Тази седмица на интензивна еднодневна визита у нас беше държавният секретар по въпросите за Малвинските острови, Антарктида и Южния Атлантик в министерството на външните работи, международната търговия и вероизповеданията на Аржентина, зам.-министър Гийермо Кармона.
Гостът бе приет от вицепрезидентката Илияна Йотова, проведе разговори със зам.-министърката на външните работи Ирена Димитрова, подписа заедно с директора на Българския антарктически институт Христо Пимпирев споразумение за българо-аржентинско научно и логистично сътрудничество в Антарктида, откри фотоизложба в СУ „Св. Кл. Охридски”, посветена на 30-годишнината от това сътрудничество, срещна се с членове основаната у нас пред 10 години Група по въпроса за Малвинските острови.
Гийермо Кармона пристигна в София от Брюксел, където също имаше серия от важни срещи с акцент върху аржентинската кауза за Малвините. Буенос Айрес форсира своята дипломатическа офанзива по темата с оглед навършващите се след броени месеци 40 години от аржентинско-британската война за Малвинските (Фолклендските) острови от 1982 г. Аржентина отстоява своя суверенитет над островите и държи в изпълнение на резолюциите на ООН да се възобновят преговорите с Обединеното кралство по въпроса, които Лондон прекъсна след войната и досега не желае да подновява.
При посещението на Гийермо Кармона у нас той даде специално интервю за „Барикада”. В разговора засегнахме и предизвикалите голям интерес току-що състояли се визити на аржентинския президент Алберто Фернандес в Русия и Китай, по време на които беше заявено амбициозно разширяване на сътрудничеството и с двете световни сили.
На 4 февруари Фернандес се срещна в Кремъл с руския си колега Владимир Путин, на когото предложи Аржентина да стане „врата за Русия към Латинска Америка” и да уплътни още по-ефективно подписаното през 2015 г. споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство между двете страни. Фернандес благодари, че Москва първа е помогнала на аржентинците в пандемията, изпращайки им руската ваксина „Спутник V”. Самият Фернандес е ваксиниран с нея. Путин поздрави Аржентина, че е първата страна на американския континент, регистрирала „Спутник V” и започнала производството ѝ на своя територия. Вече над 6 милиона са произведените там дози, които снабдяват и други латиноамерикански страни. Руският лидер изтъкна участието на руски компании в модернизацията на жп сектора в Аржентина, както и в инвестициите в енергийния сектор там, в химическата промишленост и в банковото сътрудничество.
На 6 февруари Алберто Фернандес гостува и на китайския си колега Си Дзнпин в Пекин. По време на тази визита Аржентина се присъедини към глобалната китайска инициатива за търговия и инвестиции „Един пояс, един път”, бяха договорени два инвестиционни пакета за аржентинската икономика в общ размер 23,7 млрд. долара и бяха сключени 13 споразумения за сътрудничество в области като „зелено” развитие, дигитална икономика, Космос, технологии и иновации, образование, университетско взаимодействие, земеделие, геология, обществени медии и ядрена енергетика. Може да се припомни, че от 2010 г. Аржентина и Китай имат споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство, а китайската роля в аржентинската икономика и търговия се разраства от десетилетия – тенденция, която важи и за повечето други държави в Латинска Америка.
Малко преди да замине на посещенията си в Русия и Китай – на 28 януари, президентът Алберто Фернандес оповести и постигането на споразумение с МВФ за преструктуриране на плащанията по гигантския 44-милиарден аржентински заем, изтеглен през 2018 г. от тогавашния десен президент Маурисио Макри и похарчен от него в безплодни усилия да си купи втори мандат, а не в развитие на икономиката. Непосилният дълг бе овесен на шията на победилия в изборите в края на 2019-та ляв перонист Фернандес и предоговарянето на условията по наследения кредит стана негова ключова задача. Постигнатото в края на януари т. г. ново споразумение с МВФ бе представено от него пред обществото като възможно най-доброто при наличните обстоятелства – поетото от Макри задължение тази година Аржентина да изплати 18 милиарда, а догодина още 19 милиарда. За да се избегне надвисналият над аржентинската икономика фалит, с МВФ бе договорен нов заем, който да покрие тези вноски, но неговото погасяване вече ще протича при по-благоприятни.условия и в по-дълъг период от време – до 2034 г. Споразумението тепърва ще трябва да се прокарва и през аржентинския парламент, където обаче Фернандес вече се сблъска с остра реакция дори от съпартийците си, влиятелна част от които настояваше сегашната власт въобще да се откаже да признае изтегления от Макри заем като незаконен и да скъса с МВФ.
Доколко последвалите позитивни резултати от визитите в Русия и Китай ще смекчат тези напрежения, тепърва ще се види. Но изпитанията пред управлението на Фернандес не се изчерпват само с финанси и икономика. Те са сериозни и многобройни. Едно от най-чувствителните сред тях е и доколко правителството ще съумее да разшири международната подкрепа в изпълнение на резолюциите на ООН за възобновяване на аржентинско-британските преговори за Малвинските острови, към които Лондон отказва да се върне. Навръх 40-годишнината от войната за островите темата е сред водещите за Буенос Айрес.
Ето в такава обстановка се състоя и посещението у нас на държавния секретар в аржентинското МВнР, зам.-министър Гийермо Кармона, така че в интервюто с него се опитахме да потърсим повече информация „от първоизточника” по всички тези силно белязани от геополитиката въпроси, пропускайки ги и през „българската призма” на гостуването му. Разговаряхме с него в късната вечер на 7 януари, след края на интензивната му еднодневна визита и след току-що приключила негова среща с българската Група по въпроса за Малвините, включваща изтъкнати наши университетски преподаватели, свързани с Аржентина професионалисти и предприемачи, журналисти, общественици.
Г-н Кармона, как ще обобщите впечатленията си от вашето кратко, но наситено със срещи посещение в България?
Бях много заинтригуван да се докосна до вашата страна, която има толкова богата история и култура. Очарован съм от историческите места в София, които успях да видя.
Конкретният повод за посещението ми е подписването на споразумението за българо-аржентинско сътрудничество в Антарктида – сътрудничество, което вече има 30 години плодотворна история зад гърба си и тепърва ще продължава да се развива. На тази 30-годишнина бе посветена и фотоизложбата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, в чието откриване имах честта да участвам заедно с ректора на СУ проф. Анастас Герджиков, с директора на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, с нашия посланик Н. Пр. Алфредо Атанасоф, който е от български произход и който се ползва с голям авторитет в Аржентина, където е заемал високи политически и управленски позиции.
Посланик Атанасоф се беше погрижил да подготви интензивна програма за гостуването ми. Бях приет и от вицепрезидентката г-жа Илияна Йотова, разговорът с която беше много задълбочен и наситен. Възхитен съм от нейните познания по темата за сътрудничеството между ЕС и „Меркосур”. Разбрах, че докато е била евродепутат, тя е била член на комисия, работеща по тази проблематика. Голяма адмирация будят у мен и усилията на г-жа вицепрезидентката да разгръща възможностите на най-голямото богатство в двустранните отношения между България и Аржентина – връзките с българската общност в моята родина, чийто принос за нашето сближаване и взаимодействие е наистина неоценим.
Много позитивна и полезна среща имахме и със зам.-министърката на външните работи г-жа Ирена Димитрова, с която обсъдихме въпроса за Малвинските острови като част от много важния за Аржентина триединен стълб, включващ още Южния Атлантик и Антарктида – моя ресор.
Тази продуктивна визита бе увенчана и от срещата с приятелите от Групата по въпроса за Малвините. Радвам се, че обменихме информация и мнения по тази тема, в която се оглежда и цялата световна геополитика, и несвършващите и до днес рецидиви на колониализма.
Какво според вас не знаят българите за днешна Аржентина?
Факт е, че между нашите страни има голяма географско разстояние. Но ние сме народи с близък дух. Народи, които развиват международното сътрудничество, търсят своето ефективно социално развитие, държат на спазването на международното право и на мира. Мисля, че това е най-важното, което трябва да знаем един за друг.
Споменахте мира. Но точно в този момент в нашия регион той е поставен в риск от една доста истерична медийна кампания, нагнетявана от външни за региона геополитически играчи. В същото време вашият президент направи важно посещение в обекта на тази кампания – Русия, поканвайки я дори да приеме Аржентина като „врата към Латинска Америка”. Важна визита Алберто Фернандес осъществи и в Китай. Как ще коментирате резултатите от тези две гостувания?
Аржентина поддържа много силни дипломатически, икономически и търговски отношения с всички свои традиционни партньори, каквито са например латиноамериканските държави, Европейският съюз, САЩ. През последните десетилетия активизирахме своите връзки и с други страни и региони. Припомням, че с България имаме и вече 91-годишна история на дипломатическите отношения. С Китай и Русия също имаме отдавна установени плодотворни връзки, които постоянно разширяваме в съзвучие с концепцията за многополюсния свят, за сътрудничеството между държавите. За нас е важно и сътрудничеството „Юг-Юг”. То не е географско понятие. Под „Юг” тук по-скоро се има предвид нивото на развитие.
Сега нашият президент направи още една крачка в посока на по-нататъшното развитие на отношенията с Русия и Китай. И с двете страни имаме споразумения за всеобхватно стратегическо сътрудничество. Разширяваме това сътрудничество, без да пренебрегваме и другите си партньори.
Споразуменията ни с Русия и Кита включват силни политико-институционални, икономическо-търговски и културни връзки плюс инвестиции в инфраструктурата. Сходно е и споразумението ни с ЕС, което действа още от 90-те години. Постоянно разширяваме хоризонта си.
Точно преди гостуванията на аржентинския президент в Москва и Пекин беше сключено важно споразумение с МВФ относно дълга на страната ви. Разчитате ли на руска и китайска помощ за погасяване на тежкия ви заем?
С Китай имаме сключено суап-споразумение. Надяваме се на около 20 милиарда финансиране по тези линия, което е много важно за нас.
От различни сектори в Аржентина прозвучаха и остри критики към споразумението с МВФ…
Аржентина има травмираща история с МВФ, както и повечето страни в Латинска Америка. При управлението на президента Нестор Киршнер (ляв перонист с мандат от 2003 до 2007 г., умира през 2010 г., съпруг е на два пъти управлявалата като президент Кристина Фернандес де Киршнер – б. р.) страната ни приключи отношенията си МВФ. Но неолибералното правителство на Маурисио Макри (мандат от 2015 до 2019 г. – б. р.) взе огромен дълг от над 50 милиарда долара, който сега плащаме всички. Формално сумата е по-малка, но с лихвите и таксите наближава 57 милиарда… Много от тези пари избягаха от страната, изтекоха към офшорки и не оставиха никакъв позитивен ефект.
Правителството сега се опита да реши проблема по възможно най-добрия начин. Президентът беше много ясен, че споразумението далеч не е оптималното, но условията сега бяха предоговорени така, че дългът да е поносим и икономиката на Аржентина да може да расте. Да, ще трябва да покриваме лихви и такси, но не сме обвързани със социални орязвания, с вдигане в тарифите на обществените услуги и с промени в трудовото законодателство, както има навика да изисква МВФ.
Някои сектори смятат, че Аржентина не е трябвало въобще да се договаря с МВФ, защото това е незаконен дълг и не трябва да се признава. Имахме дебати по темата вътре в нашата партия и коалиция.
Ние поддържаме становището, че в международните отношения трябва да се поддържа институционален континуитет – необходимо е да се признава сключеното от предишното правителство, дори то да ти е политически противник. Разбира се, не на всякакви условия, а при условия, които да позволяват да се съхрани националното и социалното развитие, без жертви за народа.
През април т. г. ще се навършат 40 г. от началото на войната за Малвинските (Фолклендски) острови, започната от аржентинската военна хунта през 1982 г. Какво е сега състоянието на Малвинския въпрос?
Аржентина продължава да настоява Обединеното кралство да спазва международното право и резолюциите на ООН, но засега не виждаме позитивна готовност от страна на Лондон за възобновяване на преговорите. Минали са вече над 40 г. от последните преговори. Ние държим да ги възобновим. Искаме да засилим международния консенсус относно зачитането на резолюциите на ООН. Стремежът ни е да търсим ефективно възстановяване на аржентинския суверенитет върху териториите ни, които са окупирани.
Разчитате ли на подкрепата на Русия и Китай по Малвинския казус?
Мнозинството от страните в света са изразили позицията си да се спазва международното право и да се възстановят преговорите, с което поддържат аржентинското искане. Има и страни, които са направили и още една крачка напред, освен просто да поддържат това искане – това са страните, които признават и аржентинския суверенитет над Малвините. Сред тях са латиноамериканските и карибските държави, а също и държави от други региони, като Русия и Китай. Но това не е нещо ново. Такава е позицията им още отпреди десетилетия.
Има ли връзка тази тема с важните за Русия и Китай казуси с Крим и с Тайван?
Аржентина се придържа към принципа на териториалната цялост. И го прилага във всички случаи на териториални спорове. Признаваме само единен Китай, не признаваме Тайван като държава. А относно Крим Аржентина винаги е застъпвала позицията за мирно решение на конфликтните ситуации.
Каква е позицията на Аржентина спрямо сегашното изостряне на напрежението около Украйна?
Аржентина винаги е в подкрепа на международното право. Смятаме, че напрежението трябва да деескалира, а споровете да се решават с диалог и преговори.
Как Аржентина ще отбележи 40-годишнината от войната за Малвинските острови?
Малвинската война бе травмиращо преживяване за аржентинския народ. Тя се разигра по време на военната диктатура. Решенията тогава не се взимаха от народа, бяха дадени много жертви – над 600 млади момчета, наборници, които не по своя воля бяха хвърлени във военна месомелачка. Но каузата беше общонационална. Отнасяме се към падналите в онази война като към отдали живота си за една справедлива кауза. Ще почетем паметта им с много културни, спортни, академични прояви. Възпоменанието за тях включва и усилията чрез международната политика и дипломация да стане видим за всички аржентинският стремеж за възстановяване на преговорите и за възвръщане на нашия суверенитет. Този е контекстът и на посещението ми в България, и на предшествалото го гостуване в Брюксел, където проведох също серия много важни срещи и разговори.
По време на срещата с българската Група по въпроса за Малвините споменахте за наскоро разсекретени в Обединеното кралство данни, че по време на Малвинската война през 1982-ра британската страна е закарала в района на конфликта 31 ядрени бомби. Бихте ли разказали подробности?
Още от 2003 г. се знае, че във войната за Малвините Обединеното кралство е включило в бойния си арсенал и ядрени бомби. Но едва сега, след като бяха разсекретени британски архиви, се разбра точният им брой и мощността им. Това са били 31 ядрени бомби с обща мощност, равна на 20 ядрени бомби като онази над Хирошима. Представяте ли си пред какво е бил изправен светът тогава?! Аржентина ще продължава да настоява пред Обединеното кралство за обяснения. Искаме да знаем: какво е станало с тези бомби? Защо изобщо са били там? Къде са сега? Никога досега Лондон не е давал никакви обяснения. Пълно мълчание. Държа да припомня, че под пряка ядрена заплаха на практика е била поставен цяла Латинска Америка, по същото време обявена на международно ниво за зона без ядрено оръжие… Нима международното право може да важи само за някои, а други да се смятат над него?!
В момента Аржентина е председателка на авторитетната CELAC (Общност на латиноамериканските и карибските държави), създадена в разгара на т. нар. „лява вълна” в Латинска Америка и дала силен импулс на регионалната интеграция. Наблюдаваме ли сега второ издание на „лявата вълна” из вашите ширини?
Преди 4-5-6 години наблюдавахме надигане на неолибералната десница с идването на власт на правителствата на Маурисио Макри в Аржентина, на Жаир Болсонаро в Бразилия, на Себастиан Пиниера в Чили и т. н. С победата на нашия Общ фронт (Frente de Todos) на президентските избори в Аржентина през 2019 г., когато за държавен глава у нас бе избран Алберто Фернандес, започна нов процес с идване на власт на прогресивни, левоцентристки правителства. Тази тенденция вече се наблюдава както в Аржентина, така и в Мексико, Боливия, Перу, Чили. През настоящата година предстоят важни избори и в Бразилия и Колумбия, които е твърде вероятно да затвърдят посоката. Но според нашия президент за регионалната интеграция, чийто мотор е CELAC, не би трябвало да има разлика дали на власт в една или друга страна са леви или десни правителства. Сътрудничеството и кооперирането е важно за всички ни.
Интеграцията и кооперирането не е ли по-скоро лява кауза? Десните навсякъде по света са повече индивидуалисти…
Така е като цяло, разбира се. Макри в Аржентина беше олицетворение на дезинтеграцията. Скъса отношенията с някои държави членки на CELAC. Но нашата позиция, още от управленията на президентите Нестор Киршнер и Кристина Фернандес де Киршнер е, че регионалната интеграция трябва да е отворена за всички латиноамерикански и карибски страни, независимо от политическата им ориентация
Споменахте на откриването на изложбата в Софийския университет за 30-годишнината от сътрудничеството между България и Аржентина в Антарктида, че то обединява нашите две страни така, както каузата за Малвините обединява цялата аржентинска нация. Какво означава Антарктида за аржентинците?
Ние сме в Антарктида много отдавна – имаме база там от 1904 г. Развиваме антарктическо сътрудничество с много страни. То е фундаментално – имаме много опит, а и географски Аржентина и Чили са страните, разположени най-близо до Белия континент. Нашият най-южен град Ушуая е портал натам за всички. С България ни свързва много ефективно научно и логистично антарктическо сътрудничество – и сега сключеното споразумение ща го разшири още повече.
Българската общност в Аржентина също е жив мост между страните ни…
Точно така – човешката връзка е много важна. Българската общност у нас наброява около 60 000 души. Много от тях са второ и трето поколение потомци на български емигранти. Част от тях е и нашият посланик в София Алфредо Атанасоф. По начало Аржентина е страна на емигранти. Отворили сме обятията си за дъщерите и синовете на много народи. Смесицата на култури и традиции ни обогатява. Ето, аз пък например съм потомък на испанци и италианци. В семействата ни се преплитат различни корени и дават ярки плодове. В конституцията ни изрично са записани и правата на коренните народи, които уважаваме, зачитаме и гарантираме. Ние сме общество на интеграцията.
About The Author
