На 25 февруари, след над 70 часа в пленарна зала и далеч отвъд периода, в който традиционно се приема най-важният закон в една държава – Законът за бюджета – депутатите от 47-мия парламент окончателно приеха на второ четене план сметката за 2022-та година. Последното твърдение не е напълно коректно, тъй като за първи път още с приемането на бюджета се прави заявка, че той ще бъде актуализиран в средата на годината, тоест параметрите ще бъде променени – засега неясно в каква посока.
Оценките за предложения от министъра на финансите Асен Василев бюджет варират в сериозни крайности – опозицията в лицето на ГЕРБ, както и някои ултралибертариански идеолози го наричат „разхитителен“ и вещаят, че той ще ни доведе до „гръцки сценарий“ – фалит на държавата. Управляващите, и особено представители на БСП, хвалят бюджета като „най-социалният бюджет“ в новата ни история, а „Продължаваме промяната“ правят заявка, че това ще бъде бюджет, който намалява неравенствата в страната.
„Този бюджет не изоставя никой българин да бъде под линията на бедност, той показва, че когато създаваме заедно растеж, той се разпределя по справедлив начин“, заяви след гласуването на последните текстове министър-председателят Кирил Петков.
Важно е да се отбележи, че приетата в края на февруари план-сметка ще започне да действа от 1 април, като до тогава ще се продължи по същата схема – държавата ще работи с 1/12-та от бюджета за миналата година, както това се случваше през януари и февруари заради безпрецедентно късното приемане на бюджета, породено от политическата нестабилност и поредицата избори в страната. Същевременно, както вече беше отбелязано, кабинетът планира само няколко месеца по-късно – в средата на годината – да внесе актуализация на бюджета, който ще действа чак от април.
Засега се планира дефицит от 5,9 млрд. лв. или 4,1%, като общите разходи ще достигнат 63,2 млрд. лева, или 44,2% от очаквания размер на БВП. Управляващите многократно изтъкват, че това се дължи най-вече на ковид мерките, въпреки че тези нива на преразпределение са стандартни за държави далеч преди възникването на пандемията. Приходите в държавния бюджет за 2022 г. са заложени на ниво от 57,3 млрд. лева. Държавата ще търси на международните дългови пазари общо 7,3 млрд. лева тази година – като 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг.
Сред други основни параметри, които трябва да бъдат отбелязани, са скромното увеличение на максималния осигурителен доход – от 3000 на 3400 лева, както и на минималната работна заплата – от 650 на 710 лева. Увеличението на МРЗ се оценява от синдикатите като твърде скромно, като трудно ще покрие дори нивата на инфлация, които се очакват – официално 5,6% на средногодишна база според Асен Василев, но без това да отчита по-сериозното поскъпване на някои групи от стоки, които се потребяват масово.
Бюджетът отвъд лозунгите или защо „божествената истина“ остава доминираща
„Битува мнението, че българското мнение е много разделено – нямаме съгласие по нищо. Но ако помислим внимателно, има няколко въпроса, по които на равнището на обществения разговор, благодарение на основните говорители, цари пълно единодушие“, коментира политологът Страхил Делийски във връзка с бюджетната процедура.
Този консенсус, според Делийски, се крепи на няколко мантри, превзели тотално разговора за начина, по който функционира обществото ни: „Първо – „данъците са кражба“, в най-добрия случай тежест. Има изследване по темата за говоренето по тази тема в медиите и изводите му са категорични. Второ – „държавата е общ стопанин, не бива да се меси“ – и тук цари голямо съгласие. Трето – „социалните плащания хранят паразити“ – хората, които получават някакви социални плащания, са паразити. Четвърто – „бюджетът харчи парите на бизнеса“. Публичният разговор дълго време е доминиран от представи и рамки, които претендират за универсална валидност, божествена истина“.
Но това схващане не е истина, още по-малко божествена, а по-скоро става въпрос за чисто идеолигически формирани рамки, в които една определа идеология е взеха надмощие у нас. „В тези рамки хората са егоисти, а задължението на държавата е единствено да пази частната собственост; в тях всеки разговор за преразпределение е престъпление. Дори тези, които не мислят по този начин са в капана на тези рамки. Преди да се случи някаква промяна, трябва да започнем да говорим по друг начин. Да вкараме обществения разговор в друг порядък, да му намерим другите основания. Докато мимикрираме в тези рамки, промяна няма да има“, посочва Делийски.
В такъв контекст, който дойде време за приемането на Закона за държавния бюджет, напълно очаквано е разбирането за основните му параметри да не напуска тези рамки, твърди политологът.
„Дълги години – и този случай не прави голямо изключение – ние имаме бюджет, който е тотално различен от бюджетите в мнозинството от другите страни в Европа, на които искаме да приличаме. В ЕС през бюджета средно се преразпределя около 45% от БВП, а в България, като говорим за предпандемичните времена – около 35%. Държавата преразпределя с 10% по-малко, което при БВП от 120 млрд. лева прави близо 12 млрд. повече“, коментира Делийски.
Ако погледнем структурата на бюджетите – в Европа за социални плащания се отделят около 20% от БВП, а у нас – под 12%. Другите големи диспропорции са в дела за образование и здравеопазване. Но тъй като живеем в държава, в която държавата не бива да се меси в нищо, а всеки човек, който не е успял и и живее зле, просто е загубеняк, то в такъв контекст на обществения разоговор, този ултрапазарен, нечовешки бюджет, ни изглежда нормален. А всяко едно малко пипане се представя като нещо супер социално“, обобщава Делийски, според когото трябва да спрем да възпроизвеждаме параметрите на един публичен разговор, от който интерес имат едва няколко процента от хората.
Същото, но ново
Според финансиста Константин Проданов, отвъд заплахите на десните и хвалбите на левите, които са част от управлението, новият бюджет не се различава почти по нищо от онези, подготвяни от бившия финансов министър Владислав Горанов.
„Няма абсолютно никаква принципна разлика с бюджетите на ГЕРБ, ако гледаме философията и структурата на бюджета. За десните е ясно – знаем митовете, с които си служат. Но ме притеснява какво чуваме от ляво: едва ли не се казва, че сме постигнали каквото е необохдимо и няма какво да правим повече. Това е изключително погрешно“, категоричен е Проданов.
Според него основите проблеми на този ключов за развитието на държавата закон, се открояват отново, така както и през последните 15 години – кой пълни бюджета, достатъчно ли събираме, за да правим необходимите публични разходи и какви цели си поставяме в краткосрочен и дългосрочен план.
„Очаква се бизнесът да плати 3,8 млрд. лева корпоративен данък през тази година – това е около 7% от общите приходи в бюджета. Този данък е върху печалбата, тоест върху онова, което бизнесът печели, след като си приспадне разходите. Но забележете – когато говорим за физическите лица, при тях говорим по-скоро за данък върху оборота, защото никой не казва на хората – първо си приспадни онова, което даваш за храна, дрехи и покрив над главата, а ние после ще ти обложим останалото“, посочва Проданов.
Във всички държави от Европейския съюз, това обикновено се прави през необлагаем минимум – част от месечния доход, който не се облага с данък. Такова нещо у нас няма и продължава да няма, а липсата му – въпреки че има обещание за въвеждане в програмите на почти всички партии – е един от най-големите проблеми в Бюджет 2022.
„В резултат на изкривената данъчна система, през миналата година бизнесът е платил около 3 млрд. лева, докато физическите лица, през ДДС, осигуровки и данък общо доход, са платили 23 млрд. Дали това е справедливо“, пита Проданов.
Нещо повече, ако се направи разрез кои физически лица пълнят хазната, то ситуацията може да се анализира през метафора с кораба Титаник: „По правило се спасяват първо по-слабите – жените, децата, възрастните хора. Но у нас, що се касае до бюджета, ситуацията е обърната и онези, които са в най-добра форма, разбутват старците и децата, за да се качат на спасителните лодки първи“.
Това се дължи на факта, че косвените данъци, противно на общоевропейските тенденции, продължават да доминират в общите данъчни приходи, от една страна, а от друга – максималният осигурителен доход остава на твърде ниски нива, които ощетяват мнозинството, за да облагодателстват малцина с по-високи доходи. „От една страна – болен здрав носи, а от друга – събираме по-малко средства, отколкото са ни необходими, за да предоставяме адекватни публични услуги“, коментира Константин Проданов.
Според финансиста има манипулация с прокламираните от управляващите 20 млрд. лева за социални разходи. „Тези 20 млрд. лева са едва със 7% над 19-те млрд. лева за социални разходи в предходния бюджет. Това увеличение от 7% е по-малко отколкото е общото увеличеине на номиналния БВП, тоест говорим за на практика същото съотношение, поддържано и от ГЕРБ“, анализира Проданов. Той призова да погледнем и структурата на тези социални разходи, което ще ни помогне да видим, че по традиция България харчи за борба със социалното изключване около 0,1% от БВП, докато в Европа за такива дейносит отделят 0,8% от БВП или осем пъти повече, при това в страната, която има най-голям риск от бедност и социално изключване.
Проданов цитира и изследванията на Евростат, които доказват, че преразпределителната роля на държавата – данъчното облагане и последващите социални трансфери – имат твърде малко роля за преодоляване на бедността. „В Европа след социални трансфери един от всеки трима излиза от групата на най-бедните, докато в България това се случва едва за всеки пети или шести. Очевидно е, че става дума за крайно неефективна система. Ако поставим нашия бюджет в европейски контекст, той не е най-социалният, а най-асоциалният“, обобщава Проданов.
Що се отнася до заявките, че този бюджет е „инвестиционен“, Проданов също призовава да се направи сравнение не на чистите суми, а като процент от БВП. „Предвижда се 5,8% от БВП за инвестиции, което е връщаме към средните нива от годините на ГЕРБ – през 2019-та този процент беше 6,1%. Няма лошо в инвестициите, но при тях има и друг проблем – едно е да говориш за тях и да залагаш пари, друго е да ги реализираш на практика. Всеки инвестиционен проект изисква know-how, написване, осъществяване. Не става с общи приказки, а практиката у нас показва, че се дъним именно отвъд приказките – капиталовите разходи, които са заложени, не успяват да се изпълнят, и накрая на годината се раздават с постановление на Министерски съвет за други неща. Няма нищо, което да навежда на мисълта, че тази година ще бъде различно“, твърди той.
Проданов критикува и подходът към друга ключова дума – иновациите, тъй като у нас отделяме около 0,8% за научна и развойна дейност, докато в Европа – 2,3%. „Учените от БАН трябваше да заплашат с ефективни стачни действия, за да получат едни 20 млн. лева, които няма да бъдат достатъчни за нищо, тъй като един професор в БАН започва със стартова заплата по-ниска от тази на начален учител“.
Страната ни планира растеж от 4,8% за тази година, посочи Проданов в обобщение и подчерта, че не вярва той да бъде постигнат, но дори това някак да се е случи, е крайно недостатъчно, защото в ЕС се планира растеж от 4,6%, а нашата страна трябва много повече да догонва. „Европейската комисия и Световната банка прогнозират за България по-малък растеж, но дори да успеем, ние няма да затворим ножицата. Няма визия, няма идея, няма въбоще желание да влезе в разговора какъв бюджет ни е нужен, откъде да вземем средствата и къде да ги насочим“, завърши той.
Контрапункт – нов замисъл, който заслужава уважение
На различна позиция, поне ще се отнася до замисъла на Бюджет 2022/1 e проф. Гарабед Минасян. „Ако говорим за замисъла на този бюджет, подчертавам, като замисъл – той е качествено различен. В него за пръв път се прави опит, поне се рекламира така, да се провежда реална фискална политика. Целта е универсална – достигането на по-висок темп на икономически растеж. В това отношение замисъла е насочен към тази цел. Как? Като са отделени много повече средства за това, което може да се нарече публични инвестиции. Досега капиталовите разходи стояха повече като резерв, а съществената част отиваше не по предначанеие, а за покриване на други нужди. За 2021-ва година бяха предвидени капиталови разходи 6,1 млрд. лева, и когато завърши годината се оказа, че едва 3,8 млрд. са изразходвани – тоест около 60%, като дори и тези средства с големи условности могат да се отнесат към графата публични инвестиции, защото отиват за ремонти и за покриване на разходи, които се оценяват като дълготрайни. Но работата на фискалната политика и публичните инвестиции е да се ангажира с дългосрочни, преди всичко инфраструктурни проекти. Нашата страна има много силна необходимост това да се случва“, коментира проф. Минасян.
Според него за първи път управляващите обещават да направят така, че страната да бъде по-добре организирана в инфраструктурно отношение чрез развитието на различни проекти, които не касаят само пътната, но и образователната, здравната, културната и дори спортната инфраструктури.
Проф. Минасян също споделя опасенията, че липсват гаранции за изпълнението на заложените капиталови разходи. „Няма гаранция, че няма да стане както предишни години – затова казах, че говоря за замисъла, който заслужава уважение. Но какво ще бъде изпълнението – това е различно. Предвидените капиталовите разходи са около два пъти повече, отколкото са били миналата година, което означава, че трябва да има подходяща организация за ефективно развитие на тази система от публични инвестиции. Ако я няма, тогава е възможно да се стигне до разпиляване на средства и финанси с всички негативни от това последици. Освен това, редно е, когато се предлага такова голямо увеличение на публичните инвестиции, те да бъдат съпроводени още на това равнище с конкретни публични проекти, тоест да имат проектно покритие. Засега не се забелязва това нещо“, коментира проф. Минасян.
Той критикува факта, че и този бюджет, както всички преди него в последните 15 години, отказват да се ангажират с реформа на данъчната система, насоченена към намаляване на неравенствата. „Основният механизъм да се въздейства върху нивата на неравенство и социално разслоение е данъчната политика. Онези, които имат по-високи доходи, трябва в по-голяма степен да участват в поддържането на публичните системи, доколкото и се възползват много повече от тях. Един човек, който се занимава например с някаква производство, има нужда от по-добре развита държавна инфраструктура. Клошарят какво ползва, освен един мост, под който да се скрие? Докато този, който организира дадено производство, има нужда от пътища, за да превози своята стока, от качествено правосъдие, от добра система на здравеопазване, за да са здрави работещите за него, от образование, за да учат децата им и т.н.“, анализира проф. Минасян.
Това преразпределение се постига през данъчните системи и в това отношение изоставаме поради наложения стремеж да не пипане данъците, посочва Минасян и подчертава, че настоящия данъчен модел у нас практически работи така, че хората с по-ниски доходи плащат относително повече, отколкото онези на върха на социалната пирамида. Той призовава да се помисли за цялостната реформа на данъчната система, която да почива на сериозен анализ. „Имаме близо 15 години действие на тази система. Правителството трябва да се ангажира със своя собствена оценка на действието на данъчната система и въз основа на тази оценка да предложи изменения, защото тя не върши работата, която трябва да върши“, коментира професорът.
Проф. Минасян обърна внимание и на друг съществен, според него, проблем – платежният баланс на страната: „Какво е изтичането на български капитали в чужбина, тоест капитали, заработени в страната, които не се инвестират в нея, а се изнасят навън? Последните данни от БНБ показват, че за миналата година имаме износ на български капитали в размер 7,5 млрд. евро, а същевременно инвестициите вътре в страната са около 10 млрд. лева. Тоест на 100 единици инвестиции вътре в страната, 70 се изнасят извън нея. Можете да си представите какво би се получило, ако не цялата част от теи 7,5 млрд. лева, а примерно половината се инвестират вътре в страната – тогава всички ние ще бъдем облагодателствани. Това не се случва и въпросът е защо“, пита проф. Минасян и отправя съвет към управляващите – да се ангажират с конкретен анализ по въпроса.
Той изрази притеснения от факта, че бюджетът се приема – от една страна – толкова късно, а от друга – че отсега се залага актуализация през лятото. „Не знам за друг такъв случай, при който с приемането на бюджета се обявява, че той ще се актуализира след няколко месеца. Такова нещо не се е случвало. Това означава, че бюджетът се прави не за цяла година, а за половин година. Ние вече ще правим бюджет като държава за половин година ли? Това е израз на несигурност, колебание и нерешителност“, обобщи той.
Тази статия е част от съвместен проект между онлайн предаването „Политизирай това!“ и „Фридрих Еберт – България“. В рамките на проекта, всяка последна сряда от месеца, ще бъде излъчван специален епизод на предаването, придружен със статия по темата на разговора на страниците на „Барикада“. Първият специален епизод с гост проф. Гарабед Минасян можете да гледате тук:
About The Author
