Победата над най-мощната армия в китайската история, която с 600 000 войници нападна Виетнам на 17 февруари 1979 г., е велик подвиг на виетнамския народ, защото, в онова време страната ни беше в бедност заради последствията от предшествалите десетилетия на война в защита на нашата независимост.
Престъпленията, извършени от нахлулата китайска армия над нашите сънародници в крайграничните провинции, бяха най-варварски.
Въпреки всичко нашите хора и до днес продължават да смятат китайския народ за приятел, продължават да търгуват и да правят бизнес с него, да купуват и продават. Но докато правителството в Пекин все още държи да анексира нашето море и острови (авторът има предвид териториалния спор между Китай и Виетнам за островите Парасели и Спратли в Южно-Китайско море, наричано от виетнамците Източно – б. р.), да манипулира икономиката на страната ни, винаги ще бъдем и бдителни.
Историята показва, че когато врагът е силен, в страната често се появяват предатели, готови да действат в негов интерес. През 13-ти век, след втората виетнамска победата над армията на монглитe, са били събрани много документи, написани от крале и мандарини и доказващи предателства на виетнамци.
Но императорът на виетнамската династия Чан – Чан Тхан Тонг, нарежда да бъдат изгорени всички тези документи. Целта е онези, които са предали сърцата си – тоест, изразили са готовност да служат на врага, но така и не са успели да извършат нищо злочесто – да се успокоят, че няма да бъдат преследвани и никой няма да научи за предателството им. А ще си платят само онези, които наистина са нанесли вреда на родината си. Така династията поема и риск – защото хората, направили веднъж стъпка към предателство, може да я направят и втори път. Но по-важното в онзи момент е да се обедини страната и в крайна сметка решението е мъдро. Подобен ход се предприема и по-късно, вече през ХХ век, когато се обединяват Северен и Южен Виетнам.
Разбира се, предатели могат да се намерят във всеки исторически период. Днес в такава роля влизат корумпирани чиновници, готови да продадат националния интерес за своя лична изгода.
Китай става все по-силен – и също така се засилва идеологията му на велика сила, хегемонията и експанзията му. Във Виетнам го усещаме чрез постоянния му натиск да анексира нашето море, нашите острови, използвайки икономическата си мощ. Усещаме китайски манипулации на икономиката ни, заробване на инфраструктурата ни чрез неизгодни кредити, които хвърлят страната ни дългови капани. Подобни действия с цел глобалното утвърждаване на т. нар. Велик Китай се прилагат и из други географски ширини.
Този „китайски стил” ясно се откроява, ако се проследят проявите му във виетнамската реалност през последните години. Така например, китайски фирми искат и намират всякакви начини да получат терени във важни крайбрежни райони, които имат и стратегическо значение за отбраната. Такъв е случаят по крайбрежието на град Дананг в Централен Виетнам (към този регион се водят и спорните Параселски острови – б. р.) – там китайски предприятия са разположени точно на места, които при евентуален военен конфликт биха били от ключова важност. И вместо да служат на нашата отбрана, лесно могат да се превърнат в точки за нападение. Сега тези компании са допуснати там заради инвестициите, които предлагат, но ако избухне война, те ще станат военни крепости срещу Виетнам.
Вече са извлечени необходимите уроци от положението в Дананг. И други виетнамски региони проявяват повече бдителност в „бизнессътрудничеството“ с Китай.
Често е прилагана и друга клопка. Китай изразява готовност да отпусне уж изгоден кредит, но същевременно принуждава длъжниците да приемат като условие на договора и доставка на китайски материали и оборудване, консултации и надзор и т. н. Всичко това вкарва длъжника в примката на Китай. Най-очевидният пример е проектът Cat Linh – Ha Dong Metro – изграждане на надземна част на метрото в Ханой, разположена в центъра на столицата. Този строеж се проточи повече от 10 години преди да бъде пуснат в експлоатация.
Проектът Cat Linh-Ha Dong Metro беше одобрен през 2008 г., а официално стартира през октомври 2011 г., като се очакваше да влезе в търговска експлоатация през 2015 г. Но започна постоянно да изостава от графика. Първоначалната инвестиция в него бе в размер на 8,770 милиарда виетнамски донга (почти 553 милиона долара), а с течение на времето нарасна до 18 002 милиарда донга (над 868 милиона долара). 13 867 милиарда донга (670 милина долара) от тях бяха китайски заем за Виетнам по линия на механизма Официална помощ за развитие (ODA). Този механизъм ангажира и кредитополучателя да участва със собствена инвестиция. Проточването на строежа цели 10 години по същество вкара страната ни в дългов капан.
Китай също така притиска партньорите си масово да внасят негови остарели превозни средства, оборудване или технологии срещу предоставянето на евтини кредити, високи отстъпки, подкупи и т.н. Така във Виетнам са вкарани например остарели технологии за производство на захар, на цимент, на съвременни устройства, а местните партньори се превръщат в китайско сметище.
Наред с това Китай въвежда понижаване на техническите стандарти и на изискванията за безопасност, а понякога и напълно ги пренебрегва. Улеснява навлизането на стоки с лошо качество, включително безброй храни, замърсени с токсични химикали и пестициди, предлагайки ги евтино на своите пазари в „китайски стил”.
За Виетнам е много важно да запази суверенитета си, парирайки тези икономически трикове на Китай.
В историята войните между Виетнам и Китай cа били много жестоки. Виетнамският народ се е сражавал, за да защити своя суверенитет, свобода, независимост и мир срещу агресията и анексирането от страна на китайските династии. Историята също така е доказала, че всеки агресор, посегнал на Виетнам, ще бъде разбит.
Днес войната вече се е видеоизменила, тя има много нови лица. Няма нужда от стрелба, танкове, оръдия. Достатъчно е просто известно напрежение, избухало някъде, за да преобърне всичко в света. В случая с Виетнам може да се припомни как в края на 2021 г. около 6000 наши товарни камиони и контейнери, пълни със селскостопанска продукция, се оказаха блокирани край границата с Китай, който неочаквано беше променил правилата си за внос. Така двупосочната търговия се сблъска с напрежение на ръба на войната.
В свят на взаимозависимости такива ситуации произвеждат разрушителни ефекти. Ето защо, макар от онази гранична война между Виетнам и Китай, избухнала на 17 февруари 1979 г., да са изминали вече 43 години, уроците ѝ не бива да се забравят. Днешното им ехо може да отеква не по-малко болезнено, макар и без изстрели.
About The Author
