Конфронтацията между САЩ и Венесуела, която след идването в Белия дом на Джо Байдън далеч не изчезна, но сякаш излезе от най-острия си досегашен период и от челните световни новини, тези дни пак ескалира. В центъра на новото напрежение е съдбата на колумбийския предприемач с венесуелски дипломатически паспорт и със статут на посланик на Каракас за специални поръчения Алекс Сааб. Името му фигурира в един от американските антивенесуелски санкционни списъци от края на 2019-та.
В средата на миналата година Сааб беше арестуван в нарушение на дипломатическия му имунитет по време на техническо кацане на неговия частен самолет в малката западноафриканска държава Кабо Верде, където трябваше да има само зареждане, преди да продължи полета си към Иран и Русия. Мисията му тогава е да сключва сделки за закупуване на храни, медикаменти и енергоносители за Венесуела, подложена на сурова финансово-икономическа блокада от САЩ с особено тежки последствия насред пандемията.
Колумбо-венесуелецът обаче е задържан от властите на Кабо Верде и остава там затворник в продължение на година и половина. През този период Венесуела многократно алармира и ръководството на тази африканска държава, и много международни институции за посегателството над правата и „отвличането” на неин гражданин с дипломатически имунитет. Предприети са и поредица от юридически действия от международен адвокатски екип, но Кабо Верде на допуска негови членове на своя територия. Всички оспорвания са безрезултатни и в крайна сметка през септември т. г. съд в Кабо Верде отсъжда Сааб да бъде екстрадиран в САЩ. Екстрадицията се осъществява на 16 октомври.
В отговор Каракас незабавно и гръмко още същия ден прекъсна колебливо напредващия от месец август насам процес на диалог между официалното правителство на Венесуела и венесуелската опозиция. Той се водеше в столицата на Мексико с посредничеството на Норвегия и целеше договаряне на условията за провеждане на изборите за губернатори и кметове през ноември. Ръководителят на венесуелската правителствена делегация Хорхе Родригес оповести, че екипът му се оттегля от преговорите в знак на протест срещу екстрадирането на Алекс Сааб в САЩ.
Тук трябва да се припомни, че преговорният процес в Мексико имаше подкрепата на ЕС като форма за диалогично решаване на венесуелската криза. Макар и в по-въздържана форма, такава подкрепа личеше и от Вашингтон. Най-радикалните сектори от венесуелската опозиция, винаги поддържани от САЩ, също участваха в диалога в Мексико. Смяташе се, че договарянето на взаимноприемливи условия за участието им в ноемврийските избори за кметове и губернатори може да тласне към компромисни формули и стихване на цялостната венесуелска криза.
Само че, още откакто тръгнаха срещите в Мексико, официален Каракас, който в знак на добра воля междувременно освободи редица задържани за закононарушения опозиционери, многократно повтаряше, че диалогът е взаимен процес. И че срещу своите отстъпки очаква равностойни усилия от отсрещната страна. На първо място – отмяна на задушаващите американски санкции и отказ от агресивната политика на САЩ за открито сваляне на законната венесуелска власт.
Стъпки в тази посока обаче не бяха направени. И на септемврийския кръг от преговорите водената от Хорхе Родригес делегация предупреди недвусмислено, че диалогът буксува, без да бележи напредък по жизненоважния за венесуелския народ въпрос за отмяната на блокадата. А подобен „празен ход” лишава от мотивация по-нататъшните усилия.
Пак тогава – в средата на септември, веднага след решението на съда в Кабо Верде за екстрадиция на Алекс Сааб в САЩ, Каракас предприе и свързан с този казус ход на мексиканските преговори. Сааб беше включен в официалния списък на венесуелската правителствената делегация с неговия дипломатически статут на посланик за специални поръчения. Макар по същото време да беше под домашен арест в Кабо Верде.
Още тогава наблюдателите коментираха, че това е знак от страна венесуелското правителство, което явно обвързва съдбата на Сааб със съдбата на преговорите и с произтичащата от тях перспектива за участие на радикалната опозиция в изборите. Въпреки този знак обаче Сааб беше екстрадиран. И последва прекъсването на преговорите от страна на Каракас.
На 17 октомври с коментари по темата излезе и лично венесуелският президент Николас Мадуро. Той натякна в изявление по държавната Венесуелска телевизия: „Правителството на САЩ много добре знаеше, че, отвличайки Алекс Сааб, член на делегацията за диалога в Мексико, забива смъртоносен нож в преговорите там. Въпреки всичко те точно това направиха. Значи не искат диалог, не искат мир за Венесуела.” Мадуро поясни, че лично е наредил на Хорхе Родригес да прекъсне преговорите. Президентът изтъкна още, че Каракас ще търси и съдействието на ООН, за да защити правата на своя дипломат Сааб. Той припомни, че съдът на CEDEAO (Икономическата общност на държавите от Западна Африка) на два пъти е излизал със становище, че Сааб трябва да бъде незабавно освободен и че не подлежи на екстрадиране.
Междувременно венесуелските спецчасти отново върнаха в затвора за ефективно излежаване на присъдите им шестима венесуелци с американско гражданство, осъдени още през 2017 г. за ощетили венесуелската държава злоупотреби. Като част от диалога с умерената опозиция, воден още доста преди преговорите в Мексико, въпросните шест души в началото на тази година получиха възможност да изтърпят присъдите си в размер от 8 до 13 г. в условията на домашен арест, а не в затвора. Сега обаче демонстративно ги върнаха зад решетките – още в деня, в който се разбра за екстрадицията на Сааб.
Наричат групата „шестимата от Citgo” – защото те са били директори на висши позиции в Citgo – действащата в САЩ дъщерна фирма на държавната венесуелска петролна компания PDVSA. Citgo фактически бе присвоена от САЩ в рамките на санкционната антивенесуелска политика, минавайки уж „под разпореждане” на самообявилия се за президент Хуан Гуайдо. Но дори още преди това да стане „отвътре” на самата компания са били саботирани интересите на венесуелската държава чрез корупционни схеми. Именно за такива деяния са осъдени шестимата.
Държавният департамент на САЩ чрез говорителя си Нед Прайс не закъсня да вземе отношение по новата ескалация с Каракас, като всъщност я подсили. Прайс осъди прекъсването на преговорите в Мексико и съчета изявлението си с призив към венесуелските власти „да сложат край на нарушенията на човешките права” и да позволят провеждането на „свободни и справедливи избори за президент, за парламент, за регионални и за местни ръководства”.
Говорителят на Държавния департамент, който увери, че САЩ подкрепят диалога в Мексико, също така порица венесуелското правителство, че „поставя добруването на един индивид над живота на милиони венесуелци”. Прайс заяви, че по никакъв начин Вашингтон не се е опитвал да взриви преговорите в Мексико и че екстрадицията на Сааб нямала нищо общо с официалната американска политика, а била само в прерогативите на съдебната власт, защото „в САЩ прилагането на закона е независимо от политиката”. Същевременно Прайс настоя венесуелското правосъдие пък веднага да да освободи „шестимата от Citgo”.
От Каракас отхвърлиха и заклеймиха изявленията му като доказващи, че Вашингтон продължава да поддържа все същия курс към сваляне на законната венесуелска власт и към съсипване на венесуелската икономика, като част от тази политика е и „отвличането” на Алекс Сааб, важна фигура в усилията на Венесуела да оцелява въпреки задушаващата американска блокада.
Междувременно самият Сааб, откаран след екстрадицията си във Флорида, бе веднага изправен пред тамошен съдия, който му предяви общо 8 обвинения – 7 за пране на пари и едно за конспирация, чрез която да извърши това пране. За 1 ноември е насрочено и първото заседание по делото му.
Още в края на 2019 г., когато Сааб и неговият бизнес-партньор Алваро Пулидо, също колумбиец, бяха включени в санкционния списък на САЩ, от средите около Гуайдо и от Вашингтон вече звучаха такива обвинения. Сааб беше наричан и „главния параван на Мадуро”. Из „големите” медии по света се тиражираха твърдения, произлизащи от венесуелските опозиционни среди, че спомагал за тайното обогатяване на президента и на венесуелската върхушка, с които делял печалби от сделките си по венесуелски държавни програми.
Всъщност, за настървеното очерняне на Сааб от страна част от венесуелските опозиционери важна роля играе и икономическата конкуренция – просто фамилиите на част от тях имат собствени вериги точно в търговията с храни и облекло, чрез която колумбиецът „пробива” във Венесуела още преди 18 години.
Роден през 1971 г. в колумбийския град Баранкия във фамилия от ливанско-палестински произход, Алекс Сааб успешно си сътрудничи с венесуелското правителство, внасяйки във Венесуела на преференциални цени хранителни продукти, дрехи, стоки от първа необходимост и строителни материали за достъпни, лесно сглобяеми социални жилища. Разгръща бизнеса си със съдействието на своя партньор Алваро Пулидо, използвайки и широката си мрежа от международни контакти, включително в арабския свят.
Алекс Сааб става особено полезен за Каракас след като от 2017 г. нататък САЩ под управлението на Доналд Тръмп започват да обсипват Венесуела с неспирна канонада от санкции, опитвайки се да задушат икономиката на страната и така да предизвикат смяна на властта там. Тази необявена война, в която са въвлечени и американски съюзници по света, като ЕС, Обединеното кралство и редица десни латиноамерикански правителства начело с колумбийското, включва също замразяване и направо отнемане на венсуелски авоари и предприятия в чужбина, както и възпрепятстване за венесуелски разплащания чрез международни финансови инструменти.
В ситуацията на такава постоянно ожесточавана антивенесуелска блокада Алекс Сааб продължава да осигурява чрез свои бизнес-партньори по света внос на храни и други жизненоважни продукти. Повечето от хранителните продукти, които осигурява включително през Мексико, се разпределят чрез съществуващата във Венесуела държавна програма CLAP (местни комитети за прехрана и продукция).
Програмата е създадена през 2016 г. от правителството в отговор на съзнателното укриване на храни и спекулативната игра с изкуственото помпане на цените им, предприети от опозицията с цел да породят дефицити, да провокират обществено недоволство и да разклатят властта. В това активно участват тъкмо фамилните вериги магазини и складове на част от опозиционните водачи.
Правителството на Мадуро отговаря с CLAP. Чрез тази система, обхващаща 7 милиона семейства (населението на Венесуела е 30 милиона) се осигурява доставката два пъти месечно на пакети с дълготрайни основни хранителни продукти (ориз, фасул, захар, макаронени изделия, олио и т.н.) на символични цени. Така е пресечена спекулата и на семействата е гарантирана поне основната прехрана. Сааб и Пулидо са сред основните доставчици, осигуряващи необходимия внос на храни за CLAP.
Тези доставки се усложняват и оскъпяват успоредно с разрастването на американските санкции. Разплащането с чуждестранните партньори се превръща в изтощително обиколно тичане – защото повечето големи международни банки спират да приемат венесуелски транзакции и се налага преводите да минават през далечни страни и региони, докато стигнат адресата си. Тези операции се интерпретират от САЩ и венесуелската опозиция като „пране на пари”, но всъщност са принудителни действия, наложени тъкмо от американската финансово-икономическа блокада срещу Венесуела. В подобни условия са поставени и други санкционни държави, включително принудената да оцелява под вече 60-годишна американска блокада Куба.
Разбира се, че Сааб и Пулидо не са „благодетели”, а бизнесмени, които очевидно търсят и печалба от усилията си. Но сатанизирането им в несекващите от 2019-та атаки срещу тях, гръмко отекващи откъм САЩ и кръга на Гуайдо, си е чиста политическа пропаганда. А твърденията, че двамата си делели с Мадуро великите печалби от „завишените цени” на продуктите за CLAP, без изобщо да се споменава, че това завишаване е предизвикано от принудителните заобиколни разплащания, наложени именно от американската санкционна политика, може да се „продава” само на публика, неспособна да събере 2 и 2. Публика, която няма да се запита и защо изобщо се е стигнало до създаването на CLAP, кои сили целенасочено рушат Венесуела от години и кой реално трови живота на хората в тази не само красива, но и тъй неприлично богата на природни ресурси страна…
При прекъснатата си с ареста в Кабо Верде мисия Алекс Сааб пътува пак с цел да осигури, макар и отдалеч, храни и енергоносители за Венесуела. Маршрутът на полета му е трябвало да го отведе до Иран и Русия. Но полицията на Кабо Верде изненадващо го задържа, макар че, както вече стана дума, е с дипломатическия статут на венесуелски посланик за специални поръчения, предоставен му през 2018 г. именно с цел да се облекчат мисиите му.
Както самият Сааб твърди в дадено около половин година по-късно онлайн интервю за RT, в момента на ареста му на 12 юни 2020 г. дори не е имало юридическо основание за това. По искане на САЩ Интерпол издава червена заповед за задържането му едва на 13 юни 2020 г., тоест един ден, след като Сааб вече е зад решетките в Кабо Верде. А 4 дни по-късно Интерпол оттегля тази заповед, след като проверява и установява, че арестантът има дипломатически паспорт и имунитет, а освен това е изпълнявал хуманитарна мисия.
В следващите 25 дни Сааб отново стои под арест на практика незаконно. Чак след изтичането на този срок от Вашингтон по дипломатически път пристига официална молба до властите в Кабо Верде той да бъде задържан. Протестите и посланията, отправяни междувременно до Кабо Верде от Венесуела и Иран, остават без ефект. А арестантът е подлаган на физически и психически тормоз. Въпреки че страда от онкологично заболяване, над половин година му е отказван домашен арест. А когато най-после е постановен – само ден преди среща на върха на CEDEAO да алармира за случая му – Сааб е поместен в пълна с полицаи къща, които нито за миг не го оставят сам. Не му е разрешено да комуникира свобоно с никого, нито да пише или получава писма, нито да ползва мобилен телефон, нито да приема посещения от роднини, нито да се среща със своите лекари или адвокати от международния му екип – част от който, впрочем, е нашумелият Балтасар Гарсон, защитаващ също и Джулиан Асандж. На Сааб е позволен контакт само с местни адвокати. „Дори наркотрафикантите са третирани по-добре от мен,” казва той пред RT.
Убеден е, че целият казус около него е чисто политически и цели само едно – „да бъде свален президентът Мадуро и да поставят Венесуела на колене”. Преследвайки това, сега се опитват да го сломят и да принудят да свидетелства срещу венесуелския държавен глава и венесуелското правителство. „Но никога няма да го направя, защото нито аз, нито Венесуела сме направили нещо лошо. Венесуела има право да се грижи да добруването на народа си. И никакъв политически натиск, било члрез санкции, било чрез сплашване няма да я отклони от нейния път,” категоричен е Сааб пред RT.
Вече след екстрадицията си, той написа и открито писмо до венесуулския народ, което съпругата му – италианската манекенка Камила Фабри – прочете със сълзи на очи на митинг в Каракас.
„Ще се изправя пред съда с достойнство и ще го принудя да уважи моя дипломатически имунитет като служител на Боливарска република Венесуела,” обявява Сааб в писмото. Той продължава: „Нямам за какво да се договарям със САЩ. Не съм извършил никакво престъпление нито в САЩ, нито св коя да е друга страна, и не смятам да лъжа, за да угаждам на прилагащите антихуманна блокада САЩ”.
Той отново повтаря в посланието си, че са нарушени всичките му човешки права и че е бил „отвлечен физически и психологически” от правителствата на САЩ и Кабо Верде. Сааб обявява за отговорни за своя живот и физическа цялост Вашингтон и „екстремистката” венесуелска опозиция. Освен това предупреждава, че не е самоубиец и ако нещо му се случи в затвора в САЩ, вината ще е на други.
В доста публикации на щатски и латиноамерикански медии около случая със Сааб от последните дни се развива версията, че все пак администрацията на Байдън силно се надява да склони колумбийския бизнесмен към „сътрудничество” – тоест към свидетелстване, уличаващо Мадуро в драстични злоупотреби. Ако такова нещо се докаже с признания на толкова емблематична фигура като Сааб, това може да преобърне нещата не само във Венесуела, но задълго да дискредитира радикалната левица в цяла Латинска Америка.
А за Сааб е приготвено и двойно „менгеме” – към обвиненията срещу самия него, американската правосъдна система държи и обвиненията към един от синовете му от неговия първи брак, 25-годишния Шади Наим Саад, чийто подпис е открит под един от разплащателните документи в банка на Хонконг по линия на все същите покупки на храни за системата CLAP. Смята се, че Алекс Сааб ще бъде шантажиран от американците чрез съдбата на сина му, за да склони да се обърне срещу Мадуро. Мечтата на американските врагове на венесуелския президент е именно по такъв „лесен” и евтин начин да се постигне свалянето му.
Както винаги обаче, няма единно мнение по въпроса дали тои изумителен план е дело на официалната администрация в Белия дом, или поредно бълнуване на бясното антикубинско и антивенесуелско лоби в американския Конгрес.
Докато лудите се налудуват, датата на венесуелските мегаизбори на 21 ноември наближава. И засега изглежда, че не отборът на Мадуро, а на опозицията ще се яви на тях доста дискредитиран от обвързаността си с една свръхсила, продължаваща да задушава Венесуела и преследваща хората, които помагат в страната да влиза храна…
About The Author
