Един ден на границата между Беларус и Полша с мигранти от Иракски Кюрдистан

Мариана Беленкая, Гродно, в. „Коммерсантъ”

Миграционната криза на границата между Беларус и Полша се изостря с всеки изминал ден. Както се убеди кореспондентката на в. „Коммерсантъ”, която бе на мястото на събитията, хиляди хора от Иракски Кюрдистан се стичат в Гродненска област, поемат към крайграничните гори и се заселват в палатки досами границата, надявайки се да попаднат в Полша, а оттам в Германия или в някоя друга богата страна. Междувременно идат студове, животът в палатковия лагер скоро може да се окаже непоносим. На този фон в Европа се обсъждат „целенасочени мерки срещу отговорни лица в Минск”, считани за виновни за кризата.

На границата между Беларус и Полша, недалеч от КПП „Брузги-Кузница”, се е установил стихиен лагер на мигранти от Близкия изток, който наброява няколко хиляди души и постоянно привлича нови хора, главно от Иракски Кюрдистан. Координатите на лагера се предават през чатове в Telegram-каналите. По същия начин се разпространява и информацията как да се получи виза за Беларус, как след пристигането да се поръча такси, как да става настаняването в хотел. Някои следват съветите на приятели, които вече са успели да преминат границата и изпращат радостни съобщения от Германия. Във вторник германската информационна агенция DPA, позовавайки се на Управлението на федералната полиция в Берлин, извести, че само през ноември в намиращата се на в източната част на ФРГ федералната провинция Бранденбург са пристигнали 595 нелегални мигранти от Беларус. А от началото на годината преселниците, дошли по същия маршрут, вече са около 5000.

„Наши приятели ни написаха всичко – как да получим виза в Анкара, да хванем такси в Минск, в кой хотел в Гродно да се настаним и как да си поръчаме кола до границата.” Това разказва Хошави. Той заедно с брат си братовчед си вече от три дни е в Гродно. Сега тримата вече са решили да щурмуват границата. От кой град на Иракски Кюрдистан са, Хошави отказа да посочи. Неговата и на другите две момчета биография е кратка: завършили са училище, работили са в хотел и в магазин за дрехи, печелили са малко – под 200 долара на месец, ако имат късмет, но с това не може да се живее. И накрая са решили да заминат зад граница, за да помагат на родителите си и на по-малките деца в семействата. Мечтаят да стигнат до Англия.

Кола за Хошави, брат му и братовчед му се намира лесно, стига пари да има. Още в Гродно взимат общо за тримата 50 долара. От хотела викат миниван – бизнесът за превоз на мигрантите е добре уреден. Но има проблем. Пътищата са блокирани. Шофьорът все пак обещава: „Ще ви закарам максимално близо до границата”. През целия път той уточнява по радиостанцията дали и откъде може да се мине по маршрута. Споделя, че за първи път кара нелегални мигранти към границата, но да връща други такива оттам вече му се е налагало. Мнозина не издържат и решават да се върнат. Не чак в родината си, но поне в Гродно или Минск.

„Максимално близо” – това този път е около 5 километра от границата. Пред нас пътят е пуст. „Нататък няма да продължа. Там вече са граничарите,” казва шофьорът и стоварва пътниците. Но не минават и 10 минути – и до нас спират две леки коли. „Давате 100 долара и имате два варианта. Или отиваме до едно място на границата, където няма никого, но ще трябва да се провирате през телта, или там, където всички ваши са се събрали на тълпа. Но до тях ще трябва и да повървите,” предлагат спрелите колите си шофьори. Момчетата избират втория вариант – те не разполагат с координати на лагера, нямат мобилен интернет и ще им е по-лесно там, където е тълпата. За кореспондента на „Коммерсантъ” този път вече няма място в тяхната кола, но го поема другата. Така че също пътувам към границата, като моят автомобил се движи преди другия. Шофьорът постоянно проверява пътя и е на непрекъсната връзка с колегата си от втората кола. „Минахме първия КПП, чисто е, може да се мина,” докладва той. Разказва ми, че местните жители използват ситуацията, за да спечелят нещичко. Но не са само местните. В Гродно са пристигнали множество шофьори от различни краища на Беларус.

Кореспондентът на „Коммерсантъ” е стоварен на бензиностанция. „Ей там, наляво, беше лагерът на онези. Ще го видиш,” сбогува се шофьорът.

В посочената посока не може да се напредне много. Буквално след 100 метра до мен спира миниван и се показва водачът. Цивилен е. Казва: „Натам не може. Нас тук какво, нахалост ли са ни поставили? Тук никой не може да се шляе. Върви по друг път”.

Другият път ме отвежда до КПП „Брузги”. Там днес няма никого. Преминава само кола с военни. По пътя срещам семейство бежанци – мъж и жена с 2-годишната им дъщеря. „Ние сме от Кюрдистан, търсим наши роднини, те са в лагера,” на развален английски обяснява жената.

След половин час на същото кръстовище от колите слиза още една група млади хора с раници и потъва в гората. Но има и такива, които просто остават насред пътя.

Край бензиностанция № 64 се образува временен лагер. Хората са стоварени от няколко леки коли и цял автобус. Автобусът идва от Минск. Колите са от различни посоки. Самите бежанци уверяват, че идват от Брест. Шофьор обяснява на руски, че идват от Пустата (Беловежката пуста – голям беларуски природен резерват, б. р.). Бежанците споделят, че повечето от тях са от Дохук, град в Иракски Кюрдистан. Бягат от нищетата и отчаянието. Сред тях има и малки деца на възраст от 1 до 10 години. Има и тийнейджъри. Мнозина са болни, децата кашлят раздиращо.

Нощите са много студени. Някои разказват, че са в Беларус вече от 40 дни. Визите всеки е получавал където и както може – чрез фирми в Дохук и Ербил. Летели са до Беларус през Турция, Багдад или Обединените арабски емирства. Били са на границата, но са ги прогонили оттам. Един от мъжете разказва, че жена му и децата са откарани към границата с Литва. Как е станало, не обяснява. Вдовица с пет деца е решила да се върне в Кюрдистан. „Дайте ми телефона на някаква международна организация – ООН, Червения кръст… Да ни помогнат да се върнем,” казва тя.

В сряда в Минск пристигат кюрдски депутати, за да обсъждат кризата с властите. Може би те ще могат да вземат със себе си на връщане някои от желаещите да се приберат обратно. Ако ги открият – хората нямат мобилен интернет, няма връзка с тях.

От другата страна на границата в сряда също посрещат гости. В Полша пристига на извънредно посещение председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Властите в европейските страни и ръководството на ЕС са сериозно загрижени от обострянето на беларуската граница, обвинявайки за всичко Минск.

Доста остро по проблема се изказа Михаел Линхарт, външният министър на Австрия – страна, която дълго беше считана за една от най-лоялните към Беларус сред членките на ЕС. Линхарт заяви: „Редовно да се докарват хора и да се изпращат към границата – това е едновременно нарушаване на човешките права и шантаж. Ние няма да поощряваме това. Ние трябва да възпираме хората да поемат по този път и така доброволно да се оказват заложници на един тоталитарен режим. С тях се злоупотребява като с безименна маса в една цинична игра”. Според Линхарт Австрия е солидарна с Полша и Литва (превърнали се в най-непримирими врагове на президента Александър Лукашенко) и счита, че ЕС трябва да разработи „целенасочени мерки против отговорните лица в Минск”.

На свой ред и държавният секретар на френското външно министерство Клеман Бон заявява: „Ние сме длъжни твърдо да отговорим на тази хибридна война, която може да даде лош пример на нашите съседи”.

Самят Александър Лукашенко също не иска да остане един на един с проблема. Той се обади на своя руски колега Владимир Путин. Както съобщиха прес-службите, двамата президенти са обменили мнения по ситуацията на беларуско-полската граница.

Президентът Лукашенко смята за виновен за тази ситуация Запада. Той е убеден, че в ЕС съществува някаква неформална структура, която осигурява транзита на бежанците от Близкия изток през Беларус: „Качват ги на самолета, тук ги поемат, карат ги до границата, през границата ги прекарват и там вече ги приемат техните – поляци, немци, украинци. И всичко срещу пари”. Цитатът е по ТАСС.

Официалната представителка на руското МВнР Мария Захарова също предупреди западните страни да се въздържат от обвинения срещу Минск за водене на „хибридна война”. Тя заяви по една от руските телевизии: „Тези хора (нелегалните мигранти – б. а.) от много години, бих казала даже десетилетия са приучавани към мисълта, че живот с висок стандарт има само на Запада”. Захарова обобщава: „Общо взето Западът демонстрира колективно, масово погазване на всички онези ценности, за които говори от години.”