Какво е всекидневието на мексиканските журналисти? То се люшка от насилието и липсата на защита към лицемерието на привилегированите.
На 10 януари т. г. журналистът Хосе Луис Гамбоа бе убит на улицата. Неизвестни го намушкаха с нож във Веракрус.
На 17 януари журналистът Маргарито Мартинес бе екзекутиран в Тихуана.
Шест дни по-късно в същия град беше застреляна журналистката Лурдес Малдонадо.
На 31 януари журналистът Роберто Толедо бе застрелян в Мичоакан.
На 10 февруари журналистът Ебер Лопес Васкес бе застрелян в Оахака.
Това са само първите петима журналисти, убити в Мексико досега през 2022 г. И знаем, че няма да са последните. Вече има поне 150 жертви сред медийните работници в страната ни за последните две десетилетия. Във всеки щат са регистрирани смъртоносни разправи с журналисти. Ето защо това е най-опасната страна за практикуване на журналистика.
Междувременно се случва и следното. Два опозиционни портала – „Latinus” и „Мексиканците срещу корупцията и безнаказаността” – публикуват разследване, от което излиза, че един от синовете на президента Андрес Мануел Лопес Обрадор може да е замесен в конфликт на интереси.
Разследването не събуди безусловно доверие още от самото начало, защото му липсват солидни доказателства и защото и двата портала са обвързани политически – ръководят се от хора, които едва отскоро се загрижиха за корупцията, едва след поемането на властта от настоящото правителство. Очевидно е, че интересите им са далеч от истински обществен интерес.
Президентът обаче тръгва на контраатака. Заема се да изобличава двете медии и журналистите, публикували или работили по разследването. Изисква ние, журналистите, да изберем да бъдем с него или срещу него – не оставя други варианти. Настоява също да декларираме публично колко печелим и кой ни плаща. Така засилва стигматизирането на пресата, което насърчава, откакто започна да управлява преди повече от три години.
Неговите последователи, както винаги, обиждат и описват като „неолиберали“ и „корумпирани” всички, осмелили се да му зададат неудобни въпроси или отбелязали колко опасен е дискурсът му.
Президентът в продължение на дни атакува Кармен Аристеги, една от журналистите, претърпяла някои от най-сериозните случаи на цензура в Мексико по време на предишни правителства. Лопес Обрадор я обвинява, че е „завила надясно“, че го е „измамила“. Феновете на управляващите призовават да се бойкотират предаванията ѝ. В мрежите и медиите се води интензивен дебат дали Аристеги е „консерваторка” или не. Приравняват нейната власт (тя е една от най-влиятелните радио и тв водещи в страната) с тази на президента.
В очевидна демонстрация на злоупотреба с власт, която изкривява дебата за журналистиката в Мексико, Лопес Обрадор разкрива на една от редовните си пресконференции предполагаемия многомилионен доход на Карлос Лорет де Мола, създател на една от медиите, които публикуваха разследването срещу президентския син. Прави го безотговорно и незаконно, тъй като законът защитава данните на всички граждани. Защитава дори онези, с които се разминаваме политически, професионално, морално (въпреки че мнозина биха предпочели да не е така). Лопес Обрадор не казва откъде е получил информацията за заплатата на Лорет де Мола. По-лошо: той предупреждава, че ще поиска от данъчната администрация да ги потвърди. След това настоява това да бъде направено от Националния институт за прозрачност, достъп до информация и защита на личните данни. Законът не го позволява, но президентът не го разбира. Настоява за нарушаване на правата. Хаосът е пълен.
Избухва безпрецедентна и опасна обществена дискусия за журналистиката. Послушните журналисти оправдават нарушенията на президента, излъчват морално превъзходство и обиждат всеки, който не е съгласен с тях. Опозиционните журналисти се превръщат в неочаквани защитници на свободата на печата. Те се възползват от възможността да бълват нападки, заклеймяват Мексико като „диктатура“ и предричат, че това е „началото на края“ за Лопес Обрадор. Крайностите се състезават по крясъци и квалификации.
Други, по-умерени журналисти признават, че Лопес Обрадор греши, но предупреждават да не да губим от поглед факта, че икономическите и медийните лостове имат толкова голяма тежест (а понякога и повече), колкото и самият президент. Вярно е, но нищо от това не освобождава Лопес Обрадор от отговорност.
Със своя подход президентът дава възможност журналист милиардер да се превърне в „жертва” – „жертва”, която е монополизирала вестници, телевизионни канали, радиостанции и портали с многомиилионна аудитория, която е част от медийния елит и е участвала в някои от най-жалките и срамни глави в историята на журналистиката. Както се и очаква, Лорет де Мола получава масирана корпоративна защита от тази вселена от медии и пиари, които работят за личните си интереси, а не за интересите на гражданите, нито пък за интересите на останалите журналисти.
Лицемерието надделява. В полза на Лорет де Мола привилегировани, влиятелни журналисти обединяват сили. Тези винаги са били услужливи към предишните правителства на PRI (Институционно-революционна партия – най-дълго управлявалата в Мексико – б. р.) и PAN (Партия на националното действие – б. р.), винаги се сприятеляват с могъщи бизнесмени и корумпирани политици. Те са толкова известни и разполагат с толкова много средства, че отзвукът от техните позиции на национално и международно ниво е гарантиран.
Самият Лорет е колумнист на „Вашингтон пост”. Влиятелният американски вестник не се колебае да помоли президента Джо Байдън да осъди президента Лопес Обрадор. Всичко е позволено.
В разгара на цинизма към опозиционните журналисти се присъединяват политици като Фелипе Калдерон, бившият президент, който започна войната с наркотрафка по такъв начин, че потопи страната в кървава баня – същият, който трябва да бъде съден за престъпления срещу човечеството и който по време на мандата си преследваше журналисти.
Дни наред се води хаштаг-война. От „Всички сме Лорет“ до „Всички сме Лопес Обрадор“; от „AMLO (така съкратено, по първите буки на имената му, мексиканците наричат президента – б. р.) да одава оставка“ до „AMLO, ти не си сам“, „AMLO – най-добрият президент в света“ и „AMLO – превратаджия“. Битката между Лопес Обрадор и Лорет де Мола засенчва убийствата на журналисти и систематичното насилие, на което са жертви на журналистите в цялата страна. Неравенството е повече от очевидно.
Според Лопес Обрадор, Лорет де Мола печели 1,7 милиона долара годишно. Цифрата, която все още не е проверена, не е невероятна, защото вече знаем, че бившата звезда на „Телевиса” е един от най-богатите журналисти, един от тези, които имат имения, суперскъпи коли, охрана и гарантирана медийна защита. Тази шепа привилегировани лица контрастира с огромното мнозинство медийни работници в една страна, където несигурността на работното място е норма, където журналистите из щатите (те са изправени пред най-големите рискове) получават заплати от 200, 300 долара на месец; или от един до пет долара за дописка или снимка, ако са на свободна практика. Те нямат нито дялове, нито лихви в медийните фирми, които ги наемат.
„Понякога нямаме никакви приходи или плащания, защото медиите, които ни публикуват, нямат ресурси, и екипът им едва оцелява в редакцията. Понякога успяваме да се сдобием с някоя стипендия, с все повече усилия, защото голяма част от дългосрочната журналистика се финансира именно така. Познавам една прекрасна репортерка в Наярит, която прави желирани бонбони, за да свърже двата края за месеца. Друг колега работи като разносвач на поръчки. Трети прави свещи. За известно време и аз продавах домашен хляб. Тези от нас, които сме на свободна практика, се занимаваме с журналистика главно от чист инат, а не за доходи“. Това пише в Twitter журналистката Уенди Селен Перес.
Комуникаторите милионери, които се пъчат като „жертви” днес, никога не са показвали солидарност с всички тези лишени от сигурност журналисти. Още по-малко пък са правели жеста да ги наемат при по-добри условия или пък са се интересували за колегите, които са били убити, изчезнали, заплашени или изселени.
Порталът „Обратната страна”, роден преди 10 години в Пуебла като самоуправляваща се и независима медия, обявява „пауза“. Няма финансиране. Намирането на ресурси за добра журналистика е одисея. Понякога утопия. Разбира се, това не се случва с Лорет де Мола и други медийни предприемачи, които имат гаранция за милионерско спонсорство. Дори и такова, което в някои случаи се отпуска от правителството.
Провежда се национална протестна мобилизация на журналисти срещу насилието. Поредната. Станали са редовни от 2010 г. насам. Протести има в поне 18 щата. В столицата Мексико журналисти демонстрират пред министъра на вътрешните работи. Издигат снимки на петимата колеги, убити тази година, и на други жертви като Мирослава Брич, Хавиер Валдес и Рубен Еспиноза. Има свещи и транспаранти: „Трудовата експлоатация убива журналисти“, „Без насилие над журналисти“, „Истината не се убива с убийството на журналисти“, „Държавата не се грижи за мен, тя ме убива“, „Срещу техните куршуми – нашите думи“, „Ние сме пресата, не стреляйте”, „Не на мълчанието“, „Журналистиката е в риск“.
Десетки журналисти, които отразяват работата на парламента, протестират срещу насилието, понасяно от гилдията. С викове „Искаме се живи“ и с вдигнати юмруци, те обръщат гръб на един от депутатите от управляващата група, докато той говори в пленарна зала. В Сената журналистите напускат пресконференция на законодателите, защитаващи Лопес Обрадор.
Редовните президентски пресконференции отново са арена на поляризация, на разделение в гилдията. Журналист се съгласява с президента и му казва, че има „мек преврат” срещу неговото правителство. Друг го предупреждава, че колегите няма да задават повече въпроси, за да се присъединят към протестите срещу неспирното насилие.
В крайностите на тази дискусия всяка страна насърчава атаки срещу журналисти, които не са на тяхна страна. Демократичните ценности като свободата на печата и правото на информация са поставени под въпрос или изкривени. Стига се до там, да се налагат обяснения защо убийствата на журналисти пронизват обществото (и това не е, защото вярваме, че държавата трябва да ни защитава повече от останалите граждани).
Подозренията, споровете, съдебните дела, обвиненията между журналисти се задълбочават. Възможността за диалог и съгласие е все по-отдалечена или по-сложна, без това да предполага окончателна дисквалификация в разгара на настоящата извънредна ситуация, която ескалира все повече с всяко убийство. Докато президентът насърчава тази борба, журналистиката остава в опасност, несигурна и застрашена, без решение. Така е, докато Лопес Обрадор е склонен да обвинява и поляризира, а опортюнистични журналисти копнеят за политически и икономически печалби. От нищо от това не се нуждае една страна, която кърви отвсякъде толкова дълго.
About The Author
