През декември миналата година, когато руските сили обкръжиха Украйна, администрацията на Байдън и нейните съюзници отправиха остро предупреждение към Владимир Путин: „Всяко използване на сила за промяна на границите е строго забранено от международното право.“ През януари, когато руските войски се струпваха в още по-големи количества, държавният секретар Антъни Блинкен добави, че „неприкосновеността на границите“ е сред „водещите принципи на международното поведение“. Миналия месец, след като руският парламент призна независимостта на две самопровъзгласили се републики, които Москва бе отцепила от Източна Украйна, Блинкен нарече това посегателство върху „суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и „грубо нарушение на международното право“.
Всичко това е безспорно вярно. Промяната на границите със сила нарушава основен принцип на международното право. Ето защо администрацията на Байдън трябва да направи нещо повече от това да се противопостави на руската агресия в Украйна. Тя трябва сама да спре да нарушава този принцип.
През 2019 г. администрацията на Тръмп превърна Съединените щати в единствената държава, която признава анексирането на Голанските възвишения от страна на Израел, който завзема тези земи от Сирия през 1967 г. Професорът по право в Университета в Тел Авив Елиав Либлих отбеляза, че решението – което противоречи на единодушна резолюция на Съвета за сигурност на ООН, подкрепена от самите САЩ – представлява „значително отклонение от основополагащата правна забрана за едностранно анексиране“. Уна Хатауей от Юридическия факултет на Йейл нарече този ход „скандален и потенциално дестабилизиращ следвоенния международен ред“. Руското правителство го нарече „индикация за презрението, което Вашингтон демонстрира към нормите на международното право“.
След този ход на Тръмп сенаторът от Илинойс Ричард Дърбин поиска от държавния секретар Майк Помпео да обясни правната разлика между анексирането на Голан от Израел и анексирането на Крим от Москва през 2014 г., което накара САЩ да наложат санкции. Помпео отговори, че „точно по този въпрос има доктрина на международното право. Нямаме време да започнем да я разглеждаме днес. Но имам екип, който да ви запознае с нея“. Когато журналистите провериха въпроса, Държавният департамент не се позова на никаква доктрина на международното право. Напротив, говорителката на департамента заяви безсмислено, че „политиката на САЩ продължава да бъде, че никоя държава не може да променя границите на друга със сила“.
След това, през 2020 г., администрацията на Тръмп направи САЩ единствената държава, която признава анексирането на Западна Сахара от Мароко – територия, която Мароко завладява през 1975 г., след като испанските колониални владетели се оттеглят. Бившият държавен секретар Джеймс Бейкър III нарече това решение „поразително отстъпление от принципите на международното право“. За пореден път Съединените щати противоречат на резолюциите на Съвета за сигурност, които самите те са подкрепили. За пореден път Русия упрекна САЩ, че са нарушили „общопризнат международноправен“ принцип.
След встъпването си в длъжност администрацията на Байдън не е отменила нито едно от тези решения на Тръмп. Напротив, САЩ продължават да предоставят на Израел военна помощ в размер на почти 4 млрд. долара годишно, без да поставят каквито и да било условия за спазване на човешките права, дори когато Human Rights Watch и Amnesty International твърдят, че Израел практикува апартейд. Администрацията на Байдън също така увеличи продажбите на оръжие на Мароко, въпреки че базираната в САЩ организация за наблюдение на демокрацията Freedom House съобщава, че хората в Западна Сахара се радват на по-малко свободи, отколкото хората в Китай или Иран.
Пълномащабното нашествие на Русия в Украйна дава възможност на администрацията на Байдън да преосмисли този опасен път. Тя може да използва сегашното глобално възмущение срещу агресията на Путин, за да възстанови принципа, че никоя държава не трябва да прекроява границите на друга държава със сила. Но само ако отмени решенията на Тръмп и докаже, че САЩ са готови да живеят според стандартите, които изискват от Москва. От политическа гледна точка това няма да е лесно, тъй като Израел, който се радва на силна подкрепа във Вашингтон, се възползва и от двете решения на Тръмп – решението му за Голанските възвишения и решението му за Западна Сахара, което помогна да се убеди Мароко да нормализира дипломатическите си отношения с еврейската държава. Но международните норми остават силни само ако държавите ги спазват, когато са неудобни. И ако САЩ изберат да продължат да лицемерничат, това ще направи Украйна, Тайван и всяка друга по-слаба държава, граничеща с хищен съсед, по-уязвими.
След като държавният секретар Помпео защити признаването от страна на Тръмп на анексирането на Голанските възвишения от Израел, сенатор Дърбин предупреди, че администрацията явно не си дава сметка, че това не може да завърши добре. Той беше прав. Продължаващата ерозия на нормата срещу международната агресия няма да завърши добре. Нападението на Русия срещу Украйна е само последният признак. Администрацията на Байдън може да спре тази ерозия сега. Но в допълнение към военната битка, която подпомага в Украйна, тя трябва да води и политическа битка у дома.
*Питър Бейнарт е професор по журналистика и политически науки в Школата по журналистика „Нюмарк“ към Градския университет на Ню Йорк. Той е и главен редактор на Jewish Currents и списва седмичния бюлетин The Beinart Notebook.
About The Author
