От година насам симбиозата на испанската и кубиноамериканската десница е влязла в нов остър цикъл на непрестанната си болезнена обсесия за смяна на властта в Куба, чиято глобална цел е да се демонстрира, че въобще алтернативните модели са обречени. Току-що тази трескава компания си осигури и лъскава бъркалка за антикубинския коктейл от стимуланти, с който щедро залива широката публика – двете награди „Грами” за песента, която сама създаде, лансира, плати и повери на кичозен манекен и антуража му. Но нека първо проследим хронологията в обострянията на тази обсесия за последните 12 месеца.
Още през ноември миналата година дистанционните испано-американски гробокопачи на кубинското правителство се възбудиха неимоверно покрай т. нар. „движение Сан Исидро” (по името на квартал в Хавана) на млади и не дотам млади активисти от артистичните среди. Те бяха доста насърчени през социалните мрежи от „вдъхновители” от Маями и Мадрид да се впуснат в дисидентски пърформанси за свободата на изразяване пред кубинското министерство на културата, което отначало им предложи диалог. Но бързо стана ясно, че целта им не е да се търсят решения за реални или измислени проблеми, а да осигуряват зрелища за чуждестранните спонсори. Чиято щедрост бързо произведе и успешен търговски продукт – през февруари т. г. бе готов и завъртян ефектен видеоклип с нова песен, която още с пускането ѝ бе промотирана като „химн” на някакви антиправителствени протести в Куба, каквито всъщност нямаше. Става дума за този същия продукт, току-що шумно отличен в двоен размер в Лас Вегас на церемонията „Грами” за латино-песни.
Но нека да спазваме хронологията и да проследим развитията. В произведения в Маями и шумно рекламиран през февруари клип блеснаха с участие известни кубински рап-изпълнители, сред които е и авторът на песента – от години живеещият пак в Маями, но разполагащ и с испанско гражданство покрай испанската си съпруга певец, актьор и модел Йотуел Ромеро, 45-годишен мускулест красавец. В клипа той гордо демонстрира голия си, перфектно оформен торс и мощни бицепси. Освен това Йотуел е тъмнокож. Както и всички останали участници в клипа.
Расата не би трябвало да има никакво значение, особено за страна като Куба, защото всеки непредубеден неин гост просто няма как да си тръгне оттам, освен с твърдото убеждение, че това е най-неподвластното на расизма кътче земя на планетата ни.
Но авторите и участниците в клипа се стремят да внушат точно обратното. Избрани са само тъмнокожи певци, за да дадат израз на гняв и от някакъв химеричен расизъм в родината си, която клеймят и за купища други въображаеми грехове с френетичното си изпълнение.
Песента директно призовава за сваляне на „диктатурата” в Куба и отрича революционния лозунг „Patria o muerte” („Родина или смърт”), който е част и от кубинския национален химн. Вместо него лансира друг – „Patria y vida” („Родина и живот”). Изпълнителите сипят обвинения и закани срещу правителството и крещят рефрена с гневни гримаси в типичния за рапа отсечен ритъм. Естествено, песента така се и казва – „Patria y vida”.
Със самото ѝ излизане Куба, естествено, реагира възмутено, защото това си е гавра с националния химн и агресивно очерняне на страната. Но парчето бе масово тиражирано из социални мрежи и медии в САЩ и Испания, авторът ѝ Йотуел получи внушителна безплатна реклама, а антикубинската кампания – ефективен инструмент за целите си.
През юни т. г. изби ново обостряне. Тогава под натиска на испански десни евродепутати Европейският парламент прие резолюция, осъждаща състоянието на човешките права в Куба и атакуваща действащото от 2017 г. споразумение за диалог и сътрудничество между ЕС и тази карибска държава, което всъщност е от полза за многобройните европейски инвеститори там. Резолюцията бе приета, но при силна поляризация – 386 гласа „за” дойдоха отдясно, но с „не” гласуваха 236 евродепутати от социалистите, левицата и зелените, които смятат, че с такава позиция „Европа си стреля в крака”, а 59 се въздържаха.
Точно месец по-късно – през юли, в няколко кубински градове бяха провокирани улични безредици, като пак чрез социалните мрежи бе изманипулирано реално натрупалото се в страната напрежение вследствие на дефицитите и притесненията, нагнетени от пандемията и от ожесточената в последните години с още по-сурови санкции американска блокада. Правителството на Куба скоро след това оповести, че е разкрило синхронизирана система за въздействие в социалните мрежи чрез ботове и тролове, оперирарщи от чужбина, но създаващи видимост за присъствие на кубинска територия. И, естествено, съзря във всичко това акции за дестабилизация и за „мек преврат”. В отговор призова кубинския народ масово да излезе на улиците и да покаже дали подкрепя революцията – и хората излязоха още в средата на юли, заливайки с човешко море крайбрежния „Малекон” и скандирайки „Patria o muerte”.
Поредният пик в циклофренията на обсебените да сменят властта в Хавана настъпи в средата на ноември. Точно за 15 ноември кубинското правителство бе обявило „отварянето” на Куба. Тоест – след дългото застиване заради анти-Ковид мерките отново да се задвижи на пълни обороти икономическата дейност, да се възобновят присъствените учебни занятия във всички образователни степени, да се активира изцяло туризмът, който поне преди пандемията беше водещ приносител на валутни приходи, да се възстанови въздушният трафик с международните полети, ограничени дотогава пак заради коронавируса.
Островът на свободата може да си позволи „отваряне”, защото вече 99% от 11-милионното население е ваксинирано най-малко с една доза от собствените 3 на брой действащи кубински анти-Ковид ваксини (още две, пак местни, очакват одобрение). И около 76% от кубинците са с напълно завършен ваксинационен цикъл не даже с две, а с три дози. Трябва да се знае, че Куба от самото начало на васкинационната си кампания имунизира и децата над 5-годишна възраст. Тоест – наближаващата 100-процентна ваксинация на цялото население е наистина точно това. На 100 процента.
Така че 15 ноември бе замислен в Куба като истински празник – децата пак тръгват на училище след дълги месеци дистанционно (телевизионно) обучение, за туристите падат досегашните ограничения, страната отново се връща към активния живот. Какъв по-хубав повод за фиеста! И календарът се напълни с безброй планирани за този ден културни прояви на открито.
Но… Обсебените от други помисли иберо-американски мераклии да преобразяват Куба по свой тертип решиха също на 15 ноември да „вдъхновят” поредната си „мека” офанзива. 39-годишният кубински драматург Юниор Гарсия, участник в групата „Сан Исидро”, а вече и инициатор на групата „Архипелаг”, се самопредстави пред чужди медии като инициатор за свикването на 15 ноември на антиправителствени шествия из различни кубински градове.
Едва ли имаше изненадани, когато властите не дадоха разрешение за такива прояви с мотива, че те целят дестабилизация и подкопаване на конституционния ред в страната, а освен това представляват заплаха за сигурността на кубинските граждани, още повече, че същия ден улиците вече ще са пълни и с ученици…
По-нататъшният развой на събитието показа, че нито някой от обявените за организатори на шествията е вярвал те наистина да се състоят, нито в който и да е момент се е занимавал с организирането им, нито дори си е правил илюзиите, че осъществяването им е реалистично и че ще се намерят желаещи да участват. Но онова, което е неоспоримо, е вдигането на достатъчно рефлекторен шум из медиите, че се готвят такива „протести”, а властите ги „забраняват” и „репресират” потенциалните участници.
След подготвената така поне в чужбина благодатна почва дойде изявление на междувременно вече лансирания из отзивчивите чужди медии като „кубинския Вацлав Хавел” Юниор Гарсия. Той декларира, че щом властите не дават разрешение за провеждане на шествия, тогава значи той не може да излага на риск сигурността на хората и затова се отказва от координацията на инициативата. И че оставя осъществяването ѝ само на личната съвест на всеки гражданин. Който иска – да излиза на своя глава. Да ходи на този ден облечен в бяло или да провесва бял чаршаф от балкона си.
Накратко – като никой не излезе да се прави на дисидент, веднага могат да се обвинят властите в сплашване, натиск, репресии…
Самият Юниор обяви във Фейсбук и собственото си драматургично решение – че предишния ден, на 14 ноември, ще се разходи протестно сам, само с една бяла роза в ръка, по централната 23-та улица в Хавана, излизаща на крайбрежния булевард „Малекон“. Пак по-късно се разбра, че и това заявено намерение е било само медиен шум. А неосъществяването му е било прагматично калкулирано да се „продаде” като резултат от все същите „репресии” и „сплашване” от страна на властите.
Да, Юниор никъде не излезе на 14-ти. Остана си у дома, показвайки пред услужливи чужди фоторепортери проврените си през щорите на домашния си прозорец ръце с роза и с бял чаршаф с „дисидентски” надпис. А от телефона си се оплака в социалните мрежи как около къщата му се били събрали „организирани от режима” агитки, за да скандират лозунги срещу предатели на родината. „Блокиран съм в дома си!” – алармира Юниор чуждестранните си фенове. Явно много го достраша да излезе и да мине покрай активисти от Комитетите за защита на революцията от собствения му квартал, възмутени от клеветите му срещу Куба.
Имаше още една интересна интерпретация от чужди медии същия ден. Понеже от покрива на блока на Юниор беше спуснато голямо кубинско знаме – така, както беше направено из повечето блокове и къщи в страната на празничния ден на „отварянето” 15 ноември – това беше представено като опит със знамето „да се прикрие” героично „протестиращия” от прозореца си Юниор…
Всъщност, дори занимаващите се основно с него чужди медии бяха принудени да признаят в свои кореспонденции, че на 15 ноември никъде из Хавана, нито пък из други кубински градове са били забелязани струпвания на хора с протестни намерения, но имаше много културни събития на открито с широко участие на празнуващи граждани по повод „отварянето” на страната.
Междувременно от дисидентската група „Архипелаг”, оглавявана от Юниор Гарсия, бе съобщено в социалните мрежи, че замисляните протестни действия може да продължат и до 27 ноември, защото „в страната не са изчезнали причините да се протестира”. След което от същата група започнаха да бият аларма, че не можели да се свържат по телефона нито с Юниор, нито с жена му. Тръгна внушаване, че сигурно са „арестувани”, „отвлечени”, „изолирани”…
А на 17 ноември изненадващо дори за съратниците му се разбра, че Юниор и съпругата му вече благополучно са отпътували от Куба за Испания със своевременно осигурени още дни по-рано испански визи… Тоест – докато е играл пиеската през прозореца на дома си „кубинският Вацлав Хавел” вече си е бил уредил драматургията на отпътуването.
В Испания, където кубинският „дисидент” бе сърдечно приветстван лично от лидера на дясната Народна партия Пабло Касадо, задъханият от борчески пориви карибски гост незабавно даде обширна пресконференция. В която обясни, че си тръгнал от Куба, защото там искали да му запушат устата, а той не можел да живее така и избрал свободата. Същевременно десетки пъти повтори, че в родината му управлява една „диктатура” и призова „свободния свят” за подкрепа, та да се махне тоя „режим”.
Сладки приказки, тъй желани от Народната партия и още по-дясната „Вокс”, чиито евродепутати нямат търпение да задвижат нова антикубинска резолюция в Европейския парламент, та да видят веднъж завинаги сметката на споразумението за сътрудничество ЕС-Куба и да наложат нови, задушаващи санкции на Хавана. За целта без съмнение в най-скоро време Юниор ще гастролира в Брюксел и Страсбург. Като най-вероятно страстите ще бъдат подгряти и от включване в антикубинското евротурне също и на „испанеца” от Маями Йотуел със или без останалите рапъри от увенчаното вече и с две латино-„Грами”-та парче „Patria y vida”.
Ето така стигаме до церемонията в Лас Вегас за връчването на тези престижни награди. Появата на Йотуел на червения килим там шокира с кичозността си и с гаврата с кубинските национални символи дори много от привържениците му. Внушителният мъжага с богат опит от фешън-подиумите се изтъпани там с „кралска” наметка, изобразяваща… кубинския национален флаг… До него бе испанската му половинка – също певицата Беатрис Луенго, докарана в секси рокля, сякаш продължаваща една от сините ивици на кубинския флаг. По-късно зашеметените американски медии не пропуснаха да уточнят, че тоалетите били дело на дизайнерка от кубинската общност в Маями.
Тази гледка обаче взриви социалните мрежи и в самата Куба, и на кубинските общности в чужбина, като огромното мнозинство от коментиращите са дълбоко възмутени и от гаврата с флага, и от „кралското” държание на Йотуел, и от цялата кичозност не само на облика му, но и на декларациите му насред една толкова откровено комерсиална проява.
Разбира се, че отсъдените награди за „Patria y vida” са несъмнено политически. А приказките на Йотуел и другите рапъри за „кубинския народ” насред цялата онази скъпарска светска суета в Лас Вгас звучат като нетърпимо вулгарен виц.
Да, латино-„Грами” не за първи път се присъжда с политически контекст. През 2019-та наградата отиде при чилийската певица Мон Лаферте, чиято песен отразяваше избухналите в нейната страна масови протести срещу неолибералния модел и алармираше за страшните репресии на полицията и карабинерите там, чиито изстрели с гумени куршуми пряко в лицата на много млади демонстранти оставиха десетки от тях ослепели с едно или и с двете очи. Чилийските сили на реда се „отличиха” и с жестоки изтезания над арестувани участници в протестите, включително с изнасилвания на жените сред тях. Затова Мон Лаферте се появи на церемонията за „Грами”-2019 с черна рокля, спусната от раменете ѝ и оголила гръдта ѝ, на която беше изписано: „В Чили изтезават, изнасилват и убиват”.
Оттогава насам певицата не е пропуснала да използва всяка своя изява, за да напомня непрестанно, че все още безнаказани остават престъпленията на полицаите и карабинерите срещу демонстрантите в Чили. Постоянно заостря вниманието и към трагедията на хората, изгубили очите си при репресиите срещу протестите. На сегашната церемония бременната Мон Лаферте се появи отново с впечатляващо облекло – в стандартен костюм, който обаче беше изрязан точно на корема ѝ, изпъкнал напред с пъпа, като кръгло око на ослепял заради репресиите чилийски демонстрант…
Е, „кралят” Йотуел и компанията му на свой ред не спряха да повтарят каква страшна „диктатура” била Куба, сравнявайки я дори с Чили по времето на Пиночет. На което очевидно няма смисъл да се отговаря със съвсем другите впечатления на милионите чуждестранни гости, на живо опознали Острова на свободата през годините. А е достатъчно да се цитира само един коментар от последните дни, станал хит сред испаноезичните потребители на социалните мрежи. Авторът е много известният испански журналист и правозащитник Паскуал Серано. Той пусна в Туитър многозначителна снимка на Йотуел и неговата Беатрис в луксозна лимузина и сложи отдолу само една фраза: „Онези, които ви казват, че Куба е диктатура като Чили по времето на Пиночет, ще ви кажат, че и тези опозиционни музиканти в тяхната лимузина в Маями са като Виктор Хара”. За по-младите и несведущите у нас напомняме, че Виктор Хара е чилийски певец и режисьор, зверски убит от чилийската военна хунта на стадиона „Чили“ в Сантяго след кървавия преврат от 11 септември 1973 г. Желаещите могат да научат доста за него от публикации в „Барикада“.
Може да се добавят само още няколко „дребни” детайли относно основния създател на „Patria y vida” Йотуел. Точно преди сегашната церемония в Лас Вегас той раздаде един куп „борчески” интервюта. В повечето от тях без задръжки експлоатира и расисткия елемент, който се опитва да придаде на антикубинската си кампания. В интервюто си за испанския в. „АВС” например дословно казва за изпълнителите на „Patria y vida”: „Ние сме петима чернокожи от квартала с мечти за свобода”. Посланието е ясно – бедни, потиснати и от расизъм момчета, надигнали се срещу „диктатурата”.
Само че… Самият Йотуел е син на… кубински дипломати и буквално е прекарал ранното си детство, тичайки из коридорите на кубинското външно министерство, както свидетелстват други дипломати. Благодарение на дипломатически мандат на баща, си като тийнейджър живее и учи в Париж, където таткото работи в кубинското посолство. „Френската връзка” му помага и по-късно, когато, вече пълнолетен, решава да стане рапър и цял месец отново прекарва в Париж заедно с тогавашната си група, ползвайки стари семейни контакти, за да „пробие” във френската столица, която е и средище на световната култура. По-нататък бързо се ориентира в шоу-бизнеса и неговата конюнктура, изграждайки успешна международна кариера – и като модел по модните подиуми, и като участник в сериали, снимани в Латинска Америка и Испания. Така открива и половинката си – испанката Беатрис, бракът с която му осигурява испанско гражданство.
Артистичната му кариера обаче явно не го е удволетворявала, щом е избрал да печели световна слава чрез такъв черен, но несъмнено добре платен пиар срещу родината си, какъвто е „Patria y vida”.
Няма съмнение, че испанската и кубиноамериканската десница през идните месеци щедро ще излива този хит-коктейл „Антикубана” от всички възможни посоки, за да убеди света, че на Куба не ѝ стига геноцидът на 60-годишната блокада на САЩ, а трябва да бъде още и още мачкана и санкционирана. Доста долнопробно занимание, от което на всеки човек с нормален морал може само да му се повдига.
Но нормалните хора по света е редно да правят и нещо повече, освен гнусливо да извръщат глава от подобни противни практики. Да не мълчат. Да надигат глас за истината. Да искат незабавна отмяна на геноцидната антикубинска блокада. Да не забравят, че истинската Куба е онази, която пее песните на също отличените навремето с „Грами” виртуози от „Buena Vista Sotial Club” – „открити” и лансирани в световната музика, впрочем, от американци. Но такива, които ценят истинското изкуство, нормалното съжителство между държавите, приятелството между народите и човечността. Това е „нормалността”, която днес толкова не достига на целия свят и която би трябвало да намери сили да измести от живота ни крясъците на омразата.
About The Author
