През изминалите две години Сдружение „Колектив за обществени интервенции“ (КОИ) организира поредица инициативи, насочени към един колкото наболял, толкова и подценяван проблем – непознаването от страна на работещите на трудовите им права, което на свой ред става предпоставка за тяхното постоянно и безнаказано нарушаване. През 2020 г. КОИ издаде „Пътеводител за защита на работното място“, който си поставя за цел да служи като „щит срещу експлоатацията, измамите и злоупотребите с човешкото достойнство на работниците“. Изданието бе представено на серия дискусии с работни колективи в различни градове на страната. През 2021 г. КОИ организират безплатни онлайн семинари под надслов „Моите трудови права“, които предоставят възможност хората да се консултират с експерти относно казуси от работните им места. „Барикада“ разговаря със социолозите и членове на КОИ Георги Медаров и Жана Цонева по повод новата инициатива на сдружението – поредица от три образователни клипа, озаглавена „Безредности“, която насочва вниманието към въпроси за функционирането на системата и последиците от политическата апатия. Подобно на гореизброените инициативи, и тази се осъществява с финансовата подкрепа на фондация „Роза Люксембург“, а видеата ще са достъпни на фейсбук страницата на „Барикада“. Техен автор е талантливият илюстратор Христо Михов, а сценарист е Георги Медаров.
- Ако се съди по медийното отразяване, вниманието на обществото сякаш е фокусирано основно върху ежедневните политически драми и скандали. Кои са темите, които остават неглижирани в постоянното говорене за приоритетите на държавното управление?
Действително има прекалено голям фокус върху елементарни обиди между политиците и това кой с кого точно се е скарал последно, но се пренебрегва най-важната тема в българското общество, а именно това, че сме страната с най-жестоките неравенства в ЕС. Позитивно е това, че има някакво желание от страна на част от политическия елит да скъса с клептократския режим на Борисов и ГЕРБ, макар и все още това желание да не може да победи егоизма на отделните партии. Но истината е, че няма как единствено с борба с корупцията да се намалят социалните неравенства, които са произведени от несправедливата икономическа система, базирана на привличане на инвестиции чрез ниско заплащане за труда, както и на ниски данъци за бизнеса, но високи за огромното мнозинство работещи. Не може да се тръгне надясно и да се стигне наляво, както ни обещават практически всички, които твърдят, че с приватизация, либерализация, ниски данъци и наливане на пари в частния бизнес ще има повече справедливост. Има много голям акцент върху наказателната справедливост – да се вкарат корумпираните политици в затвора. Но се пропуска потребността от социалната справедливост, която да предотврати създаването на един самозабравил се свръхелит, който корумпира политиците на първо място. Всичко това води до ситуация, в която имаме много голяма политизация сред елитите в сегашния момент, както и размествания по върховете. Въпреки това в обществото не се наблюдава такава политизация и мнозинството не вижда причина дори да отиде да гласуват или въобще да се развълнува от заливащите ни медийни скандали.
- Какви цели си поставяте с поредицата „Безредности“? Защо смятате, че този формат – онлайн видеа – е ефективен за подобни послания?
Целта е да се достигне до по-млади хора и хора, които не е задължително да са достатъчно информирани за това какво е синдикат, за мащабите на социалните неравенства в България, както и за това как страната ни да е по-солидарна и по-справедлива. Скучните караници между политиците не могат да породят интерес у мнозинството. Поради това считаме, че е нужно да се търсят нови инструменти, с които да се каже на разочарованите, че макар те да не се интересуват от политика, техните хазяи и шефове не само се интересуват от политиката, но я впрягат ефективно в преследване на интересите си. На второ място целта е да се популяризират публикации и дейности на КОИ от последните години, които се въртят около критиката на несправедливата данъчна система, предложенията за нейното реформиране, за трудовите и социалните права, които у нас са тотално неглижирани от управляващи и опозиция, както и за незаменимата роля на синдикалната самоорганизация на работещите. Разбира се, не само ние считаме, че именно тези теми трябва да са в центъра на дневния ред. За щастие има все повече организации, които поставят въпроса за социалната справедливост на преден план и споменатите публикации и дейности на КОИ са в сътрудничество с част от тях. Намерението ни е тези клипове да дадат и нови идеи за разпространение на нашите идеи.
- Какви теми са във фокуса на поредицата и защо?
Отделните клипове се фокусират върху различни изследвания и публикации на КОИ като брошурата „Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България“с автори Огнян Касабов, Ивайло Атанасов и Ваня Григорова. Тази брошура, от своя страна, бе част и от инициативата „Да спрем машината за неравенства“ от преди няколко години, която събра 30 000 подписа в подкрепа за една по-справедлива данъчна реформа. Тук влиза и книжката „Експлоатация и съпротива: трудът в три подизпълнителски бранша“, както и вече споменатия „Пътеводител за защита на работното място“, чиято цел е да информира работещите за възможностите, които синдикалната самоорганизация предлага. Поредицата видеа адресира липсата на социално преразпределение през данъчната система и експлоатацията на работното място и как те създават неравенствата, какво може да се направи срещу тези проблеми, както и как може солидарността и синдикатите да бъдат инструмент за извоюване на едно по-справедливо общество.
- Какво научихте от директната комуникация с работници и работнически колективи при предходните ви инициативи?
Видяхме шокиращата бездна, която разделя политиканстването и проблемите, които политическия елит и медиите смятат за важни и всекидневните проблеми, които стоят пред хората на наемния труд. Медиите де факто филтрират важните неща и нищо от дневния ред на хората не може да пробие през пелената от повърхностни скандали, която постоянните размествания и караници в елита създават в публичността. В този ред на мисли, ние се борим за една алтернативна публичност, в която работещите могат да говорят за проблемите на работното си място, да получат отговор на въпросите си, както и правна помощ, да научат правата си, но и да ги отстояват. Либералите много обичат да говорят за „овластяване“ на маргинализирани и потиснати общности, но са слепи за работническата класа. Това, което правим с този проект цели овластяване на работниците.
Нашите обиколки из страната с цел популяризиране на синдикализацията и организацията сред работещите ни помогнаха да разберем синдиката като вид публичност, само че работническа. От една страна, самият синдикат действа като медия, защото буквално осветява несправедливостите на работното място, пренасяйки ги в публичността. Често пъти единственият наличен ресурс срещу експлоатацията и най-шокиращите прояви на частния деспотизъм е медийното им отразяване, с надеждата обществения взор да сложи юзди на най-ужасните ексцесии. От друга страна, самият синдикат е организация на работниците, тяхното събиране заедно, напускане на индивидуалното, самотно и отчуждено съществуване, в което управители и шефове държат работника, за да го правят послушен. Какво е синдикатът, ако не разширение на базовите либерални свободи като правото на сдружаване и свободата на словото, само че приложени към частната или икономическата сфера? Трябва да видите колко мъчно се съгласяват да говорят с нас работници там, където няма синдикати, там където една-единствена фабрика или цех е основен работодател и хората треперят за работните места и поминъка си. Обратно, където има активно сдружаване и синдикати, хората говорят, действат и са по-свободни. Либералните елити много обичат да осъждат „феодализма“ в провинцията или на места, приписвайки го само на партии като ДПС, пропускайки социалните и икономическите условия за възможност на подчинението, послушанието и мълчанието, които се коренят в индивидуализацията на работниците и в прекомерната власт на шефовете (които, макар и да проповядват ценностите на индивидуализма, не се свенят да създават силни и работещи обществени организации, които да защитават интересите им като класа и колективен субект).
- Виждате ли „светлина в тунела“? Кои са най-положителните развития и най-отрицателните развития, които забелязвате в обществото?
Както казахме по-горе, похвално е усилието за изтръгване на държавата от мафиотско-олигархичните лапи на ГЕРБ и съдружниците им. Все пак да живееш в страна без постоянните изблици на видимо мутренско насилие и насилствено преразпределение на пазари е несравнимо по-добре. Но демутризацията е недостатъчна, докато не се адресират базовите и съвсем законни предпоставки за икономическото и невидимо насилие, което се излива всекидневно върху хората на наемния труд. Въпросните предпоставки са съвсем законни и ще продължат да бъдат постоянен източник на социално страдание, дори и да ни управляват най-почтените и добронамерени експерти.
About The Author
