114 конгресмени демократи призоваха Байдън да върне нормализацията с Куба

На 17 декември 2014 г. светът бе изненадан от една от най-значителните новини за последните десетилетия – в паралелни изявления тогавашните президенти на Куба и САЩ Раул Кастро и Барак Обама обявиха, че двете страни започват процес на нормализация помежду си и ще възстановят дипломатическите си отношения. Историческият пробив бе постигнат след предхождащ дълъг период на неофициални преговори с посредничеството на „социалния папа” Франциск. Последва бързо американско-кубинско затопляне, довело и до официално посещение на Обама в Куба през 2016-та, в последната година на втория му президентски мандат.

След него обаче в Белия дом влезе републиканецът Доналд Тръмп, който пое властта в началото на 2017-та и рязко обърна политиката спрямо Куба. Дойде ново „смразяване” между Вашингтон и Хавана. Макар и да не бяха прекъснати установените през 2015-та дипломатически отношения, те на практика почти замряха, а Тръмп обяви нови, още по-сурови антикубински санкции, задълбочавайки 60-годишната американска блокада на Острова на свободата. Това хвърли кубинците в тежки икономически изпитания, особено на фона на разразилата се през 2020-та пандемия от Ковид-19.

С идването на новия президент на САЩ Джо Байдън в началото на 2021 г. се зароди надеждата, че той може да отмени поне допълнителното ожесточаване на блокадата, въведено от Тръмп, и да се върне към политиката на диалог с Хавана от времето на Обама, чийто вицепрезидент бе. Но и до ден-днешен никакви подобни стъпки така и не са предприети от страна на Байдън, а Куба продължава да изнемогва под „двойната блокада” на САЩ и на пандемията.

Такава е обстановката, в която днес се навършват 7 години от онова историческо американско-кубинско „сдобряване” през 2014-та, без все още да е изгубена окончателно надеждата, че „първите седем години” във възпитанието не само на хората, но и на държавите може в крайна сметка все пак да отекнат и с положителен баланс.

Във всеки случай именно с такова послание е заредено писмото, което в навечерието на годишнината – на 16 декември, изпратиха до Байдън 114 авторитетни конгресмени демократи начело с председателя на Комитета по външните работи в Конгреса Грегъри Мийкс, първия афроамериканец на този пост. В писмото е отправен призив към президента да поведе спрямо Куба политика, обърната към нормализацията, към хуманитарните потребности, към взаимните американо-кубински интереси в различни сфери, към отмяна на допълнителните санкции на Тръмп, съсипващи кубинската икономика и лишаващи кубинците от достъп до жизненоважни вносни храни и медицински материали. 114-имата автори на писмото са повече от половината от всички демократи в Камарата на представителите на американския Конгрес.

„Настоящата хуманитарна ситуация в Куба се влошава постоянно заради недостига на продукти и ограничения достъп до медицински материали насред пандемията от Квид-19. Настояваме да предприемете незабавни хуманитарни мерки – така, както многократно са постановявали Обединените нации, за да се отменят американските регулации, възпрепятстващи до кубинския народ да достигат храни, медикаменти и други хуманитарни помощи. Също така призоваваме за една по-широка промяна, която да позволи задълбочаването на връзките с Куба и напредъка към нормализиране на отношенията между САЩ и Куба,” посочват авторите на писмото.

Те припомнят, че сложните процедури по лицензиране и удостоверяване за крайната употреба спират изпращането и продажбата на Куба на медицински суровини. Също така продължават да е са сила задействаните от администрацията на Тръмп ограничения за паричните преводи до семействата в Куба на кубинци, живеещи в САЩ – а това пречи на кубиноамериканците да подпомагат близките си в условията на пандемия.

Кампанията на Тръмп за „максимален натиск” срещу Хавана все още е в сила и чрез ограниченията в пътуванията, чрез санкциите срещу банки и туристически фирми, чрез продължаващото включване на Куба в списъка на „държавите спонсори на тероризма”.

Конгресмените апелират в писмото си и към взаимен американо-кубински ангажимент по теми като миграцията, опазването на околната среда, сигурността и здравеопазването. Отбелязват също, че комуникациите и достъпът до интернет в Куба са били подобрени точно по време на „затоплянето” при Обама заради усилията на неговата администрация да приложи зависещи от американската страна улеснения.

Кубинските медии, разгласяващи писмото на конгресмените, обръщат специално внимание на факта, че за подготовката и изпращането на това послание имат важен принос и многобройните неправителствени организации за солидарност и подкрепа на Куба, действащи в САЩ.

Тези организации, впрочем, изиграха безценна роля и за „размразяването” по времето на Обама, а и за пряко предшествалата го и свързана с него кампания за освобождаването на прочутата „кубинска Петорка” от затвори в САЩ.

Именно завръщането на трима от „Петорката” в Куба на 17 декември 2014 г. (другите двама вече се бяха върнали по-рано) стана и фактическото събитие, ознаменувало онези исторически изявления на Барак Обама и Раул Кастро от същия ден относно нормализацията на двустранните отношения.

И именно 7-годишнината от освобождаването на „Петимата”, както ги наричат в Куба, е същинският празник днес на Острова на свободата.

„Барикада” и друг път е разказвала историята на тези петима несломени от дълги американски присъди кубинци, но и сега ще я припомним накратко. Става дума за петима агенти на кубинското разузнаване, внедрени в емигрантски организации в Маями, за да предпазват страната си от терористични операции на екстремистки кубиноамерикански групировки. ФБР ги разкрива и арестува на 12 септември 1998 г., след което са им отправени тежки обвинения за конспириране срещу националната сигурност на САЩ. А един от тях, работил на летище в Маями, е обвинен и за причиняване на смъртта на двама кубиноамериканци, летели в самолет на групировката „Братя за спасение”, който нарочно навлиза в кубинско въздушно пространство през 1996 г. и е свален кубинската ПВО. На кубинския агент се вменява, че е дал сигнал в Хавана за този полет, макар че в действителност дори не е знаел за него и не е бил на работа в онзи ден.

И петимата отказват да се признаят за виновни – и започва дълга съдебна битка в съдилищата в САЩ, но и също мащабна международна кампания за солидарност с тях и за освобождаването им, като най-активна тя е в Съединените щати.

В Куба „Петимата” са национални герои и всеки кубинец ги нарича по малки имена, невъзможно е да се сбърка за кого става дума, когато се говори за Херардо, Рамон, Тони, Фернандо или Рене.

Пълните им имена са Херардо Ернандес, Рамон Лабанино, Антонио Гереро, Фернандо Гонсалес и Рене Гонсалес.

Първите присъди, които им произнася крайно пристрастна съдийка в Маями през 2001 г. са безпощадни – две доживотни присъди плюс 15 г. за Херардо (той е обвиненията за инцидента със самолета), доживотна присъда плюс 18 г. за Рамон, доживотна присъда пляс 10 г. за Тони, 19 г. за Фернандо и 15 г. за Рене.

Следва обжалване и през 2009 г. идва ново решение на апелативния съд. Той остава без промяна най-голямата и най-малката присъди – на Херардо и Рене. А другите променя така: 30 г. за Рамон, 21 г. и 10 месеца затвор плюс 5 г. условно за Тони, 17 г. и 9 месеца за Фернандо.

Всичко това е съчетано и с жесток психологически тормоз за „Петимата”, а и за семействата им. На съпругите на двама от тях – Херардо и Рене – Адриана и Олга, които ФБР също третира като „агентки”, въобще е забранено да стъпват на американска територия и да ги посещават в затвора. Останалите, които имат все пак възможност поне да кандидатстват за свиждания (и те многократно са им отказвани без никаква мотивация), при редките случаи на допускане на такива срещи, са подлагани на унизителни претърсвания (изтърбушвани са включително плюшени играчки на децата) и произволно скъсяване на времето за контакт със затворника.

Знам в подробности тези истории, защото през годините съм интервюирала два пъти Елизабет, съпругата на Рене, и Адриана, съпругата на Херардо.

През февруари 2012 г. с помощта на тогавашната кубинска посланичка у нас Тересита Капоте (уви, отишла си от този през 2020-та…) осъществих дори интервю по имейла с Тони Гереро, който отговори писмено на въпросите ми от тогавашния си затвор „Мариана” във Флорида.

А през май 2016-та, отново благодарение на невероятната „българска кубинка” Тересита, се събрахме и „на живо” в дома ѝ в Хавана с вече свободния от 17 декември 2014 г. Тони. Пак при онова мое гостуване в Куба Тересита ме заведе и на гости в дома на Херардо и Адриана…

Но нека се върна към хронологията на събитията. Както вече споменах, в цял свят се разгърна мощна кампания за освобождаването на „Петимата”. В нея активно се включи и Асоциацията за приятелство „България-Куба”. Като неин представител участвах и в международен колоквиум за солидарност с „Петимата” в кубинския град Олгин през 2012 г., където се запознах и с доста американски активисти от тази кампания.

Цялата тази силна енергия, в която вляха усилия и много известни личности от цял свят, включително холивудски звезди като Дани Глоувър, който стана дори семеен приятел на Херардо и Адриана, в крайна сметка постигна историческия обрат в американско-кубинските отношения от 17 декември 2014 г.

Към онази дата присъдите на Рене и Фернандо вече бяха изтекли и двамата се бяха завърнали у дома – Рене през 2013-та, Фернандо през февруари 2014-та.

А на 17 декември 2014-та Куба посрещна и останалите трима от „Петимата” – Херардо, Рамон и Тони.

Фиестата тогава из улиците на кубинските градове и села бе невъобразима – всички танцуваха и пееха от сърце, щастливи, че посрещат най-после свободни своите героични момчета, които толкова дълго бяха очаквали.

Из западните медии се появиха репортажи, в които това се представяше като радост, че най-после настъпва „размразяване” със САЩ. Но смея да свидетелствам, че обръгналите на толкова много американски обрати през 60-годишната блокада кубинци, разбира се, бяха доволни от ненадейното „стопляне” на отношенията, обаче си оставаха с едно на ум, че всъщност хич не се знае как ще се развие то – и си бяха прави, както се вижда… А голямата радост тогава беше именно за „Петимата”, искрено обичани из цяла Куба като олицетворение на несломимия кубински дух.

Освен всичко друго, в онези наистина еуфорични дни в Куба отпреди 7 години, имаше и един много емоционален, дълбоко човешки момент, който се превърна в символ на цялото море от обич и надежда, плиснало тогава в сърцата на кубинците, а и на много американци.

При пристигането на тримата от „Петимата” в родината им, те, естествено, веднага потънаха в обятията на любимите си същества. И Херардо, прекарал зад решетките в САЩ 16 години без нито веднъж да се види с жена си Адриана, с която са били младоженци при ареста му и нямаха деца, бе посрещнат с със страстна прегръдка от своята вярна любима – доста наедряла, бременна в последния месец…

„Загадката” с бременността незабавно се разкри и записа още една, най-вълнуващата страница на американо-кубинското сдобряване. 43-годишната тогава Адриана очакваше първородното им бебе с Херардо, благодарение пак солидарността и човешката съпричастност, които триумфираха в онзи момент. При всичките си участия през годините в най-различни прояви в Куба и по света с искания за освобождаване на „Петимата” Адриана неизменно изтъкваше и личната си драма – как заради несправедливите присъди тя всъщност е лишавана от човешкото си право да има дете от своя любим, как биологичният ѝ часовник тиктака, как времето изтича и как враждебната политика на САЩ срещу Куба ѝ отнема щастието на майчинството… И пред мен е изповядвала тази своя болка…

Това е споделила и пред пристигналия през 2013 г. в Хавана с преговорна мисия американски сенатор демократ Питър Лиъхи. По онова време вече са били в ход интензивни, но неофициални американо-кубински контакти с цел размяна на затворници – тримата от „Петимата” срещу двама осъдени в Куба за шпионаж в полза на САЩ (американеца Алън Грос и кубинеца Роландо Сараф Трухийо). Именно по тази линия Лиъхи е в Хавана. Но успоредно с конкретните си задачи, Лиъхи се ангажира и да помогне на дълбоко трогналата го Адриана. Именно с неговото съдействие е получено разрешение от властите в САЩ Херарадо да даде семенна течност от американския си затвор, след което да бъде извършено оплождане инвитро на Адриана. Ето така е заченато бебето на надеждата за едно по-добро бъдеще между Куба и САЩ…

Н 5 януари 2015 г., две седмици след завръщането у дома на Херардо, Рамон и Тони, Адриана ражда малката Хема – и момиченцето моментално се превръща във  всеобщата любимка на кубинците. Става и най-красивият символ на американо-кубинското затопляне…

Прегърнах това сладко момиченце и прекрасната му майка Адриана, когато през май 2016 г. Тересита ме заведе в дома им в Хавана. Херардо го нямаше тогава – беше точно 9 май и по същото време заедно с останалите от „Петимата” той беше на… Червения площад в Москва, сред специалните гости по случай парада на Победата над хитлеризма. А Адриана, сияеща от щастие, ме довери, че… отново е бременна…

Близначетата им Херардо-младши и Амбър се родиха на 16 декември 2016 г., един ден преди на 17 декември да се отпразнува тогавашната втора годишнина от освобождаването на „Петимата”.

Буквално вчера тези близначета навършиха вече 5 години, а кака им Хема, горда ученичка, съвсем скоро ще празнува 7-ия си рожден ден.

Това красиво и смело семейство наистина е олицетворение на невъобразимите изпитания, през които преминава и цяла Куба, устоявайки пред вихрушките на първо място с много обич и с вяра в силата на доброто и на човешката солидарност.

Херардо днес е начело на Комитетите за защита на революцията – най-масовата кубинска обществена организация. Парадоксално – снимка, на която е и той сред масово шествие в подкрепа на революцията из центъра на Хавана, през юли т. г. бе тиражирана от в. „Ню Йорк Таймс” като фото от… антиправителствена демонстрация… Тогава доста западни медии се стараеха да покажат „масовост” и продължителност във времето на избухналите на 11 юли протести, провокирани от трудностите заради блокадата и пандемията, които моментално бяха изманипулирани екстремистки сили в Маями. Всъщност реалните настроения на мнозинството от кубинците, действително понасящи огромни лишения, са най-вече срещу американската блокада, защото хората там много добре знаят къде е първопричината за всички несгоди, стоварващи се върху родината им…

Това огромно геноцидно посегателство върху човешките права на кубинския народ – блокадата на САЩ – сякаш обаче не съществува за една настървена компания евродепутати от десните групи в Европейския парламент, които вчера, на 16 декември, прокараха поредна осъдителна резолюция на ЕП срещу Куба. Тази е вече третата такава резолюция за шест пленарни сесии през текущата година. Отново, разбира се, речитативът в нея е за хипотетични нарушения на човешките права заради арестувани лица, престъпили кубинските закони. Но нито дума за погазващата правата на всички кубинци американска блокада…

Същевременно обаче резолюцията на ЕП, приета с 399 гласа „за” на евродепутати от десните групи, 150 „против” отляво и 119 „въздържали се”, не пропуска да акцентира върху призива към Европейския съвет да отмени действащото от 2017 г. споразумение за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба. То бе подписано в Хавана през 2016 г. от тогавашната върховна представителка на ЕС по външната политика Федерика Могерини, посетила Куба насред многото надежди, избуяли и след визитата там същата година на Барак Обама. Това все още действащо споразумение е „трън в очите” на европейската десница, но де факто то облагодетелства многобройните европейски инвеститори в Куба.

Остри нападки срещу него отправиха по време на дебатите такива десни евродепутати като представляващия испанската Народна партия венесуелец Леополдо Лопес, баща на опиталия се да извърши държавен преврат в родината си през април 2019 г. венесуелски опозиционер Леополдо Лопес (пълен съименник на баща си), който също вече избяга в Испания.

Отляво контрира винаги активният в дебатите по кубински теми Ману Пинеда от испанската „Обединена левица”, който бе категоричен: „Единствените нарушения на човешките права, от които Куба страда вече 60 години, идват от престъпната блокада, наложена от САЩ”.

Засега в ЕП превес имат гласовете на десните. Но, както се вижда, те влизат в дисонанс дори и с все по-настоятелните искания в Конгреса на САЩ за връщане на политиката на нормализация в отношенията с Куба, ясно заявени в цитираното писмо до Байдън на 114-те американски конгресмени.

Дали в крайна сметка „първите седем години” след онова незабравимо „размразяване” от 2014-та, завръщането на „Петимата” и раждането на символа на надеждата Хема ще останат с положителен баланс в историята?

Хема, братчето и сестричето ѝ, всички деца в Куба, техните семейства и целият кубински народ заслужават най-после да се свали примката на блокадата от красивия им Остров на свободата.