Какво стои зад най-масовите протести в Сърбия от 20 години насам?

Най-мащабните от 20 г. насам протести заляха Сърбия този уикенд. Те станаха най-масовото продължение на подобни демонстрации, които непрестанно се разрастват вече месеци наред. Този път проявите обхванаха над 50 градове, села и пътни възли в цялата страна. Навсякъде транспортният трафик бе блокиран за около два часа, включително на ключовия мост „Газела” в Белград.

Инициатори на протестите бяха екологични организации и граждански обединения, негодуващи срещу обявени от сръбското правителство законодателни промени, които да снижат прага за провеждане на референдум и така да улеснят отчуждаването на земи от собственици. Правните мерки са свързани с амбицията на властите в Белград да подемат „литиева революция”, като осигурят зелена светлина за проекта „Ядар” (по името на реката в долината, където ще се реализира) на англо-австралийската компания „Рио Тинто”. Целта му е да изгради мина за добив на литий и завод за преработката му край находище на стратегически ценния метал в Западна Сърбия.

Само че еколози и граждани се тревожат, че проектът ще съсипе земеделските земи и ще замърси водите в целия регион. На тяхна страна застана и обявеният за най-добър тенесист в света Новак Джокович, който пусна в социалните мрежи снимка от блокадата на моста „Газела” и написа към нея: „Чист въздух, вода и храна са ключът към здравето. Без това всяка дума за „здраве” е излишна. Природата е нашата майка. Да бъдем повече сред природата”.

По време на протестите президентът на Сърбия Александър Вучич посети едно от деветте села, където „Рио Тинто” планира да разгърне проекта си – Горне Неделице. Държавният глава отиде там, за да разговаря с местните хора относно тревожещите ги спорни закони. Напрежението обаче не спада.

По този повод предлагаме публикуван на 19 ноември т. г. репортаж на „Гардиан”, който разглежда в подробности казуса с проекта на „Рио Тинто”, като дава и мненията на местни жители от набелязания за мината район.

Миналото на „Рио Тинто” помрачава сметките на Сърбия за литиева революция

Даниел Бофи, долината Ядар, Сърбия, „Гардиан”

Знак за батерия, която мига тревожно, че е изтощена, е насложен върху образ на земното кълбо, видяно от Космоса. „Зелени технологии, електрически автомобили, чист въздух – всичко това зависи от едно от най-значимите находища на литий в света, което се намира точно тук, в Ядар, Сърбия“, обявява диктор с глас като чакъл. Добавя: „Напълно разбираме опасенията ви за околната среда. „Рио Тинто” извършва подробни анализи, за да сме сигурни, че разработваме проекта „Ядар” в съответствие с най-високите стандарти за околната среда, сигурността и здравето.”

Излъчена по обществения канал RTS веднага след вечерните новини, лъскавата телевизионна реклама завършва с изображения на успокояващи учени и доволна млада двойка, която се разхожда на фона на залез: „”Рио Тинто”: Заедно имаме шанса за да спаси планетата.“

Да се представя „Рио Тинто” като екологичния спасител и бастион на прозрачността е може би малко пресилено. „Рио Тинто” е втората по големина металодобивна и минна корпорация в света. През почти 150-годишната си история англо-австралийската мултинационална компания, която отчете печалба от 10,4 милиарда долара (след издължаване на данъци) през 2020 г., се сблъсква с обвинения в корупция, влошаване на околната среда и нарушения на правата на човека. В момента се води дело по граждански иск от Комисията за ценни книжа и борси в САЩ, която обвинява компанията за измама в нейния бизнес с въглища в Мозамбик. А през 2017 г. на „Рио Тинто” бе наложена глоба от 27,4 милиона британски лири от финансовия надзорен орган на Обединеното кралство за нарушаване на правилата за оповестяване и прозрачност.

Главният изпълнителен директор по дейностите на „Рио Тинто” за добив на желязна руда призна по-рано тази година, че компанията „не се гордее с историята си“ в своята мина „Marandoo” в Западна Австралия, където стотици старинни артефакти бяха хвърлени на сметището. Миналата година тогавашният главен изпълнителен директор подаде оставка, след като компанията умишлено взриви древна пещера, един от най-значимите археологически изследователски обекти в Австралия, където имаше доказателства за 46 000 години непрекъснато обитаване. Това лято компанията най-накрая, след десетилетия призиви, се съгласи да финансира „оценка за въздействието върху околната среда и човешките права“ на своята бивша медна и златна мина в Пангуна, Папуа Нова Гвинея, където се твърди, че 1 милиард тона отпадъци от мините са били изхвърлени в делтата на река Каверонг-Джаба – и това продължава да нанася катастрофални щети.

Някои казват, че на общия световен фон с корпоративни злоупотреби „Рио Тинто” изглежда „като малко дете”. Същевременно за ръководителите на тази компания бъдещето ѝ буди безпокойство независимо от настоящите големи печалби. Води се борба да се задържи цената на акциите. Цената на желязната руда е под натиск от масовото китайско производство. Скандалите в Австралия застрашават разрастването на компанията, а управата на принадлежаща ѝ голяма медна мина в Монголия беше подложена на тежка критика.

Именно в този контекст световният стремеж към декарбонизация и желанието на Европейския съюз да е самодостатъчен откъм суровини, за да може да постигне климатичните си цели, привлякоха интереса на компанията.

През юли „Рио Тинто” обяви, че ще инвестира 2,4 милиарда долара в проект в долината Ядар в Западна Сърбия, над която се извисяват планините Цер и Гучево. Там, край река Коренита, приток на река Ядар, е предвидено да се изгражда това, което според англо-австралийската компания ще бъде най-голямата литиева мина в Европа и една от най-големите в света, разположени на зелено място. Компанията изчислява, че за очаквания 40-годишен живот на мината тя ще произведе 2,3 милиона тона литиев карбонат – базов минерал за батерии, включително и за големи батерии за електрически превозни средства и за съхранение на възобновяема енергия, както и 160 000 тона борна киселина годишно, необходима за инсталации за възобновяема енергия като слънчеви панели и вятърни турбини.

С тази мина „Рио Тинто” може да стане един от 10-те най-големи производители на литий в света. Ще е в състояние да произвежда достатъчно продукция за повече от 1 милион електрически автомобили годишно – артикул, чиито годишни продажби се очаква да скочат от 1,2 милиона броя през 2017 г. до поне 23 милиона през 2030 г. според Международната агенция по енергетика.

Европейският съюз, с който Сърбия има споразумение за асоцииране, улесняващо търговията и регионалното финансиране, сега внася целия си литий за батерии от страни извън Европа. Вече се водят разговори за бъдещи доставки от Сърбия за водещи немски производители на автомобили.

Четири корабни контейнера, превозващи инфраструктурата за планирания завод за преработка на литий в долината Ядар, вече отплаваха от Австралия за Сърбия. Проектът набира скорост.

Но разтревожени и гневни активисти, включително хилядите протестиращи, които излязоха по улиците на сръбските градове Лозница и Белград през последните месеци, казват, че са свидетели на разгръщащо се бедствие в една от най-плодородните зони на страната, която осигурява около една пета от сръбското селскостопанско производство. Повдига се и въпросът за странните съдружници, избрани във водовъртежа на зелената революция, и дали са извлечени поуки относно потреблението и производството, направили прехода към декарбонизиран свят толкова спешен. Недостатъците в сръбската демокрация допълнително пораждат загриженост дали гласовете на хората от „фронтовата линия” се чуват.

Навършват се 17 години, откакто сребристо-белият алкален метал литий е открит случайно от геолози от „Рио Тинто” при един от двата сондажа в царевично поле в долината Ядар. Екипът е търсил борати, използвани в торове и строителни материали, но открива нещо неочаквано: борати и литий в един минерал – комбинация, която по-късно ще получи името ядарит, на името на долината.

47-годишната Марияна Петкович, учителка, живее с 49-годишния си съпруг Небойша и двете им дъщери в Горне Неделице, едно от деветте села, които ще бъдат най-засегнати от планираната мина. Тя си спомня деня, в който там дошли представители на „Рио Тинто”. „Те взимаха проби и постоянно се въртяха наоколо. Запознахме се с тях, канехме ги на кафе, на обяд, на празници и местни събития – те бяха сърби“, каза тя. „Тогава говореха за малка мина, 20 хектара, и че никога няма да разберем, че е тук”.

През следващите години „Рио Тинто” започва да прави дарения за местни каузи. Училището в Горне Неделице получава средства за ремонт на класните стаи. Клубът на футболния отбор се добива с нов покрив, а на фермерите са предложени ваучери за скъпа селскостопанска техника. Сред 107-те дарения, раздадени от 2003 г. насам, има дори пари за коледен базар на обща стойност 608 807 долара.

„След година-две изведнъж се оказа, че мината вече ще е 80 хектара“, казва Петкович. „През септември миналата година, получихме писма, в които ни съобщаваха, че земята ни променя статута си – от земеделска на земя за строителство. Спомням си, че една приятелка ме покани в дома си, където група от нас, все жени, бяхме попитани от една дама от „Рио Тинто” какво искаме от мината, какви възможности може да ни интересуват… Бяхме глупави. Не обръщахме внимание.“

„Рио Тинто” заявява, че не признава цифрите, сочени от Петкович, но не отрича, че плановете са се развили. Според териториалния план, публикуван от сръбското правителство през март, зоната, която ще бъде обхваната, ще се разпростре на 850 хектара, с размерите на повече от 1000 футболни игрища.

Основната мина ще бъде на площ от малко над 200 хектара на брега на река Коренита, приток на Ядар, като още стотици хектари ще бъдат заделени за депа за отпадъци и нова транспортна инфраструктура. Изкопните работи ще се извършват под двете речни корита, където е открит литий на дълбочини от 100 до 650 метра.

През 2014 г. наводнение, причинено от излизането на Коренита от коритото ѝ, доведе до преливане на язовир в затворена въглищна мина, разливайки токсичен материал върху земеделски земи.

„Рио Тинто” твърди, че планира да преобразува течните отпадъци от мината в сухи „торти“, за да ги направи по-безопасни за съхранение. Има готовност с план за извънредни ситуации, ако се случи „наводнение веднъж на 10 000 години“.

Изграждането на мината предполага преместването на 81 домакинства, доброволно или по друг начин, и закупуване на нивите на 293 собственици на земя. В брошура, разпространена сред засегнатите, се посочва, че отчуждаването на жилища и земя ще бъде „крайна мярка“. Компанията според Петкович вече е изкупила около 80% от земята и имотите срещу „нечувани“ суми, възлизащи в някои случаи на стотици хиляди евро на базата на изплащания от 470 евро на кв. м от имот. „Рио Тинто” предлага 5% бонуси на тези, които освободят терените в рамките на четири месеца след офертата.

В селото на Петкович са закупени около 30 жилища. Знаейки, че имотите им са предопределени да бъдат унищожени, собствениците изтръгват прозорци, врати и дори покриви, оставяйки опустошени гледки на онези, които са се противопоставили на парите на „Рио Тинто” или тепърва очакват да им предложат нещо. „Нашите съседи го направиха, така че и ние трябваше да го направим“, каза 67-годишната Живана Шакич, която наскоро продаде имота си.

В близост до терените, които ще се разработват за бъдещата мина, се намира некрополът Пауле, датиран от 1500-1000 г. пр. н.е., най-голямото гробище на Централните Балкани от бронзовата епоха. „Рио Тинто” е платила на местния музей за археологически разкопки и досега са открити стотици артефакти, включително керамика, бижута, инструменти от боядисан камък и бронз, керамична макара и трикрак олтар.

45-годишният Златко Коканович, ветеринарен лекар и баща на пет деца, обработващ заедно с брат си около 32 хектара, в които се намират пет гроба от бронзовата епоха, казва, че е отхвърлил опитите на „Рио Тинто” да наеме земята за разкопки. „Те никога няма да я купят от мен – могат само да ми я открадна“, каза бащата на пет деца.

„Проектът „Ядар” няма да има никакво въздействие върху този важен обект в нито една от неговите фази“, уверяват от „Рио Тинто”.

В района има и две важни зони – едната е за гнездене на птици, а другата се характеризира с биоразнообразие. И двете са международно признати като важни за опазването на популациите от птици. „Но досега не са установени рискове за съществуващата фауна в тези зони… Не са извършвани и няма да се извършват дейности в периода на активно гнездене на птици“, добавя говорителят на компанията.

Добивът на литий все пак ще доведе до тежки екологични щети, генерирайки 57 милиона тона отпадъци от скален материал и индустриален детрит. Средното потребление на вода се оценява на 6-18 литра в секунда, или около 1,3 литра вода за всеки килограм продукт.

Що се отнася до въглеродните емисии, компанията твърди на уебсайта си, че „предвижда“ да използва възобновяема енергия. „Такива мини се отварят предимно в пустини именно поради вредното въздействие върху околната среда и биоразнообразието“, казва проф. Драгана Джорджевич, ръководител на специалността химия и инженерство на околната среда в Белградския университет. „Застрашени са басейните на реките Дрина и Сава, от които около 2,5 милиона души се снабдяват с вода.”

„Рио Тинто” отрича това. Компанията е поръчала 12 екологични проучвания, но нито едно от тях не предостави, когато „Гардиан” ги поиска. Също така бе отхвърлена молбата за интервю.

Все пак едно проучване, финансирано от компанията и обобщено в слайд презентация, бе получено във вестника. То дава известна предлага представа за нещата. Д-р Имре Кризманич от факултета по биология в Белградския университет  установява, че опитите за смекчаване на щетите върху повече от 145 защитени вида – от вълци, бобри и прилепи до саламандри, езерни костенурки, водни кончета, риби, всякаква флора и фауна – биха имали силно ограничен  ефект. В презентацията се заключава, че „поради очакваните необратими промени в определени екосистеми, както и поради рисковете от значително застрашаване на живия свят на реките Ядар, Дрина и подземните води, оптималната и основна мярка за предотвратяване на негативните последици върху състоянието на биоразнообразието в тази област е изоставянето на планираната експлоатация и преработка на минерала яадарит”.

Макар проектът „Ядар” да няма все още необходимите разрешения за строителство, „Рио Тинто” не се съмнява, че сръбското министерство на околната среда ще даде зелена светлина, когато представи своята оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) по-късно тази година.

Говорител на „Рио Тинто” каза за природата около основния обект: „Почти всички видове на флората и фауната на това място могат да бъдат намерени в Западна Сърбия или извън нея. С други думи, няма видове, които не могат да продължат живота си извън тази територия, което означава, че въздействието върху биоразнообразието ще бъде минимално”.

Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви в телевизионно предаване през януари: „Ние нямаме море или природни ресурси, които да ни донесат милиони. Имаме ядарит и умирам от смях, когато чуя, че хората протестират срещу него. Те протестират там долу, в Западна Сърбия, заради „Рио Тинто” и казват, че щяло бъде катастрофа. Не, няма да бъде. Там няма да се случи бедствие.”

Вучич предложи въпросът да се постави на референдум. Но Мирослав Миятович от неправителствената организация „Екип за борба с корупцията в Подрине” („Pakt”) се притеснява, че правителството преразглежда правилата за такива гласувания. „И предишното правителство, и настоящото са клиентелистки настроени спрямо компанията, като адаптират законите към нейните нужди“, смята той.

Що се отнася до потенциалния вот относно непопулярната мина, протоколите от среща между Европейската комисия и ръководителите на „Рио Тинто”, публикувани съгласно законите за свободата на информацията, отбелязват с удебелен шрифт как служителите на ЕС са били информирани, че „разработването на мястото ще започне – от [второ тримесечие на] 2022 г. – след изборите в Сърбия (март 2022 г.)”.

„Рио Тинто” обещава да създаде 2000 работни места по време на строителството на мината и 1000 дългосрочни трудови позиции, което ще има 1% пряк и 4% косвен принос към БВП. Но за хората, които се борят с този план, е трудно да видят нещо добро в предстоящото унищожаване на една дългогодишна общност и начина ѝ на живот.

51-годишният Драган Карайчич, лидер на енорийския съвет, който има полета с царевица и соя близо до мястото, където ще бъде депото, казва, че „Рио Тинто” е шампион в оставянето на „пустини след себе си“. „Дори и да планираха шоколадова фабрика с името на „Рио Тинто”, аз пак няма да се откажа от земята си“, категоричен е той.

60-годишният пчелар Владан Яковлевич от Ступиница, на 2 км от минната зона, чиито 400 кошера са произвели три тона акациев мед миналата година, обяснява, че районът, където се хранят пчелите му, ще бъде „опустошен“.

Ратко Ристич, професор по горско стопанство, заедно с други съмишленици от Сръбската академия на науките и изкуствата също е срещу мина „Ядар”, твърдейки, че „възможните ползи за държавата Сърбия от него са между 7 и 30 милиона евро годишно, докато възможният приход от напредничава селскостопанска дейност в същия район ще бъде повече от 80 милиона евро годишно без замърсяване или преселване на хора“.

Петиция срещу мината е събрала над 130 000 подписа. Това са 2% от сръбското население.

Компанията вече трябваше да плати малки обезщетения поради изтичане в полета, където е извършвала проучвания. Организацията „Pakt” е подала в местната прокуратура в Лозница наказателен иск срещу „Рио Тинто”, регистрирана в Сърбия като „Rio Sava Exploration”. В иска се твърди, че компанията е действала в противоречие с разрешителните си за изследвания, като е изхвърлила незаконно отломки и че камионите ѝ са преминавали по недопускащи такъв тонаж мостове. От „Рио Тинто” твърдят, че не са ги търсили относно тези претенции. Според компанията „компетентните органи са потвърдили, че дейностите на „Rio Sava Exploration” са в съответствие с действащото законодателство“. Уверенията на компанията обаче, че операциите ѝ ще бъдат в съответствие със сръбските и европейските разпоредби, са слаба утеха за местните жители.

Като част от пътя си за присъединяване към ЕС, Сърбия е задължена да приведе в съответствие европейското законодателство своите разпоредби за управление на водите, отпадъците и промишлените емисии. В същото време Европейската комисия признава в писмо до адвокатите на анти-„Рио Тинто” кампанията „Marš Sa Drine” („Махай се от Дрина”), че докато Сърбия „е постигнала известен напредък по отношение на привеждането в съответствие с европейското законодателство… прилагането му все още е на ранен етап“.

Според Лукас Беднарск, автор на книгата „Литият: Глобалната надпревара за доминиране на батериите и новата енергийна революция”, морално би било Европа да поеме екологичните разходи за добива на литий, от който се нуждае. В момента минералът се внася от Австралия, Латинска Америка и Китай.

Но Медб Болгер от организацията „Приятели на земята Европа” казва, че се предвижда батериите за електрически превозни средства и възобновяеми източници да увеличат търсенето на литий с почти 6000% до 2050 г. – и пита: защо такова потребление не се поставя под въпрос? „Все още не се говори за намаляване на търсенето“, посочва Болгер. „Зададохме въпроса и Еврокомисията каза, че не са на етап, в който могат да поставят ограничения. Причината да стигнем до състоянието на околната среда, което имаме в момента, на първо място е безотговорното използване на ресурсите, твърде многото добив, който да покрие нуждите на луксозно богатите и на европейска индустрия… Ние просто правим отново същото.”