През януари 2022 г. биотехнологичният стартъп Altos Labs излезе от скрит режим и публично потвърди съществуването си. Altos набира 3 млрд. долара начален капитал, което се смята за най-голямата сума, която биотехнологична компания някога е набирала в рамките на един кръг на финансиране. Фокусът на компанията е „терапия за клетъчно подмладяване“ или обръщане на процеса на стареене. Предвид звездния управителен съвет, пълен с нобелови лауреати, и съобщенията за инвестиции от Джеф Безос и Юрий Милнер, е очевидно, че милиардерите залагат много на науката за лечение на стареенето.
Няма нищо лошо в изучаването на “антиейджинга” – всъщност това е интересна и потенциално полезна изследователска насока. Но Altos Labs е символ на едно по-тревожно несъответствие между финансирането на научноизследователската и развойната дейност и общественото благо. Вместо обществото да решава как и с каква цел да се финансират фармацевтичните разработки, ние все повече се оказваме във властта на милиардери, които имат средства да си купуват собствени изследователски програми и да определят приоритетите на развойната дейност.
Подкрепяните от милиардери биотехнологични фирми с колосални бюджети са в състояние да извършват иновативни изследвания, без да са печеливши. Благодарение на масовата консолидация на богатството в условията на капитализма, фирми като Altos Labs са защитени от пазарните сили, които оказват толкова силно въздействие върху фармацевтичните разработки и иновациите в други области на научните изследвания. Ако искаме да сме способни да правим фармацевтични разработки в полза на обществото, трябва по подобен начин да изолираме институциите, които провеждат изследвания, представляващи интерес за хората, които не са свръхбогати.
Антибиотичната криза
Иновациите в областта на антибиотиците са една от областите на научните изследвания, които претърпяха драматични поражения поради неуспехите на пазара и които милиардерите изглежда намират за далеч по-малко привлекателни, отколкото борбата със стареенето.
Развитието на антибиотична резистентност е критична заплаха, за която сме напълно неподготвени. Неотдавнашно проучване, публикувано в Lancet съобщава, че през 2019 г. над 1,2 милиона души са починали от инфекции, устойчиви на антибиотици. Друг доклад на Организацията на обединените нации прогнозира, че до 2050 г. 10 милиона смъртни случая годишно ще бъдат причинени от устойчиви на лекарства бактериални инфекции, а до 2030 г. заради антибиотичната резистентност 24 милиона души може да изпаднат в бедност. Пред лицето на тази криза отчаяно се нуждаем от разработване на нови антибиотици, в допълнение към финансирането на кампании за обществено здраве, които да позволят по-отговорно използване на съществуващите антибиотици.
Въпреки това фармацевтичните фирми до голяма степен са изоставили научноизследователската и развойна дейност за нови антибиотици. Поради строгото регулиране на употребата на антибиотици и възможността за развитие на резистентност (която би направила определени лекарства ненужни за голям брой инфекции), разработването на антибиотици не е печеливша индустрия. Всъщност компаниите за производство на антибиотици са претърпели нетна загуба от 100 млн. долара от 2014 до 2016 г. – число, което би изплашило всеки потенциален голям инвеститор. През 2019 г. две компании, разработващи кандидати за антибиотици, Achaogen и Melinta Therapeutics, подадоха молби за обявяване в несъстоятелност. И това са компании, които са стигнали до това да пуснат нови антибиотици на пазара и са получили одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в СА. За Achaogen разработването антибитика е отнело петнадесет години и 1 милиард долара. Поради тази висока степен на риск и липса на рентабилност, 95 % от изследванията на нови антибиотици се провеждат от малки биотехнологични компании.
Не можем да разчитаме на добронамерени милиардери да инвестират вместо нас в изследователска дейност в областта на антибиотиците. Темата просто не ги интересува така, както антиейджингът. Тъй като голяма част от бремето на антибиотичната резистентност пада върху Глобалния юг и дори в богатите страни богатите могат да намерят начини да се изолират от заплахата, милиардерите могат основателно да приемат, че те лично ще бъдат в безопасност, дори в ерата на разпространената антибиотична резистентност.
Ако искаме да се справим с тази зараждаща се здравна криза, трябва да национализираме научноизследователската и развойната дейност в областта на антибиотиците и да привлечем най-добрите научни таланти, които да се съсредоточат върху проблема. Както пише Мариана Мадзукато, „национализацията не е просто за отстраняване на провал на частния пазар; тя е за разгръщане на предприемаческа държава, която е доказала, че е добра в разработването на трансформационни иновации.“ Тази „предприемаческа държава“ ще може да демократизира решенията за финансиране на научните изследвания, така че да бъдат съобразени с общественото благо.
От решаващо значение е, че един демократично управляван държавен апарат за научноизследователска дейност в областта на антибиотиците, който пренебрегва необходимостта от краткосрочни печалби, може също така да осигури справедливо разпределение на продуктите. Супербактериите не се интересуват от граници и простото предоставяне на пазарни стимули и безвъзмездни средства на частния сектор без механизъм за колективен контрол върху вземането на решения ще доведе до невъзможност за адекватно справяне с антибиотичната резистентност в световен мащаб.
Корекция на курса
Призивите за национализация на производството и иновациите в областта на антибиотиците трябва да бъдат чути незабавно. Представеният в Сената на САЩ двупартиен закон PASTEUR е добро начало, тъй като ще даде възможност на федералното правителство да плаща на разработчиците на лекарства годишно договорени суми, като размерът на плащането и продължителността на договора се определят от стойността на лекарството. Трябва да се гарантира, че държавата има по-голяма роля при формирането на административните решения в областта на научноизследователската и развойна дейност в областта на антибиотиците и не само.
Милиардните инвестиции в удължаването на човешкия живот са добри, но те трябва да се правят за всички хора, а не само за малцина богаташи. Продължителността на живота на бедните и богатите дори в самите САЩ вече е много различна и науката може да помогне за преодоляването на тази разлика. Но ако се диктува от жадни за печалби корпорации и автономни милиардери, науката няма да разгърне този потенциал.
С други думи, ако не се вземат решителни действия, ще се окажем в дистопичен свят, пълен с опасни супербактерии и изключително богати капиталисти.
About The Author
