Текстът по-долу бе написан и публикуван в „Барикада“ преди премиерът Кирил Петков да обяви сутринта на 28 февруари, че иска оставката на военния министър Стефан Янев, за която имало пълно единодушие в управляващата коалиция. Премиерът се аргументира така: „Първо, никой министър в това правителство няма право на собствена външна политика, особено по Фейсбук. Второ, никой министър не може да казва на правителството, че неговото оставане е функция на стабилността на правителството. Това правителство няма да гони стабилност. Ще гони правилни действия и принципни позиции. Трето, мой военен министър не може да използва думичката „операция“ вместо думичката „война“. „Операция“ не може да се нарече, когато хиляди военнослужещи от едната и от другата страна вече са убити.“ Поисканата оставка на Стефан Янев ще бъде гласувана на извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 1 март.
А ето и текста, визиращ предходните събития и излязъл рано сутринта на 28 февруари:
Военният министър Стефан Янев, подложен на силен натиск от политически сили вън и вътре в управляващата коалиция, които искат оставката му заради неговия умерен изказ около руските военни действия в Украйна и позицията на България, на два пъти през последните дни излезе със свои коментари по ситуацията.
На 25 февруари той заяви в предаването „Панорама” по БНТ, че е „поел риск” да бъде министър на отбраната, защото иска да даде „всичко от себе си” като опит, познания и екип в настоящата криза, защитавайки българския национален интерес. Без да споменава опозиционния ГЕРБ, откъдето също звучат призиви за оставката му, Янев се фокусира върху „хора от коалицията” с такива искания, очевидно визирайки ДБ, а изглежда и някои от ПП. „Искайки оставката на член от кабинета, те имат ли идея дали това ще промени цялата конструкция, цялата коалиция, дали имат готов план след това за този парламент. Ще може ли да се произведе ново правителство или се отива на избори. Защо се прави това, аз нямам отговор на тези въпроси”, каза Стефан Янев.
Късно в неделната вечер на 27 февруари военният министър още веднъж се изказа по този въпрос, вече в профила си във Фейсбук, обръщайки се към сънародниците и посочвайки: „Знаете, че през последната седмица съм обект на целенасочена политическа атака – грозна, несправедлива и подмолна. Твърденията, че съм проводник на нечии външни интереси са абсолютна лъжа.” Янев отново подчертава, че се води единствено от националния интерес.
Нататък откровено изтъква нещо доста обезпокоително:
„Но в политиката е така. Истината не е много важна. По-важна е интерпретацията, която, ако е добре финансирана, направо подменя истината. Целта на моите „партньори“ и критици е ясна. Целта, разбира се, не е просто да ме дискредитират в персонален план. Задачата е да бъде освободен поста на министъра на отбраната за някой, който е по-, да го кажем така, по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там.
Реализирането на подобен сценарий, според мен, поставя под риск националната ни сигурност. И доколкото не виждам никакъв здрав разум, а само дълбоко обезпокоителна хаотичност и как беше… „тежка неадекватност“, искам да споделя с българските граждани, че това, което се случва, че решенията, които предстои да бъдат взети, не са в интерес на България. Нещо повече – опасни са за страната ни. Опасни са, защото последствията – икономически, финансови и социални, ще се стоварят скоро със страшна сила и тогава със сигурност ще има оставки, но вече не и работещи решения.
Изстрадалата ни Родина не заслужава да бъде жертвана в игрите на големите. И тук даже не е от значение дали причината е, че аматьори се правят на политици или се опитват да капитализират чрез политиката. Българските граждани заслужават да бъдат представлявани адекватно в държавната власт. Авантюристичният и незрял подход е изключително опасен, особено с оглед на военния конфликт в Украйна, неговите измерения и потенциални последствия.
България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България трябва и според мен е длъжна да демонстрира позиция в защита на националните си интереси. Длъжна е да защити правата на своите граждани, да гарантира тяхната сигурност и спокойствие, просперитета на българската държава. Всъщност целта е една – да съхраним своята държавност, своята култура и национална идентичност. За истинските българи тези ценности не подлежат на компромис. Когато залогът е България, трябва да сме в състояние да можем да преодолеем различията си и да работим заедно за нейното благополучие. Да можем да се обединим в името на Родината – личности, партии и гражданско общество!”
Стефан Янев е категоричен: „Не очаквайте аз да подам оставка в тази геополитическа ситуация. Отговорностите ми на министър на отбраната не го предполагат”.
Но очертава и картината извън личната си воля: „Доколкото оставката ми е въпрос вече единствено на процедура, разчитам на коалиционните „партньори“ и политическата сила, която уж ме подкрепяше, да придвижат нещата по съответния ред. Това ще е демонстрация на волята на парламентарното мнозинство и индикация за политиката, която ще се провежда занапред, подкрепени със съответната ясна, надявам се, аргументация. Ще е добре българските граждани да чуят мотивите, след което ще имат и възможността да проследят какви решения ще се взимат в сферата на отбраната. Благодаря на всички, които ме подкрепяха до момента и които продължават да ме подкрепят.”
От всичко това проличава, че зад истеричните обвинения защо използвал израза на Москва за „военна операция” в Украйна, а не я наричал война, избива не просто „тежка неадекватност” на критиците спрямо отговорността на езика в политиката и геополитиката в условията на опасна ескалация, но и нещо по-сериозно и тревожно. Оголва се очевидно поръчково усърдие от българското правителство да бъде извадена една силна и стабилизираща фигура – подготвена, отговорна и явно неподдаваща се на спускани от външни фактори решения, касаещи такъв чувствителен сектор като отбраната. Особено чувствителен в момент като сегашния.
И това става при положение, че Стефан Янев наистина не е нито „фил“, нито „фоб“ спрямо някакви външни влияния, дори си е съвсем коректен „натовски генерал“. Просто потвърждава отдавна известния факт, че навсякъде по света отговорните военни и политици са по-скоро „гълъби“ във всяка подобна криза – именно защото знаят повече от другите, или поне трезво си дават сметка какво е войната и какви последици влече.
Зрелостта на обществото – било националното, било глобалното – се измерва със способността да чуе и оцени отстояваното от такива личности, все някак успяващи да излязат на сцената, за да се опитват да отрезвяват подклаждани масови бълнувания. Можем да си припомним например момента на истината, който поднесе на света през февруари 2003 г. тогавашният външен министър на Франция Доминик дьо Вилпен. Той държа забележителна реч в Съвета за сигурност на ООН, изиграла решаваща роля, за да не получат САЩ резолюция от този орган за интервенцията си в Ирак. С интелект, надскачащ с няколко небостъргача капацитета на компанията около Джордж Буш-младши, френският политик ясно очерта какво го чака светът, ако се нахлуе в Ирак. Разбира се, Буш въпреки всичко си нахлу в Ирак, придружен от пудели като България (и Украйна!) – и после със света стана точно онова, което предричаше Дьо Вилпен. И което през десетилетията оттогава така пропука цялата система на международните отношения и сигурност, че предопредели и драмата на сегашната криза, изправила ни на ръба на Трета световна.
Мащабите са други, но това, че днес срещу разума и капацитета на Янев подскачат пак някакви поредни пуделчета, е наистина пълен фарс.
…………………………………………….
В следобедните часове на 28 февруари из медиите бе разпространено писмо на Петя Шопова, зам.-председател на 38-ото НС, адресирано до лидерката на БСП Корнелия Нинова. В него Шопова апелира към Нинова да се противопостави на заявеното от Кирил Петков намерение да освободи Стефан Янев като военен министър: „Призовавам Ви като юрист, вицепремиер и лидер на една от партиите в коалицията да обясните на премиера, че военния министър не е „негов“, не е служител в негово търговско дружество, а е избран от Народното събрание с гласовете на четири политически партии. Господин Стефан Янев е мой министър на отбраната, както предполагам и на много други български граждани. Аз и много мои приятели и съмишленици го харесвахме като премиер, харесваме го и като военен министър. Неговата позиция във Фейсбук смятаме за изключително силна и национално отговорна. Би било национално безотговорно той да бъде освободен от заеманата длъжност, защото е компетентен и е патриот. Сега всичко зависи лично от Вас. Ако Вие като лидер на БСП и вицепремиер заявите на премиера, че не сте съгласна с тази смяна и БСП ще напусне коалицията ако това се случи, предполагам, че премиерът ще ревизира своето становище. В противен случай Вие ще се поддадете на шантажа на най- малката партия в коалицията и ще станете съучастници в действие, което може да има трайни последици за България и за нашата национална сигурност. Ако се оправдаете, че ще гласувате „против“ или „въздържали се“ това нищо няма да промени. Фактическата коалиция между ДСБ, „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, ГЕРБ и ДПС ще гласува за отстраняването на един достоен човек и министър. Тогава в каква коалиция ще продължавате да участвате? Помислете добре! Имате по-малко от едно денонощие за вземане на правилното решение. Ако допуснете освобождаването на министър Стефан Янев, хората с леви убеждения и патриотично настроените граждани няма да Ви простят това!“
About The Author
