Нагъл фейк броди из мрежите напоследък – че България се стягала за президентски и парламентарни избори, даже са ги кръстили „две в едно”. Каква груба лъжа, каква долна манипулация, каква невежа интерпретация, изтънчени госпожи и господа сънародници!
Парламентите – особено последните два – ги видяхме колко струват, барабар с политиците и партиите. Как може поредното обновяване на тази комедиантска трупа да се слага наравно с едно възвишеното свещенодействие – с разгръщащото се сега пред очите ни високоодухотворено и висококултурно сплотяване на населението зад няколко дъхави есенции от „цвета на нацията”, елегантно разпределили се из различни инициативни комитети, за да ни дарят с обгрижени от тях букети неустоими солисти, обединители на България!
Това не ви е долнопробната политика, от която зависят такива банални битовизми като цената на тока, на газа, на хляба, на здравето, на живота. Това е друга опера! Високо изкуство!
В който и изпълнителски състав (инициативен комитет) да се заслушате, който и солист да ви увлече, все ще чуете нещо, като нищо на света!
Много му здраве на Верди с неговите „Набуко” и „Трубадур”, барабар с хора на евреите и хора на циганите! У нас тук каквото и да се засвири, дори и всички инициативни комитети накуп да запеят хорово всеки своето, дори и всеки трубадур-солист да събори полилеите с мощните си обединителни арии, няма как да се получи друго, освен самобитния ни народопсихологически шедьовър „НаБоко”.
Всички пишат на Боко либретото. Понеже всички са надпартийни, нали? Бели, пухкави, засмени, почтени, високообразовани и издигнати над презрени идеологии и програми. Прелитат ефирно над забърканата от Боко и вече втвърдила се десетилетна каша, отдавна отровила и политика и идеи, и извиват белкантото на рефрена „няма леви, няма десни, или си с тиранина, или го чегърташ”. Насреща им – същите елфчета от противниковия инициативен хор, размятат крила на тоги и обединяват ли обединяват в името на „нормалността”, също без разлика леви или десни, само да не се посяга на „съграденото”.
А самият Боко седи отстрани и уж не участва. Всъщност чака като зряла круша да му тупне победата в презрените парламентарни избори, докато всички са прехласнати по президентския оперен спектакъл. Не, че ще управлява и не, че има с кого. Поне не сега. Сега по- му изнася да се прави на Навуходоносор от трето действие на съкратилата дългото име до Набуко италианска опера – там вавилонският цар ту си възвръща разсъдъка, ту го губи отново. Много удобно. Така публиката забравя за него и за висящите магистрали… пардон, градини, на Вавилон, увличайки се по изобилието от нови, колоритни персонажи, прескачащи и от други опери. Ей на, имаме си и нашенско превъплъщение на граф Ди Луна от „Трубадур”, модерно феминизиран и тарнсформиран в кандидат-президентката Луна…
А Боко си чака триумфалния завършек – когато на всички им писне от оперната бутафория, да се върне получилият просветление Навуходоносор и да въведе пак своя ред. Но има време дотогава. Още сме на увертюрата на „НаБоко”. Може и да подремнете. Нищо няма да изпуснете. Фанфарите на финала и без това ще ви събудят. Тъкмо ще видите как красиво спускат завесата и учтиво ви подканват да си ходите.
About The Author
