Към момента не съществува официална позиция на Министерски съвет относно националните рискове за страната ни в светлината на напрежението между Русия и Украйна, а вариантите за отговор на НАТО по тази криза се обсъждат засега само на военно-техническо ниво. Това обяснява военният министър Стефан Янев в писмен отговор на въпрос, отправен към него от депутата от „Демократична България” Атанас Славов.
Въпросът е поставен по повод коментарите на Янев по темата от края на миналата година. В тях беше визирана възможността за разполагане на допълнителни военни части на НАТО територията на България и за изпълнение на съюзните ангажименти в рамките на плановете за „засилено предно присъствие” по източния фланг на Алианса.
Военният министър посочва още в днешния си отговор, че евентуално окончателно решение на НАТО ще изисква официална позиция, която „ще бъде съобразена с резултатите от този процес“. Отговорът на Янев бе разгласен от много медии.
България е против „ескалирането на военните мерки” преди да бъдат използвани всички дипломатически средства за разрешаване на напрежението по руско-украинската граница, подчертава Янев.
„Считаме за контрапродуктивно на този етап ескалирането на военни мерки по източния фланг на Алианса преди да бъдат използвани всички останали дипломатически средства за деескалация на напрежението на границите на Украйна с Руската федерация“, сочи министърът.
Янев подчертава, че политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната следи развитието на обстановката, използвайки всички канали за информация в съюзен и национален формат. Извършват се всички необходими дейности за анализ и оценка на обстановката. „Участваме активно в консултациите на всички нива в НАТО,” отбелязва Янев.
„При необходимост, породена от промяна в средата и ескалация на обстановката, Министерството на отбраната ще предложи на Министерския съвет опции за вземане на решения от компетентните български власти, включително и от Народно събрание“, обяснява Стефан Янев.
Според него повереното му министерство разглежда нарушения баланс на силите в Черно море, засиленото военно присъствие и военни учения на Русия по границата с Украйна, продължаващата милитаризация на незаконно анексирания Кримски полуостров от страна Русия, както и нарушаването на свободата на корабоплаване в района на Керченския проток и Азовско море, като сериозни фактори, които влошават средата за сигурност.
Янев припомня, че във връзка с нарасналата руска заплаха на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бяха приети мерки за повишаване на сигурността (Assurance Measures) и мерки за адаптиране на Алианса (Adaptation Measures), които фактически дефинират действията на Алианса. Те са адаптирани към съответните региони и заплахи, като целят гарантиране на сигурността на всички съюзници по целия източен фланг.
В рамките на „засиленото предно присъствие” на територията на Полша и балтийските държави бяха разположени четири многонационални батальона.
Малко по-различна е ситуацията в нашия регион. „В района на Черно море, отчитайки географските дадености и националните възприятия на съюзниците за непосредствена опасност от евентуални директни агресивни военни действия от страна на Русия, бяха приети пакет мерки за „адаптирано предно присъствие” в района, фокусиран основно върху морския и военновъздушен компонент, с елементи от сухопътния компонент на силите. Възпиращият ефект от тези мерки се базира основно на създаване на условия за по-видимо присъствие на НАТО в региона на Черно море и повишаване на капацитета и оперативната съвместимост на съюзниците чрез провеждане на учения с участието на съюзнически сили“, сочи Стефан Янев. Според него България активно участва в прилагането на пакета от седем основни мерки за „адаптирано предно присъствие“ в Черно море.
Те включват повишаване интензивността на съвместната подготовка на въоръжените ни сили с останалите съюзници; участието ни с щабни офицери и афилиирани подразделения към Щаба на Многонационалната бригада „Югоизток” в Крайова; активният ни принос във военновъздушни съюзнически тренировки и създаване на условия за усилване на мисията Air Policing, подписването на Протокол за изменение на споразумението между правителствата на България и Румъния за презгранични операции за Air Policing; създаването на условия за приемане на съюзнически подразделения от Морската патрулна авиация, използващи военни летища на страната, национално участие в съвместни учения в рамките на оптимизирания график на операциите на Постоянните военноморски сили на НАТО (SNF) в Черно море и не на последно място, изграждането и предлагането за част от структурата на силите на НАТО на Регионален военноморски координационен център във Варна.
About The Author
