Кубинците почетоха на 25 ноември 5-ата годишнина от кончината на бащата на Кубинската революция Фидел Кастро с многобройни възпоменателни прояви. Основната от тях се състоя по традиция на легендарното широко стълбище на Хаванския университет – арена на много студентски борби против различни диктатури и за свобода, още от 30-те години на ХХ век и нататък, през десетилетията, до победата на революцията на 1 януари 1959 г.
Именно на тези препълнени с покрусени млади хора стъпала бе и голямото сбогуване на Хавана с Фидел след онзи 25 ноември 2016-та, когато главният Команданте на Куба премина във вечността. Оттогава вече стана традиция всяка годишнина от тъжната загуба да се отбелязва на същото място с вълнуващи концерти. Неизменно на тях се изпълнява и много емоционалната песен „В седлото с Фидел” по текст на Раул Торес, която през 2016-та бе написана за броени часове след вестта за кончината на Ел Команданте.
Тази година отново стълбището на Хаванския университет се превърна в огромна зала на открито, като из естествения амфитеатър на стъпалата се разположиха многобройните участници във възпоменанието – не просто като публика, а именно като съпричастни участници, мнозина от които носеха и портрети на Фидел. Този път над множеството по време на концерта се изля и дъжд, но никой не мръдна от мястото си. Включително и ръководителите на държавата – президентът Мигел Диас-Канел и премиерът Мануел Мареро Крус, които бяха на първия ред пред сцената.
В репортажа си от събитието популярният кубински сайт cubadebate.cu пише: „Всеки 25 ноември нещо минава през сърцата ни – така, както се случваше и на Фидел. Има комети, които преминават пред определен период. И хората винаги ги очакват. Казват, че Фидел постоянно живее в народа – и е така. Но всеки 25 ноември в този почти тривековен университет става нещо. Случва се магията. Сълзите от онзи ден отново се съживяват. Хосе Марти казваше, че истинското винаги е ново”.
Наред със снимки от тазгодишния концерт в памет на Фидел на стълбите на Хаванския университет, предлагаме и няколко кадъра от двете му визити в България през 1972 и 1976 г. Негова преводачка тогава бе незабравимата българска възпитаничка Тересита Капоте, години по-късно на два пъти била и посланик в България. Уви, и нея загубихме през 2020-та…
About The Author
