Борбата с корупцията в румънското образование затвърждава границите между социалните групи

Какво показва изследване, анализиращо ефектите от борбата срещу измамите по време на матурите в Румъния

Резултатите на матурите в Румъния са още един признак за нарастващото обществено неравенство (снимка: Pexels)

Тази статия бе публикувана на 23 февруари 2018 г. на румънската секция на „Барикада“.

Вече съществува богата научна литература за борбата с корупцията – както в общ план, така и конкретно за румънската антикорупция (само няколко примера тук: Стивън Сампсон (2010) „Антикорупционната индустрия: от движение към институция“ Global Crime, 11(2): 261-278; Филипо М. Церили – „Корупция, реституция на собствеността и румънизъм“ в Дитер Халер, Крис Шор (2005). „Корупция: Антроположки гледни точки“, Pluto Press: 83-99). Неотдавна за борбата срещу корупцията в образованието бе публикувано следното изследване: Оана Боркан, Микаел Линдал, Андрея Митрут (2017). „Борба с корупцията в образованието: какво работи и кому е изгодно?“ American Economic Journal: Economic Policy, 9(1): 180-209).

През 2011 г. след многобройни примери за преписване и измами на матурите бе въведена системата за наблюдение на този финален изпит за средното образование. Министърът на образованието (2009-2012 г.) Даниел Фунериу казва на 24 май 2011 г.: „Съдържанието на изпита и начина на провеждането му е полуидентичен с този от миналата година. Новият елемент бе засилването на правителствените мерки за нулева толерантност към преписването. Най-силният знак за реформа не само в образованието, а и в обществото е да имаме нулева толерантност към измамите.“ Резултатите не закъсняха. Процентът на учениците, които са издържали изпита за завършване на средното образование през 2011 г. (44,47%) бе почти наполовина спрямо този през 2009 г. (79,95%) – виж таблицата по-долу.

Издържали матурите:

Източник: Михай Скиау, Gândul, 4 юли 2011 г.

Данните показват, че антикорупционната политика е ефективна. След поставянето на камерите за наблюдение на учениците по-малко от 50% издържат изпита през 2011 г. Това е най-лошото представяне на абитуриентите в историята на Румъния. В споменатата по-горе статия тримата автори анализират резултатите от изпитите в периода 2009-2012 г. и достигат до важни заключения. Едно от тях – най-радикалното, е, че след антикорупционната практика в образованието неравенството между бедни и състоятелни деца се е увеличило. По-точно процентът на бедните деца, които се провалят на матурите, е по-голям в сравнение с този на децата със средни и високи доходи (…the anticorruption campaign resulted în increased inequality between poor and nonpoor students – Oana Borcan et al, стр. 206). Ето как корупцията в образованието може да функционира (и) като допълнителен данък, който да ограничи още повече бедните ученици (според Global Corruption Report 2013 на Transparency Internațional, цитиран във въпросното научно изследване). Антикорупцията увековечава старите социални разделения чрез възпрепятстването на равния достъп на абитуриентите до човешкия капитал. Авторите на изследването са се надявали, че въвеждането на меритократична система ще увеличи шансовете на лишените от икономически капитал, т.е. на бедните: „При положение че подкупите изискват икономически ресурси и са възможност да се заобиколи полагането на усилия за по-високи оценки, ние предполагаме, че елиминирането или намаляването на корупцията по отношение на матурите ще облагодетелства бедните ученици. Тъй като оценката на матурите е единственият или главният критерий за прием в румънското висше образование, ние очакваме резултатите от антикорупцията да допринесат за достъпа до висшето образование.” (стр. 182)

В изследването има няколко методологически детайла, които няма да развия тук. Желаещите да се запознаят как са били идентифицирани бедните ученици и други подробности относно вътрешната кухня на изследването, могат да намерят търсеното в този достъпен онлайн анализ.

Авторите подчертават много ясно, че:

  1. Антикорупцията не е панацея и не може да се гледа на нея, като на перфектното решение, което ще излекува тежките обществени недостатъци: …антикорупционните програми не са лек за всички болести (стр. 208);
  2. Ако бедните се справят по-зле в условията на една максимално прозрачна система, със задълбочаването на социалните неравенства са необходими публични политики в сферата на образованието: „…откритието, че бедните ученици се справят по-зле в некорумпирана среда е много важно за хората, които вземат политически решения”. (стр. 208)

В условията, при които еволюира посткомунистическа Румъния, изглежда учудващо, че авторите са обмисляли шансовете на бедните да нараснат при максимално коректна система за оценяване. Със сигурност, формите на корупция при матурите биха могли да ограничат хората без финансови ресурси, намиращи се в основата на социалната пирамида. Въпреки това данните показват, че елиминирането на тези паралелни форми „за справяне” е направило бедните още по-уязвими. Този факт не би трябвало да учудва. При положение, че последният изпит е „свободен и честен”, бедните, лишени от икономически капитал, ще трябва да използват натрупаните знания. Учениците с доходи над средните са ползвали паралелната система на подготовка: частни уроци. Ако анализираме периода след 2011 г., със сигурност ще забележим, че системата на частните уроци процъфтява. Антикорупционният механизъм означава ръст в доходите за учителите от предуниверситетското образование. Има частни уроци и по география, история, биология и т.н. Тези дисциплини не са представлявали проблем за гимназистите преди въвеждането на мерките „Фунериу”. Тогава бе относително лесно да завършиш. Със сигурност трябва и по-задълбочено изследване, за да се представи това, което тук теоретизирам. Но е ясно, че бедността се задълбочава по много нива в посткомунистическа Румъния.

След 1989 г. страната бе подложена на насилствен процес на деиндустриализация. Регионите и окръзите в южните части бяха по-силно изложени на това явление. Бедността стана широкоразпространен феномен. Цели райони бяха трансформирани в икономически, културни и социални пустини. Миграцията за повечето хора бе спасително решение. Данните свидетелстват за мащаба на този феномен. Румънците бягат към новите територии на изобилието.

Инвестициите в образованието намаляват постоянно (то никога не е било приоритет). А частните училища се утвърдиха като нови двигатели за социално изкачване на притежаващите социален капитал. Затова спадът в нивото на подготовката и предсрочното напускане на училищата дойдоха в пакет с повтарящите се икономически кризи. Сега се доказва, че и коректността на матурите се превръща в реална пречка за бедните. Ние сме в ситуация, в която „училищната институция представлява социална бариера аналогична на тази, която е разделяла голямата и малката аристокрация от останалите”, а „най-високите социални позиции са онези, които са монополизирани от деца, произхождащи от привилегировани категории” (Пиер Бурдийо, Новият капитал в IDEM (1999), Практични размисли. Една теория на действието, Meridiane, Букурещ: 26-36). Ако погледнем учениците, които достигат до важните университети, ще видим, че наистина новите образователни политики и икономическите условия затвърждават категорично социалните граници. Има много слабости и несъвършенства в периода след 1989 г. Румъния е все страна с все по-голямо неравенство, а политиките с потенциал за истинско социално въздействие продължават да съществуват в общественото съзнание само като преходни илюзии.

Аурелиан Джугъл

Аурелиан Джугъл има бакалавърска степен по география (1998 г.) и е доктор по политология (2011 г.). Учител по география (1998-2010 г.), университетски преподавател (след 2013 г.). Специализирал е в Училището по географски науки към Университета в Бристол (2010 г.) и в Университета на Рим „Сапиенца“ (2015 г.). Сътрудничил е на румънските медии Cultura (2009-2015 г.), CriticAtac, Social East, Argumente şi Fapte, Observator Cultural. Области на интерес: политическа география, изборна география, политически партии, румънска политика.

Оставете коментар