Нигерия определи за унищожаване около един милион ваксини срещу Ковид-19 с изтекъл срок, отпуснати по механизма COVAX по егидата на ООН, съобщи в началото на седмицата Файсал Шуаиб, директор на нигерийската Национална агенция за развитие на първичната здравна помощ (NPHCDA).
Обявеното количество изглежда впечатляващо, но това далеч не е първото оповестяване за такова унищожаване. Подобни вести често идват от развиващите се страни. Още през април т. г. 20 000 дози пак с анти-Ковид ваксини бяха унищожени в Малави, а други 60 000 – в Южен Судан. Последва още порой решения в същия дух и към месец юли се оказа, че само на африканския континент са унищожени 450 000 дози такива ваксини, както тогава обобщи Ричард Михиго, регионален отговорник по имунизациите към Световната здравна организация (СЗО).
Общото във всички тези случаи от различни страни е, че ваксините са били дарени от богати държави, но срокът им на годност е изтекъл преди да могат да бъдат инжектирани.
Тези количества не са чак толкова големи, ако се съпоставят с мащаба на цялата програма. Според данни на Глобалния съюз за ваксини и имунизиране (GAVI) към 6 декември т. г. по линията на COVAX са осигурени и разпространени 610 милиона дози. Но все пак, ако не се налагаше да бъдат унищожавани заради изтекъл срок и бяха достигнали навреме до хората, въпросните ваксини можеха да изиграят своята съществена полезна роля на фона на като цяло много по-ограничения достъп до ваксини в развиващите се страни, отколкото в „първия свят”. През октомври т. г. УНИЦЕФ съобщи, че държавите от Г-20 разполагат с 15 пъти повече дози ваксини на глава от населението, отколкото жителите на субсахарска Африка.
В Нигерия, която има 210-милионно население, досега са били инжектирани едва 12 милиона дози анти-Ковид ваксини, сочат данни на СЗО. Сходно е съотношението и в другите развиващи се страни – в тях средно са ваксинирани само около 4% от населението, твърди Световната банка.
В случая с Нигерия ваксините губят срока си на годност преди да бъдат използвани заради проблеми в местната санитарна система, заради ниското ниво на инфраструктурата в страната, заради рисковите зони с конфликти. В страната например има дефицит дори на такива материали като памучните тампони, необходими за дезинфекция при слагането на инжекция. Друг сериозен проблем е нередовният достъп до електроенергия, която е необходима, за да се съхраняват правилно ваксините при ниска температура. Това може да се осигурява предимно за сметка на скъпи генератори, които работят с дизел или бензин, каквито също не достигат. Освен това милиони и милиони хора в Нигерия живеят, пръснати из различни зони на страната, в които върлуват престъпни банди или терористични групировки – и медицински екипи там практически не стъпват.
В такива страни само даряването на ваксини е недостатъчно за постигането на достатъчни нива имунизация, а са необходими много повече координирани усилия, смята Лли Капрани, която отговаря в УНИЦЕФ за защитата на здравеопазването и адекватния отговор на пандемията. „Там е необходимо набирането на цяла армия, която да прави ваксинации. Необходимо е тя да бъде обучена. Необходимо е да ѝ се плаща. Необходимо е да бъде екипирана със средства за индивидуална защита,” сочи Капрани.
Междувременно, както и другаде по света, сред африканците също се ширят вече и антиваскърски настроения. Това споделя пред Би Би Си Остен Демби, здравният министър на Сиера Леоне, подчертавайки: „Вече не става дума просто за съмнения относно ваксините, а за скептици срещу ваксините”. Според Демби „много се закъсня в убеждаването на населението”.
