Вторият ден от военните действия на Русия в Украйна, които с началото си на 24 февруари хвърлиха в шок и тревога целия свят, донесе вестта за вероятно започване на преговори за прекратяването им. Украинският президент Володимир Зеленски излезе с инициатива за такива преговори, която отправи лично към руския лидер Владимир Путин с идеята за пряка срещу между двамата. Той добави по-късно чрез свой представител, че Киев „не се страхува” да преговоря с Русия за неутралитет на Украйна – тоест за отказа ѝ да влиза в НАТО, ако с това може да бъде спряна войната.
Последва съобщение на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, че Путин е приел да се започнат преговори, разбрал се е с беларуския си колега Александър Лукашенко те да се проведат в Минск и руската делегация вече се подготвя да замине за там. Дори бе известено, че Путин ще обсъжда със Съвета за сигурност на Руската федерация позициите, които ще се застъпват на предстоящата среща.
След това обаче настъпи рязък обрат. И си струва да се отбележи, че това стана буквално в рамките на една от следобедните информационни емисии на държавния Первый канал. Беше излъчено споменатото изявление на Песков за преговорите, последваха още няколко новини, след което внезапно беше включен лично Путин с доста ядосано изражение на лицето. Той разказа, че украинските сили използвали „паузата” около координирането на преговорите, за да започнат да инсталират насред жилищни квартали в Киев и Харков ракетни системи „Град”, с които очевидно да обстрелват руската армия. А ако тя отвърне на огъня, удряйки точките, откъдето идва обстрелът, да уцели жилищни блокове, предизвиквайки жертви сред мирното население и всеобщо осъждане за такова варварство. Много ядосано Путин сравни тези действия с маниера на терористи да злоупотребяват с „живи щитове” при акциите си, и посочи, че в Украйна това ставало по съвет на чужди, „преди всичко американски” консултанти. Руският президент се обърна към украинските военни и де факто ги призова към преврат: „Не позволявайте на бандеровците и неонацистите да използват вашите жени, деца, старци като „жив щит”. Взимайте властта в свои ръце. Изглежда, ще ни е по-лесно да се споразумеем с вас, отколкото с тази шайка наркомани и неонацисти, която се е окопала в Киев и е взела за заложник целия украински народ.”
В рамките на същата новинарска емисия след малко бе включен отново Песков, който с напрегнат глас обясни, че след като поискали преговори и после научили за варианта с Минск, украинските представители започнали да настояват срещата да е във Варшава. А после „взели пауза”, която се проточила прекалено дълго. И точно тогава започнало споменатото от Путин инсталиране на системи „Град” в жилищни комплекси.
Вечерта се разбра, че Киев се отказал от преговори на 25 февруари и предложил те да се състоят на следващия ден, като идеята за украински неутралитет била „преразгледана“. Дали въобще ще има преговори при тези обстоятелства и кои биха били участниците им, е трудно да се прогнозира.
Междувременно в контекста на украинската криза внимание привлече и зрелищна церемония в чеченската столица град Грозни. Снимки и видеа от централния площад на града, почернял от струпаните там 10 000 бойци на местните силови структури, обиколиха социални мрежи и медии по цял свят. Това е чеченски контингент, който потегля да се сражава в Украйна в състава на руската армия. Бойците бяха изпратени лично от чеченския президент Рамзан Кадиров, който заяви: „Използвайки случая, искам да посъветвам все още действащият президент Зеленски… докато не е станал екс-президент на Украйна… да се обади на нашия главнокомандващ, на президента Владимир Владимирович (Путин -. б. р.), и да се извини”.
Съдейки обаче по острото изявление на Путин с фактическия призив за преврат в Киев, Москва вече не желае да води преговори със Зеленски. Доста конкретен беше по този повод и външният министър Сергей Лавров в свои изявления пред чужди журналисти в Москва, посочвайки: „Той (Зеленски – б. р.) сега говори неистини, лъже, просто казано, когато казва, че е готов да обсъжда неутралния статут на Украйна. Ние не смятаме за възможно да признаваме за демократично едно правителство, което прилага методи на геноцид спрямо собствения си народ”.
В подобен дух се изказа пред в. „Известия” и зам.-председателят на Държавната дума Виктор Водолацки: „Неговото (на Зеленски – б. р.) обръщение с изразената готовност да седне на масата на преговорите и да признае неутралния статут на Украйна е блъф. За да заявява такива работи той трябва първо да издаде заповед, за да сложат оръжие националните батальони на украинската армия. Чак тогава ще може да се води диалог”.
Доста анализатори са на мнение, че Путин очевидно е очаквал бърза капитулация на украинската власт и армия още след първите руски военни удари и е приел днешната инициатива на Зеленски за преговори като знак, че това предстои. След което, дали заради видеокадрите със системите „Град” сред жилищни блокове, дали заради друга получена информация, е стигнал до извода, че Зеленски хитрува – и ядът му веднага пролича в телевизионното включване.
Всеки следващ ден в тази шокираща и недопустима война, в която Путин хвърли Русия след дълги месеци уверения, че нищо такова никога няма да се случи, може да му носи само негативи, и той няма как да не го осъзнава.
Според кмета на Киев Виталий Кличко нощта срещу 26 февруари ще е тежка за украинската столица, където се твърди, че са проникнали руски диверсионни групи.
Информацията за реалната бойна обстановка е много трудно да бъде проверена и удостоверена, защото успоредно с военните действия върви ожесточена информационна война. Масово се тиражират кадри от предишни военни конфликти, включително и в други държави, представяни за актуални.
След връщането си от неформалната среща на страните от групата Б-9 във Варшава, посветена на украинската криза, българският президент Румен Радев заяви пред медиите: „Видно е, че Русия ще спечели тази война, но тя много трудно ще спечели мира. С агресия не се печели. Затова е наша отговорността да направим всичко възможно по-бързо да се възстановят мирът и дипломатическите отношения. Санкциите за руската държава се взеха с консенсус днес на Съвета на ЕС и те никак не са леки. Техният ефект ще се усети с течение на времето и ще има сериозни отражения върху нашия икономически живот”
Междувременно в петък се състоя и виртуалната среща на лидерите на страните от НАТО, която остро осъди руската агресия и изрази подкрепа за Украйна в специална декларация. „Решението на президента Владимир Путин да нападне Украйна е ужасна стратегическа грешка, за която в следващите години Русия ще плаща тежка цена – икономическа и политическа,” се казва в декларацията. На последвала пресконференция в Брюксел генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че ще бъде засилено военното присъствие на Алианса по целия му източен фланг главно с привличане на сили за бързо реагиране от САЩ, Франция и Германия.
