На 30.10.2021 г. офисът на общностния център на ЛГБТИ общността в София „Рейнбоу хъб“ беше опустошен от група нацисти, предвождани от Боян Станков, самопровъзгласил се за „Расате“. Държа да започна с това, защото все пак в България е по-лесно да се самопровъзгласиш за прабългарин, отколкото сам да можеш да решиш как се казваш и каква е твоята джендър идентичност.
Понякога насилието може да има неподозирано и плашещо позитивни ефекти. Това не е оправдание на насилието, а негов анализ като катализатор вследствие постъпките на един съвършено банален нацист.
На 01.11.2021 г. пред Съдебната палата бе организирано светкавично протест след призив на „Рейнбоу хъб“ и организациите зад него. За двадесетгодишния си опит никога досега не съм виждал толкова хора да се отзоват на ЛГБТИ протестно шествие или въобще на общностно ЛГБТИ събитие от какъвто и да било характер, както това се случи пред Съдебната палата. Никога. Нещо ново се случва, и това е добре.
Със сигурност нещо поколенчески се е променило и се променя. Но и е много възможно – освен предизборния контекст, който пък досега не е сътворил нищо добро за нас, ЛГБТИ хората – гражданите да реагират по-емоционално на разбита собственост, вместо на разбити лица, каквито има много през последните 2-3 години.
Никога досега Станков или някой като него не е бил гонен от студио на телевизия, както това се случи на 01.11 в Нова ТВ. Неговата позиция винаги е била една от „всички гледни точки“ на криворазбраната в нашата журналистика „обективност“. (Ще си позволя и нещо лично: Това се отнася и за един случая през 2009 г., когато отказах покана на бТВ да участвам в предаване, ако поканят Станков, както те искаха, защото все пак за българските медии разликата между сеир и обективност е като тази между мечта и мачта, както казва Набоков. След което бях излъган най-подло от телевизията и той беше поканен независимо от поставеното от мен условие, като ми беше наврян в лицето в студиото на екран, докато се намираше в съседно помещение. А след това пред бТВ се опита да се сбие с мен и само с много и бърз разум реших да не му причинявам телесни повреди.)
Никой не е очаквал, че Гешев ще свърши нещо добро, но (малко нещо по „случайност“) и това се случи – поиска имунитета на Станков, а ЦИК взе че свърши едно бързо библейско деяние, и му го отне скорострелно. Нека обаче никой не си създава впечатлението, че това е някакво прокурорско геройство. Освен това, подвеждането под отговорност на Станков със сигурност ще раздели допълнително обществото и може да има неочаквани ефекти върху и без това фрагментирания наци(оналистически) вот.
Никой не си е представял, че Борисов някога ще каже нещо по наш адрес, което да е и в наша полза. Говорим за партията на човека, според който „в нашата партия жените са си жени, а мъжете – мъже“, и който би „направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на вземането на важни решения“.
Никога досега (нито преди, нито по време на предизборна кампания, независимо от обстоятелствата) политически партии не са заемали позиции срещу хомофобска агресия и насилие, освен „Зелените“, които ни подкрепят още от 2009 г. Всичко това създава спонтанно-илюзорното усещане, че нещо се променя или ще се промени за нас. Да видим. Но както ни ползват като „джендъри“ за изтривалки в кампании (че и без), така ще ни ползват и като симпатично ранени, но политически безобидни жертви в същите тези кампании само тогава, когато сме абсолютно безопасни, когато сме тотално обезопасени – когато сме буквално на един нож разстояние от някакъв полуобразован политпсихопат.
Надеждата, последваща от този конкретен случай може би е, че той ще послужи като катализатор най-накрая да излезем от безпредметните и истерични „дискусии“ за някакви си гей бракове, които никой никога не е и искал, и може би най-сетне ще се фокусираме върху най-наложителното (защото сме го докарали до там да мислим само за него): а именно, криминализация на престъпления от омраза по хомофобски подбуди и включване на сексуалната ориентация като признак в Наказателния кодекс. Но имам подозрението, че това ще отшуми бързо и скоро всички тутакси ще се върнат в руслото на „джендъри искат да крадат деца от сиропиталища и да се женят, за да може легално да ги изнасилват“.
Но дотук с „добрите новини“.
За Гешев Станков е лесна мишена. Все пак първата му показна акция като главен прокурор беше срещу БНС в странно оркестрирана психо-операция по изчистване на имиджа, която без малко да го направи заслужил антифашист. Станков е пределно лесен за хвърляне на вълците. Инициативата на Гешев не е кой знае каква победа на върховенството на закона, макар и формално да е такава. Би било изумително Гешев да бъде запомнен като нещо повече от юридическо чучело само защото е свършил нещо хем правилно, хем в полза именно на ЛГБТИ хората.
Медиите продължават да не се информират, че БНС и Станков от 10 г. не са съвсем едно и също нещо, но кой ли се интересува от такива досадни подробности? Даже самият факт, че беше поканен в студиото на Нова ТВ е унизителен за медията. Но да проявим известно великодушие в настоящата ситуация вероятно е гражданска зрялост, каквато и без това се очаква от нас, ЛГБТИ хората, диспропорционално в повече.
Един по-детайлен анализ на изразените позиции в подкрепа на нашата общност показва доста деполитизирани становища, които не говорят по същество за криминализация на хомофобията. Така например „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ никъде не назовават нито проблема с НК и „хулиганството“ (даже се говори за „вандализъм“), нито назовават идеологическия гръбнак на „инцидента“ – фашизъм и/или нацизъм. Позициите, които партиите изказват ги обрисуват като едни принципни хуманисти, които са ОК с нас дотолкова, доколкото оставаме живи и най-вече доколкото не се посяга на частната собственост. Не съм сигурен колко от тези партии разбират какво означава телесна неприкосновеност, особено що се отнася до ЛГБТИ хората, както и че човешките права са по-важни от собствеността.
Ще рече човек, че някакъв черен лебед на анти-хомофобията изведнъж е разперил криле над целия българския политически спектър.
Лебедът определено не е черен, но ето няколко въпроса, които не са никак бели:
Без подобно събитие-катализатор, щеше ли въобще някоя от сега подкрепилите ни партии и техни представители някога да кажат добра дума за нас? Щяха ли въобще да отронят каквато и да е дума за нас? (Да свършат нещо по същество аз и към момента не очаквам.)
Как изведнъж 11 на брой посолства на влиятелни световни сили бяха чути, след като същите от 2008 г. до сега всяка година подкрепят открито София прайд и призовават българската държава към законодателни промени, многократно споменавани в мониторинговия доклад?
Трябваше ли да се стига до поредното вандализиране на „Рейнбоу хъб“ и въобще до някакво насилие, за да се чуе нещо по-конкретно от лагера на център-дясното, освен, че „Ние имаме гей приятели, но не му е сега времето“? Това са партии, които по принцип ни подкрепят, без да ни подкрепят и които през последната една година използват като политическа патерица „Зелените“, за да не отчуждят изцяло електората по-специално на „Да, България“. Впрочем една доста неприятна сделка и вътрешно-коалиционна игра, която все още работи въпреки погнусата и на гей либералите.
Има ли начин някога хора като Радан Кънев да спрат да хвърлят вината за днешните нацисти и хомофоби върху комунизма? (Все пак понякога трябва да е и смешно.)
Защо трябваше да се изправят пред нож (и пак – не за първи път) ЛГБТИ хора, за да се сетят социалистите (Велислава Дърева и други), че и ние сме хора? Та нима Нинова не беше достатъчен повод социалисти да се сетят, че „джендърите“ са човешки същества, които не са разменна монета в така или инак политически неосъществимата сделка на „патриотичния социализъм“?
Ами ако не ставаше дума за „фашизъм“ или „нацизъм“?
Ами ако офисът беше разбит от обикновени, никому неизвестни лица?
Щеше ли да е фашизъм и хомофобия тогава?
Да поговорим за фашизма. Съгласен съм да се зарадваме поне за малко, че има първи стъпки към разпознаване на проблема и наричането му с неговото истинско име. Но терминът „фашизъм“ се прокрадва едва-едва и то само заради усилията на няколко леви ЛГБТИ активисти, както и благодарение именно на пишущи като Дърева (колкото и това да дразни по традиция дясно настроените ЛГБТИ активисти у нас). И на терена на ЛГБТИ активизма всяко споменаване на „фашизъм“ бива сведено до ревизионистко смъмряне на другарчето, защото както всички знаем, именно комунистите са измислили фашизма за да могат да вземат властта с кръв и чест… Едва ли е изненада, че откърмени с исторически ревизионизъм по-младите поколения също смятат, че комунистите са виновни за всичко, включително и за днешната хомофобия и насилие. Фактът, че самият термин фашизъм въобще циркулира през последните дни не е постижение на някаква прогресивна политика, спонтанно обзела политическия спектър. Внезапната политическа подкрепа е обединена именно и само от своята внезапност – отвъд това не изглежда като да има диагноза, а такава за Станков и без това не е нужна. Защото става дума за много по-голям проблем в държавата, в която Конституционния съд смята че има компетенциите да обсъжда праисторията и да решава що е то лична идентичност.
Признавам, че нещата с фашизма действително са по-сложни, защото на свой ред самият термин, особено през последните години на така популярните сред либералните среди понятия като „популизъм“ и „пост-истина“, често служи като евтина изтривалка за бързо хабящи се граждански емоции. А когато въобще се използва, това става често без точна идеологическа диагноза и обикновено не води до нищо, освен до скоротечна умора, лайкове и апатия. Но все пак това е абсолютно нормално в държава, в която може да си купите чаша с образа на Хитлер във всеки курорт.
И все пак: защо биват атакувани така безмилостно няколкото леви журналисти и политици, които заеха позиция в наша полза, говорейки за фашизъм? (Поименно: директно Велислава Дърева, в различни степени също Петър Витанов, Деница Златева, Кристиян Вигенин, Кирил Добрев, Петко Димитров, Цветелина Пенкова.) Комунистите ли измислиха фашизма, за да борят джендърите днес? Ако е така, това са именно аргументите на крайна десница и не съм сигурен дали центристки настроените ЛГБТИ хора в България разбират как съучастничат на своите насилници. Абсолютно наясно съм, че обвързаността на гореизброените с БСП е сериозен проблем, независимо дали са противници на ниновизма. Но след години на мрънкане и тръшкане, че в БСП няма критични гласове, които да ни подкрепят, че Нинова едва ли не е изяла всякаква критичност вътре в партията, не върви точно сега да се вади нож на единствените хора, които назовават проблема с истинското му име – а именно, фашизъм. Когато навремето Фидел Кастро се извини на ЛГБТИ хората за причиненото им страдание, всичко, което антикомунистите имаха да кажат, бяха идеологически ругатни – въпреки че хора като Тачър и Рейгън никога не намериха доблестта да преразгледат унищожителните си политики спрямо ЛГБТИ хората.
И така, трябваме ли им ние, ЛГБТИ хората, на обществото и медиите, така внезапно впечатлени от насилието срещу нас, само като жертви на физическо насилие, за да се сетят, че не може да допускат човеконенавистни позиции и техните дякони в студията си? Ако съдим по контраста между последните 20 г. на ЛГБТИ активизъм и толерантността на медиите към Станков и (поне в днешно време) по-цивилизовалите се негови събратя като Джамбазки, то отговорът определено е „да“.
Ние, ЛГБТИ хората, сме нужни на обществото като жертви, а не като граждани с равни права. Само това може да обясни внезапната универсална политическа загриженост, която се изсипа върху ЛГБТИ общността на базата на един от много инциденти в историята.
Наистина, може би насилието води до някои позитиви и до някои продуктивни последици. Но те имат много кратък срок на годност: защото по всяка вероятност ще бъдем забравени толкова бързо, колкото и биваме пребивани.
About The Author
