„За да не бъде Европейският зелен пакт просто още един болезнен „преход”, той трябва да постави основите не само на едно по-екологично, но и по-солидарно и по-справедливо общество –“ това са част от уводните думи на Декларация за климатична справедливост, подписана от десетки колективи, организации и активисти. Тя е адресирана до президента, правителството, народните представители и евродепутатите, излъчени от България. Документът издига седем искания със специфични мерки, които да облекчат последиците за въглищните общности и уязвимите групи в България.
Декларацията има за цел да покаже, че борбата с климатичните промени е необходима, но не бива да води до по-голямо обедняване, безработица и безперспективност на населението в България. Напротив – мандатът за преход към зелена икономика отваря нови възможности за намаляването на неравенствата и адресирането на едни от основните социални проблеми в страната – ниските заплати и пенсии, бедността, расизма и занемарените обществени услуги.
Основните искания включват настояване за прозрачност на климатичната политика на правителството, демократично участие на всички засегнати общности във вземането на решения, които биха засегнали техните работни места, както и създаване на държавно предприятие, което да гарантира достойни заплащане и условия на труд на бившите миньори. Декларацията настоява за борба с енергийната бедност чрез забрана за прекъсване на тока при неплатени сметки, безплатен минимум на електроенергия в размер на 300 квтч за уязвимите домакинства и др.
По отношение на очаквания преход към зелена икономика е включено искането за изготвяне на различни сценарии, които да включват цената, рисковете, източниците на необходимото финансиране и отпечатъка на прехода върху бедните хора и препитаващите се от въглищната индустрия общности. По този начин решенията в сектора ще могат да стъпят на предварително известни и публични данни, за да е ясно от самото начало колко ще струва, кой ще плаща и какви ще са последиците от изхода от въглищата. Това би отговорило и на въпроса до коя година ще е възможен изходът от тази индустрия.
Декларацията стъпва на разбирането, че промените в климата са една от най-сериозните заплахи пред човечеството днес и напомня, че у нас те вече водят до по-силни и по-чести бури, поройни дъждове и наводнения, продължителни засушавания, горещи вълни и други природни бедствия, които ще продължат да се задълбочават в бъдеще. Борбата с климатичните промени изисква големи средства и жертви, които не могат да бъдат стоварени върху нискодоходните групи в обществото, нито върху тези, които разчитат на въглищната индустрия за препитанието си.
„Не може да позволим цената на необходимите мерки да бъде поета от общностите, които в най-голяма степен са засегнати от бедност и социално изключване и следователно изложени на допълнителен риск от последиците на климатичната криза. България е най-бедната страна в Европейския съюз и е същевременно рекордьор по неравенства. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 10 процента е над 15 пъти. В същото време една трета от българите не могат да си позволят да отопляват адекватно дома си през зимата, а всяко четвърто дете няма втори чифт обувки,“ заявяват деклараторите. Те настояват за специфични мерки, които да адресират нуждите на особено уязвими групи, сред които са възрастни хора, жени, роми, самотни родители, необразовани, нетрудоспособни, бежанци. Те включват както увеличаването на пенсиите и заплатите, така и забрана за принудително извеждане и разрушаване на жилища, които са единствен дом, защита за бежанците от климатичните промени и елиминирането на разликата в заплащане по пол.
Активистите се обединяват и за една по-дългосрочна визия за преход към зелена и социална икономика, включително с искания за евтин и удобен градски и междуградски транспорт, развиване на железопътния транспорт и връщане на прогресивната данъчна система. В декларацията намират място и по-иновативни идеи, като например забрана на програмираното остаряване на стоките, намаляване на работната седмица и ограничение на луксозното потребление.
Декларацията е изработена със съвместните усилия на активисти за социална справедливост, ромски активисти, активисти за правата на жените, синдикалисти, екоактивисти и представители на различни организации и колективи, сред които ЛевФем, Колектив за обществени интервенции, Петъци за бъдеще България, Постоянна ромска конференция, Фондация за Общностно Развитие и Сътрудничество, За Земята, Диверсияя, Грийнпийс България и сдружение „Библиофем“ с подкрепата на програма „Полова равнопоставеност и климатична справедливост“ към Български фонд за жените.
About The Author
