Фидел Кастро за Че Гевара: Той е неразрушима морална сила

На 9 октомври 1967 г. в училището на боливийското планинско селце Ла Игера е разстрелян раненият по време на бой и пленен предишния ден легендарен латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара. Разстреляни са и още двама пленени бойци от оглавявания от него партизански отряд – боливиецът Симеон (Уили) Куба и перуанецът Хуан Пабло Чанг.

На 10 октомври 1967 г. труповете на тримата екзекутирани, както и на още трима партизани – падналите в боя на 8 октомври кубинци Орландо Пантоха Тамайо (Оло), Рене Мартинес Тамайо и Алберто Фернандес Монтес – са откарани с военен хеликоптер в близкия град Вайегранде. Там трупът на Че е изложен в местната морга пред поканени от военните репортери, които правят известните посмъртни снимки на революционера.

По-късно ръцете му са отрязани до китките, сложени в стъкленица със спирт и изпратени в Ла Пас, където по отпечатъците на пръстите да бъде потвърдена самоличността на убития. Тялото му заедно с телата на останалите петима загинали партизани е погребано при пълна секретност под пистата на военното летище във Вайегранде. Чак 30 години по-късно – през юни 1997 г. – мястото е открито от международна издирвателна група и останките на Че и другарите му са изпратени в Куба. След тържествено поклонение в Хавана те са положени в мемориала в град Санта Клара. Превземането на този град от партизаните през декември 1958 г. ръководи Че Гевара. Това е решаващата военна операция, предопределила победата на Кубинската революция на 1 януари 1959 г.

По повод 54-годишнината от гибелта на Че предлагаме откъс от книгата на френския публицист и социолог от испански произход Игнасио Рамоне „СТО ЧАСА С ФИДЕЛ”, представляваща сбор от интервюта, взимани от кубинския лидер Фидел Кастро. Книгата излезе през 2006 г. Тя бе преведена и на български и бе публикувана и у нас през 2010 г. Ето част от глава 14, озаглавена „Смъртта на Че Гевара”.

Игнасио Рамоне: Вие как си обяснявате смъртта на Че Гевара?

Фидел Кастро: Когато Че Гевара се връща от продължителния поход, вече има проблеми. Стига се до разпра с ръководителя на Боливийската комунистическа партия Марио Монхе, който има хора в отряда на Че Гевара, както и с един ръководител от другата линия – анти-Монхе, а именно Майсес Гевара. Монхе иска да командва, а Че Гевара беше много праволинеен, непреклонен… Мисля, че е трябвало да направи по-голямо усилие в името на единството, това е моето мнение по въпроса. Но неговият характер го подтиква да бъде прям и пламва тежка свада с Монхе, а много негови кадри са помагали на организацията, Инти и другите бяха от тази група. Това, за което Монхе настоява, е невъзможно – да оглави отряда, една недостойна и неуместна амбиция.

Налице са вече някои проблеми и нещо, което едва се споменава, н което навреди много на революционното движение в Латинска Америка – разделението между просъветски и прокитайски привърженици. Това раздели цялата левица и всички революционни сили в един исторически момент, в който съществуваха обективни условия и беше напълно възможна борбата, която Че Гевара отиде да разгърне там.

Какви усилия трябваше да положим, когато разбрахме за това скъсване! През декември 1996 г. Малио Монхе дойде тук. След нвего пристигна и вторият ръководител на партията Хорхе Койе. Бях ги поканил и им обясних какво се беше случило. Поканихме също Хуан Лечин, известен работнически водач, с когото прекарах три дни в източната част на острова, за да го убедя да помогне на Че Гевара, и той обеща.

Игнасио Рамоне: Вие поканихте Хуан Лечин в Хавана?

Фидел Кастро: Да, защото бях много обезпокоен от разрива. Мисля, че нямаше никаква причина за искането на командирския пост, може би е била необходима, да речем, малко хитрост. В действителност Че Гевара е могъл да му даде титлата главнокомандващ генерал или каквото и да било, но без войска. Беше въпрос на амбиция, а претенциите – малко смешни. Монхе не притежаваше нужните качества, за да ръководи отряда.

Игнасио Рамоне: Че Гевара греши поради непреклонността си?

Фидел Кастро: От страна на Че Гевара беше свръхчестност. И думите дипломация, хитрост – не измама – вероятно са ог отвращавали.

Разберете ме добре, дори в нашата революция, колко пъти откривахме всякакви амбиции у хората? Кой могъл да замести, кой имал престижа и таланта да поеме определена отговорност? Глезотии! Неведнъж се е налагало да възлагаме ръководни постове и да правим отстъпки. При определени условия е необходима известна тактичност, тъй като, ако караш направо, няма да намериш решение. В онзи момент разривът между Че Гевара и Монхе вредеше.

Игнасио Рамоне: Вредеше?

Фидел Кастро: Вредеше много и не могат да се изброят усилията, които направихме, а да предотвратим тази вреда.

Игнасио Рамоне: Опитахте ли да ги помирите?

Фидел Кастро: Вие нямате представа какви неща толерирахме, големи грешки. Големи грешки, допуснати от един или друг. Винаги и преди всичко критикувахме дадения факт, но в духа на единството.

Разбира се, Монхе постъпи зле, след това дойде вторият секретар на Боливийската комунистическа партия Хорхе Койе и го убедих, че въпреки партийната дисциплина, не може да изостави онези хора. Обадих се на Лечин, разговарях с него, убедих го да подкрепи партизанското движение.

Едва Че Гевара се завръща от похода – онзи поход, който бе удължен, защото той поставяше на изпитание хората си, обучаваше ги на основата на собствения си опит, придобит в планината – и се сблъсква с тези проблеми. Почти веднага настъпва една неприятелска войска и партизанският отряд попада в засада.

Преживяват и предателство (има се предвид заловеният аржентинец Сиро Бустос, който е трябвало да бъде свръзка на колоната на Че Гевара с очаквана да се присъедини аржентинска група, но изглежда след ареста е дали информация за плановете на партизаните – б.р.). Армията научава, че в тази област има партизани. И тогава боевете се разгръщат, така да се каже, преждевременно. Стана това, което не искахме. Ние искахме преди първото сражение вече да е разгърнат един фронт, имаше сили да го организираме.

Политическите фактори повлияха също. Че Гевара обяснява всичко в дневника си. Групата е разделена. Той се опитва постоянно да установи контакт с групата на Хоакин, в която е Таня (има се предвид Тамара Бунке Бидер с партизанско име Таня, работила отначало в Ла Пас под прикритието на фалшивата самоличност на Лаура Гонсалес Бауер, а после присъединила се към партизанската група на Хоакин, която попада в засада на 31.08.1967 г.; при засадата Таня е сред загиналите – б. р.). Любопитно е, че Че Гевара го търси от месеци. Мисли, че съобщението по радиото за разбиването на тази група е лъжа. Но в определен момент разбира, че унищожаването на групата на Хоакин е факт и че е станало преди доста време. Тръгва с Инти Передо и с останалите партизани към една област, където Инти разчита на връзки и влияние, но научава новините. Те са удар за него и мисля, че в този момент Че Гевара реагира с известен риск. Освен това се движи и с някои другари, които не са в добро състояние, почти не могат да се придвижват. Това ги бави, но все пак напредват, а вече има до себе си и боливийски кадри.

Ако тази група все пак беше стигнала до по-благоприятна зона, щеше да успее. Че Гевара разказва в дневника си: „Вървим, предшествани от радио „Бемба” („Мълва”), всички ни очакват.”

По обяд стигат до едно село, то е празно. Празното село е вече знак за нещо странно и за възможното присъствие на войскова част, а той в този час, посред бял ден, продължава да се придвижва. Инти е в авангарда. В този момент една военна част, една рота, която наблюдава всичко, убива един боливийски партизанин и някои друг. Отблъскват малкия партизански отряд, а Че Гевара води болни хора и малко другари, годни за бой. Тогава попада в една особено трудна зона, в дълбокия дол Ел Юро, където води сражение, докато едно попадение го оставя без оръжие.

Че Гевара не е човек, който би се оставил да попадне в плен, но куршумът разбива пушката му и го ранява. И така, ранен и без пушка, е заловен и го замъкват в близкото селце Ла Игера. На другия ден, на 9 октомври 1967 г., го застрелват хладнокръвно. Че Гевара никога не би трепнал, напротив, при опасно положение се извисяваше най-много.

Игнасио Рамоне: Вие мислите, че той би се самоубил?

Фидел Кастро: Аз, преди да попадна в плен, бих се самоубил. Със сигурност и той е щял да го направи, но не е имал алтернатива, водил е бой и това е трябвало да прави. Че Гевара беше човек, който се биеше до последния куршум и нямаше никакъв страх от смъртта.

Игнасио Рамоне: Вие как научихте за смъртта на Че Гевара?

Фидел Кастро: Макар и да съзнавах опасностите, с които се сблъскваше от месеци, и изключително трудните условия, в които се намираше, смъртта му ми се стори нещо невероятно, един факт, с който, зам, човек трудно може да привикне. Времето минава и понякога ти се случва да сънуваш загиналия другар, ти го виждаш жив, разговаряш с него, но действителността отново те събужда.

Има хора, които за теб не са умрели, защото притежават толкова силно присъствие, толкова мощно излъчване, че не можеш да възприемеш смъртта им, изчезването им. Най-вече заради това продължаващо и осезаемо присъствие в чувствата и спомените. Аз, както и кубинският народ, страдахме изключително много от вестта за неговата смърт, макар да не беше неочаквана.

Получихме информацията за случилото се в дола Ел Юро на 8 октомври 1967 г. В повечето известия, които бяха разпространени впоследствие, личеше лъжата, но първото известие разказваше нещата така, както се бяха случили в действителност. Тези хора не притежаваха достатъчно въображение, за да измислят история, която да отговаря на единствено възможната форма за унищожаване на един партизански отряд. За мен изводът дойде незабавно – разбрах, че ставаше дума за истинска новина.

Изградил си навика да се тълкуват съобщения, пълни с лъжи и пак лъжи, без никакво въображение – и изведнъж си даваш сметка, че не биха могли да измислят историята на единствения начин, по който могат да ликвидират тази група.

Интересното не е само какво пише Че Гевара в своя дневник, а и писаното от военачалниците, които са се сражавали срещу него. Впечатляващо е колко битки са спечелили и колко успехи са имали тази шепа партизани.

Ние страдахме много – беше логично, когато вече бе потвърдена вестта за гибелта му. Затова с болката от смъртта му през онези дни произнесох речта (става дума за 18 октомври 1967 г., когато на Площада на революцията в Хавана пред над един милион души Фидел Кастро разказва за гибелта на Че Гевара в Хавана – б. р.), в която питам: „Какви искаме да бъдат нашите деца?” И отговарям: „Искаме да бъдат като Че”. И това се превърна в лозунг на пионерите: „Пионери на комунизма, ще бъдем като Че”.

След това донесоха дневника му. Нямате представа какво означава да се разбере случилото се, идеите му, образът му, достойнството му, примерът му. Човек с неговата огромна порядъчност, достойнство и цялостност, това е Че Гевара и това е онова, от което светът се възхищава. Човек интелигентен, с поглед в бъдещето. Падна, защитавайки една-единствена кауза – тази на експрлоатираните и потиснатите в Латинска Америка. Падна, защитавайки каузата на бедните и скромните хора на Земята. Каузата на Че Гевара ще победи, каузата на Че Гевара вече побеждава!

Игнасио Рамоне: Образът му е из целия свят.

Фидел Кастро: Че Гевара е пример. Той е неразрушима морална сила. Неговото дело, идеите му в този час на борба срещу неолиберлната глобализация побеждават. Моето най-голямо уважение към тези, които през юни 1997 г. откриха трупа му и труповете на другите петима другари! Трябва да се благодари и на боливийците, на властите, те също съдействаха и помогнаха.

Игнасио Рамоне: За намирането на неговите останки ли?

Фидел Кастро: Този човек, Хорхе Гонсалес, днес ректор на нашия Факултет по медицински науки, какъв заслужил човек, истински чудо е, че са намерили останките.

Игнасио Рамоне: Кой е големият урок, който остави Че Гевара?

Фидел Кастро: Какво остави? Мисля, че най-голямото от делото на Че Гевара са моралните ценности и съзнанието. Че Гевара символизира най-високите човешки ценности и е един изключителен пример. Създаде велик ореол и велика мистика. Аз му се възхищавах и много го ценях. Такова възхищение винаги предизвиква много сърдечност. Вече ви обясних защо се сближих с него.

Много са спомените, които ни остави, те са неизличими и затова казвам, че е един от най-благородните, най-изключителните и най-безкористните хора, които съм срещал. Това не би имало значение, ако човек вярва, че съществуват милиони като него. Хората, които се отличават по особен начин, не биха могли да направят нищо, ако други милиони като него нямаха заложбата и дарбата да придобият такива качества. Затова нашата революция бе толкова заинтересована от борбата срещу неграмотността и за развитието на образованието – за да могат всички да станат като Че Гевара.