското ателие на НАИМ.

Още един повод за откриването на изложбата е това, че на 29 март в комплекса на БАН на ІV километър  в столицата ще бъдат открити новите помещения на  обновената и снабдена с модерна апаратура Лаборатория за анализи, реставрация и консервация.  Те са направени по програмата на ИНФРАМАТ  на МОН за изграждане на научна инфраструктура.

Осем специалисти и учени работят в лабораторията. Досега тя се помещаваше в скромна стаичка в самия институт. Няколко от реставраторите на БАН вече са „изтекли“ в чужбина, където условията за работа са несравнимо по-добри. Не може да се иска учените да работят само по проекти, защото с проекти не може да се платят токът и парното. Държавата е тази, която трябва да осигури базовите условия за научна работа. Така се прави в цял свят, само у нас политиците си представят научната и музейната дейност като „бърсане на прах“, казват археолозите. НАИМ подготвя и други интересни събития тази година в чест на 130-та годишнина от създаването на Народния музей.

„Реставраторската“ изложба в музея ще бъде отворена до 18 септември. Към нея е издаден и великолепен каталог.